Едно училищно наказание - възможно най-лекото и най-безобидното, е на път да изостри настроенията и да вдигне доста високо стойностите на адреналин в едно русенско училище. 
Работата е там, че заради това наказание „забележка“ СОУ за европейски езици бе изправено на съд - дело в Административния съд бе заведено по жалбата на майката на едно от децата, получили въпросната забележка. 
Историята е следната. В края на ноември няколко ученици от седми клас се забавляват в голямото междучасие. Забавата им не е нито тиха, нито безобидна. Защото дечицата са решили да се възползват от двадесетте минути почивка между часовете и 
да поиграят на играта „паркур“
За тези, които си мислят, че паркур е дисциплина в конния спорт, при които конят прескача от 9 до 16 различни по форма и размер препятствия, трябва да поясним, че това не е точно така. Да, има препятствия, но става дума за по-различен паркур. Днес паркур се дефинира като „изкуството на преодоляване единствено с помощта на уменията на човешкото тяло на всякакви препятствия - природни и урбанистични - при прехода от точка А до точка В“. Младежи изпълняват сложни акробатични подскоци и премятания - през перила, бордюри, по стени, през фонтани, пейки, 
плонжове с превъртания във въздуха над преминаващи автомобили 
през оживена улица и други подобни екстремни номера. Които спират дъха и на изпълнителите, и на публиката, но и, вън от всякакво съмнение, изискват продължителна и всеотдайна подготовка.    
С други думи, това е поредната екстремна игра на съвременните деца, която несъмнено носи рискове и във всички случаи е гранична с физическата болка. Защото най-често при въпросното „изкуство на преодоляване“ посоченото в дефиницията човешко тяло не винаги успява безпрепятствено да премине от точка А до точка В, без да допре „препятствията - природни и урбанистични“.
И така, съвременните деца, които не е никак лесно да накараш да спортуват, подреждат чиновете в училищната стая така, че да се засилят, да скочат върху един чин и да се сгромолясат в шкафовете на стената в дъното. Малка подробност е, че от другата страна на стената с шкафовете всъщност е кабинетът на директорката на Европейското училище. И когато забавата набира скорост /включително и с други екстремни елементи - като издърпване в последния момент на „опорния“ чин, за да може скачачът да рухне още в полет/, внезапно 
чинът не издържа и се чупи със страшен трясък
Който се разнася по целия коридор на втория етаж. И, разбира се, се чува и в директорския кабинет. 
Какво следва оттук нататък вероятно не е трудно да си представи всеки, който наскоро е влизал в училище. Обзети от тревога, граничеща с паника - да не би да е пострадало някое от децата, в стаята терен на паркура връхлитат дежурният учител на етажа, училищният психолог и директорката. Обясненията и оправданията са излишни - при вида на строшения чин и на стреснатите физиономии на седмокласниците. 
Пътят към съставяне на мнение за реалното произшествие в класната стая е кратък. В стаята има камери, които са заснели шумното забавление и не е никакъв проблем да се установи кой какво и как прави от идеята до печалния финал с потрошения чин. 
На петимата ученици - четири момчета и едно момиче, е наложено наказание „забележка“
Заповед за това издава директорката на СОУЕЕ Добромира Николова, като основанието са докладите на педагозите - дежурния по етаж, класната на паркурците и психолога. С родителите на всеки от петимата любители на силните усещания е проведена среща - те са уведомени за предстоящото наказание с известие в бележниците на децата. И всички родители също са изгледали записа на екшъна от камерите от класната стая. 
Една майка обаче не е съгласна с наказанието. И подава жалби. Една в Административния съд. Друга - в Регионалния инспекторат по образованието. Разбрахме, че жалби е подала и до неправителствени организации, дори до Българския хелзинкски комитет, казват преподаватели от СОУЕЕ. И недоумяват - дали майката не вижда колко рискована е била играта, в която се е забъркало и нейното дете, или просто не си дава сметка, че така има вероятност то да не осъзнае, че най-малкото някак не е редно да се троши школското имущество, а никой да не понесе отговорност за това. 
Наказанието „забележка“ е наистина най-ниското в градацията 
от наказания - то се вписва единствено в бележника на ученика и е валидно единствено до края на учебната година, обясни помощник-директорът на СОУЕЕ Милен Иванов. В никакъв случай то не се вписва в досието на детето и няма как да „опорочи“ или навреди на бъдещето на ученика, каквито са опасенията на майката на детето, добавя Иванов. Затова в училището били смаяни, когато станало ясно, че е заведено дело. 
