Д-р Деница Транчева, дм, завършва медицина през 1995 г. в Медицинския университет - София. Работила е като лекар-ординатор в някогашната Четвърта поликлиника и като участъков терапевт в Трета поликлиника в Русе. От 2000 г. и досега е в Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - индивидуална практика д-р Д. Транчева като лекар обща медицина. През 2010 г. постъпва на работа в отделение „Клинична лаборатория“ в УМБАЛ „Канев“ и придобива специалност „Клинична лаборатория“ в Медицински университет-Варна. От 2015 г. е началник на Клиничната лаборатория. Има придобита  специалност „Обща медицина“ в Медицински университет-Плевен, както и научна степен „Доктор“. Магистър е по „Здравен мениджмънт и социална медицина“. Д-р Транчева е преподавател във факултет „Обществено здраве и здравни грижи“ на Русенския университет. Има публикации и различни участия в конгреси и конференции в страната и чужбина. Членува в професионални съсловни организации.

- Да започнем така, д-р Транчева. Наблюдават ли се често хора, които да си правят изследвания за липса на витамини и минерали в организма, които не са им назначени от медицинско лице?
- Витамините са изключително важни органични съединения за растежа и нервно-психическото развитие. Минералите и микроелементите влизат в състава на биологичните течности, притежават есенциално значение за функциите на клетките и организма като цяло. При недостиг на тези съединения се нарушава обмяната на веществата в нашия организъм, процесите на растеж и развитие, констатира се липса на енергия, наблюдава се умора и нарушения в имунния статус. Наблюдава се тенденция българите (особено по-младите) да полагат все повече грижи за своето здраве. Искам да поясня обаче, че при готови клинико-лабораторни изследвания пациентите трябва да се консултират и със съответните медицински специалисти относно информацията, която дават тези изследвания, тъй като
резултатите от тях не са диагноза и те трябва да се тълкуват от лекар
в контекста на общото състояние на пациента.
- Кога трябва да се правят такива тестове и от кои групи пациенти?
- Лабораторните резултати са важни за поставяне на диагноза, когато човек е болен, мониториране на лечението на болните и вземането на точни и ефективни решения, касаещи здравето на пациентите, но имат и друго важно значение - когато се извършват с профилактична цел, т.е. когато липсват клинични симптоми. Не съществува правило кога, колко често и кои групи пациенти трябва да си правят съответните клинико-лабораторни тестове. Това зависи от фамилна обремененост, възраст, хронични заболявания, рискови групи, начин на живот и др. Редовната профилактика и изследването на нива на витамини, минерали и микроелементи е особено важна, даже и задължителна за хората около 50 години, както и в детска възраст, тъй като по този начин могат да бъдат предотвратени редица значими заболявания. 
- Кои са често срещаните дефицити на витамини и минерали в тялото?
- Съществуват витамини, минерали и микроелементи, които са незаменими за човешкия организъм и единственият начин да си ги набавим е чрез храната и допълнителен прием на хранителни добавки. Най-често срещаните дефицити на витамини и минерали това са: на
витамин В12, фолиева киселина, желязо, калций, магнезий и витамин D
Витамин В12 (кобаламин) е един от осемте витамини от група „В“. Той е водоразтворим, което означава, че пътува през кръвния поток. Човешкото тяло не съхранява кобаламин. Всеки излишък или нежелани количества от него се отделят чрез урината. Необходим е за правилното развитие и функция на нервната тъкан, за мозъчните клетки, кръвоносната, имунната, храносмилателна и пикочо-полова система. Той помага да се регулира и синтезира ДНК. В структурно отношение витамин В12 е най-сложният витамин. Поредица научни изследвания през последните години разкриват действителното значение на този витамин и повечето инвалидизиращи заболявания на сърдечно-съдовата, нервната, ендокринната, костно-ставната и други системи в човешкия организъм във всички възрастови групи. Омаловажаването на проблема поставя хората в ситуация на поредица от погрешни диагнози в световен мащаб. Цената, която обществото  плаща, е: растящ брой на деца с проблеми в развитието, детска церебрална парализа, аутизъм, хора в активна възраст с деменция, сърдечни заболявания, паник-атаки, депресии и други неврологични и психични смущения.