Най-естественото нещо беше да потърсим за коментар майката, която е подала жалбата, в резултат на която е заведено дело срещу директора на СОУЕЕ. 
„Ама моля ви се, аз не виждам нищо лошо. 
Аз не упреквам училището, просто не е спазена процедурата. 
И просто моето лично мнение е, че друг възпитателен метод е по-подходящ за случая“, каза Надежда Митева. Кой е по-подходящият възпитателен метод тя не посочи. Но продължи: „Това не е прецедент. Има и други случаи, когато родител обжалва наказанието на своето дете. И в случая, понеже моят син е непълнолетен, затова аз всъщност като родител подавам жалбата. И това е нормална административна процедура - обжалване пред административния съд. Няма нищо такова - не изправям училището на съд, а само директорката. Защото тя е издала заповедта за наказанието. Смятам, че това не е правилно“.
Малката подробност в случая е, че майката на момчето е юрист. И със сигурност владее в детайли материята на „процедурата“. 
Затова и от СОУЕЕ допускат, че ще се намери начин да се оспори наказанието. 
Не ни е проблем, че ще падне забележката, проблемът е другаде, обясняват от Европейското училище. От една страна, самият факт, че по този повод - с доказано нарушение на дисциплината - се завежда дело, няма как да не подкопае авторитета на педагозите и да не предизвика съмнения у учениците. Прецедентът от сваляне на това най-ниско възможно наказание със сигурност ще укрепи 
увереността на учениците, че те се невинни по презумпция
То и без друго и ученици, и родители притежават маса права, само учителите не се знае имат ли права и какви са те, клатят глава педагози. За това говорят и фактите, които напоследък често се появяват в националните новини - кадри с родители, които влизат в училище и използват крошета като аргументи, за да изкажат несъгласието си с едно или друго в поведението на преподаватели или други ученици. 
Но най-страшното е, че ако, не дай Боже, пострада дете - нещо, до което напълно е възможно да доведе „паркурът“, тогава отново училището ще стане прицел на обвинения. И въпросите от рода на „Къде гледат учителите?!“ ще бъдат най-невинните. Защото тогава родителите внезапно осъзнават, че педагозите имат и друга функция, освен да наливат знания в главиците на отрочетата им, при това по възможност, без да ги обезпокояват и да нарушават комфорта им.  
Случаите, когато родители се разправят с учителите, напоследък зачестяват 
Поводите са различни. Майка на второкласничка насини окото на класната, защото не могла да се свърже с рожбата по мобилния. Драмата с мобилните телефони на децата се среща навсякъде. „И при нас има такива случаи и се стига до разправии заради това, че учителите прибират в час телефоните - нещо, което е записано в правилника. Родителите идват и започват от вратата: „Нямате право!“, разказва пом.-директорът. Тогава вадим правилника и декларациите, подписани от същите тези родители, че са запознати и приемат условията, продължава Иванов. И все пак, щом някой ученик се почувства незаслужено засегнат или набеден, родителят веднага скача да търси буквата, запетайката, най-дребната подробност, която може да се оспори и да се докаже колко детенцето е невинно и какъв монстър е учителят в частност и училището като цяло. 
В СОУЕЕ дори вече върви една горчива шега: „Ще вземем да обявим Европейското за училище без наказания!“. Но пак не са сигурни, че всички ще бъдат щастливи.

Ден преди публикацията адвокат 
поиска „право на отговор“


Ден преди днешната публикация, тоест, ден преди по случая да е излязъл и ред, в редакцията се яви адвокатът на майката на момчето, за да донесе по думите му „право на отговор“. След като стана ясно, че право на отговор би могло да има, след като има на какво да се отговаря, адвокатът се поправи, че всъщност носи изявление /чието факсимиле публикуваме/.
То е адресирано до редакцията на „Утро“ и до СОУ за европейски езици с копие до Регионалния инспекторат по образованието. И е подписано от майката, която е посочила и адреса си - макар основната й теза в текста е протест срещу това, че като са сигнализирали за предстоящото съдебно дело, от училището са съобщили на журналиста „лични данни“ на майката, а по тях щяла да се разкрие „в пълна степен физическата идентичност на сина ми“.
От СОУЕЕ на журналиста не бяха предоставени абсолютно никакви лични данни, освен името и професията на майката. За останалото може да се съди по текста на „изявлението“, който изобилства от казуистика, строги предупреждения и еквилибристика със специфична лексика.