Често в човешкия организъм се среща и дефицит на фолат (фолат е обединяващо название за различните форми на фолиева киселина, в които тя се намира в природата и човешкия организъм). При недостиг на фолат страдат всички тъкани с бързо делящи се клетки - пример за такива са клетките на кръвта и на лигавиците.
Хроничният недостиг на витамин В12 и/или фолиева киселина довежда до характерен вид анемия
която се нарича още мегалобластна. Мегалобластна е поради това, че споменатият недостиг става причина за нарушения в синтезата на ДНК. Такъв вид анемия се регистрира при около 10 души на 100 000 население годишно, като се среща най-често след 50-годишна възраст и по-често засяга жени. Голям брой различни проучвания установяват, че намаления внос на витамините В6, фолиева киселина и В12 се свързва с повишеното ниво на хомоцистеин в плазмата. Високото ниво на този показател в човешкия организъм е рисков фактор за атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания, мозъчно-съдова болест и венозен тромбоемболизъм, затова повишените нива на хомоцистеин освен като важен рисков фактор при оценка на сърдечно-съдовите заболявания, в последните години се свързват и с някои невродегенеративни, нервнопсихични заболявания, болестта на Алцхаймер, остеопорозата и други.
Един често срещан дефицит в човешкия организъм е дефицитът на микроелемента желязо - при бременни жени, кърмачки, малки деца, недохранване, при вегетарианци, при различни заболявания, свързани с кръвозагуба от гастро-интестиналния и уринарния тракт, и др. Първоначално настъпва т.нар. латентен дефицит, който остава скрит. Докато той трае, се изчерпват запасите от желязо в тялото. Той може да бъде открит чрез немного забележими симптоми, но най-вече чрез изследване на кръвта. Ако латентният дефицит не бъде открит навреме, се развива желязодефицитна анемия.
Едно от най-основните есенциални вещества за тялото е калцият
Есенциален означава, че организмът не може да го синтезира сам, а се налага приемът му чрез балансирана диета и хранителни добавки. Недостигът на калций води до мускулни крампи, умора, срив на имунитета, сърдечно-съдови, бъбречни проблеми, остеопороза, депресия. Магнезият също е сред най-важните в организма ни минерали и има огромно значение за редица функции в тялото. Симптомите, които показват, че в нашето тяло има дефицит на магнезий, са недостиг на енергия, бърза умора, раздразнителност, нарушения в двигателната и сърдечно-съдовата система. Недостигът на магнезий заедно с калий и калций може да доведе дори до аритмия. Всичко това го прави абсолютно незаменим за здравето ни във всеки един аспект.
Друг много често срещан дефицит е на витамин D. Човешкият организъм не може да си го произведе сам. Той се образува в кожата под действието на слънчевите лъчи при директен контакт с помощта на холестерола чрез поредица от сложни химични реакции и само 10% се приема с храната. Витамин D освен като ключов фактор за здравето на костите и зъбите има далеч по-значима роля за здравето на човек. Целият жизнен цикъл на клетките се регулира от витамин D, тъй като
той влияе на голям брой гени в човешкия геном
Има отношение към имунната система, а неговият дефицит води към остри и хронични инфекции, към развитие на различни тумори и към всички други болести на века. Витамин D е важен фактор, за да се синтезират белтъци, които унищожават микроорганизмите и по този начин играе протективна роля във всеки един организъм. При различни проучвания е доказано, че ниските нива на витамин D са свързани с т.нар. пролетна умора. При хора с нормални нива на този витамин и такива, приемащи хранителни добавки с витамин D, изобщо не се усеща пролетната умора. Депресията и други психични заболявания също са пряко свързани по един или друг начин с недостиг на този витамин. Различни изследвания показват, че българите масово страдат от дефицит на витамин D, особено през есенните и зимните месеци и тъй като не можем да изяждаме толкова много храна, за да се наситим с витамин D, трябва да се приемат допълнително хранителни добавки, съдържащи този витамин.
Насищането на човешкия организъм с витамин D става бавно, зависи от дефицита. Не може да очакваме, че ако днес започнем заместителна терапия, утре ще усетим ефекта. Ако имаме дефицит, минават няколко месеца, докато се запълнят депата, така че
витамин D за нашите ширини може да се приема профилактично почти постоянно
с изключение на месец-два през лятото, и то ако се излагаме на слънце, колкото е необходимо. Постоянното поддържане на организма в състояние на насищане ще подобри нашето здраве, ще се намали рискът от  възпалителни, автоимунни и дегенеративни заболявания. Затова витамин D е важен показател, който измерва човешкото здраве. Спорно е и досега не е доказано пренасищане и интоксикация с витамин D. Усвояването на витамин D изключително зависи от оптимални нива на витамин К, затова когато се приема витамин D като хранителна добавка, е важно той да е в комбинация с витамин К. Последни проучвания показват, че витамин D в комбинация с витамин К предотвратява образуването и натрупването на калцификати в коронарните артерии и предотвратява сърдечно-съдови заболявания.
- Пълната кръвна картина е най-често използваният метод за лабораторно изследван. Тя включва ли нивата на  В12, витамин D, калций?
- Пълна кръвна картина определя основните кръвни клетки (еритроцити, левкоцити и тромбоцити), както и показатели, свързани с анемия. Само с изследване на пълна кръвна картина
не може да се определи дефицит на минерали, микроелементи и витамини
За изследване на нива на витамини, минерали и микроелементи се заявяват други лабораторни тестове, който могат да бъдат назначени поотделно или включени в определени пакети. При нас в клинична лаборатория на УМБАЛ „Канев“ тези показатели могат да се изследват самостоятелно, както и включени в различни клинико-диагностични пакети - напр. пакет „Анемия“, „Женско здраве“, „Здраве за мъжа“, „Остеопороза“ и др.
- Жените, които са в пременопауза или в активната фаза на този период, какви допълнителни изследвания трябва да си правят?
- Менопаузата е период, през който някои жени преминават почти безпроблемно, а при други се наблюдават различни по-леки или по-тежки симптоми от страна на различни органи и системи. Този период обхваща възрастта между 40 и 60 години, но най-често започва около 50-годишна възраст. Менопаузата ни напомня своевременно да се погрижим за здравето си и да предприемем действия за
предотвратяването на някои сериозни здравословни проблеми -
сърдечни, остеопороза, рак на гърдата и шийката на матката, които могат да се развият, когато запасите от естроген в организма на жената започнат да намаляват. Следните изследвания е много важно да се правят в този период: тест за проверка на нивата на фоликулостимулиращия хормон (FSH), изследване на хормоните на щитовидната жлеза, липиден профил, клинико-лабораторни тестове за изследване на бъбречната и чернодробна функция. Лекарят може да препоръча и допълнителни кръвни изследвания: С-реактивен протеин (CRP-острофазов белтък, маркер за възпалителна активност), оценка на контрола на кръвната захар, изследване на сърдечни ензими, особено при жени с тежко протичаща менопауза. Освен това в период на менопауза всяка жена трябва да измерва костна плътност регулярно, да посещава редовно АГ специалист, мамолог.
- Изисква ли се някаква подготовка преди назначаване на изследвания?
- Съществуват определени изисквания при подготовка на пациента за изследване. Проучвания в световен мащаб показват, че лабораторните грешки идват от предлабораторната фаза на преданалитичния етап, или казано по друг начин - от неправилната подготовка на болния за изследването. И така:
лабораторни изследвания се извършват сутрин след 12-часова хранителна пауза
т.е. на гладно, без кафе, цигари, алкохол, както и без прием на медикаменти преди самото изследване. Да се осигури физически и психически покой на пациента. Редно е през последните 48 часа преди изследването да няма и физическо натоварване. Когато се приемат минерали, витамини или микроелементи за запълване на даден дефицит, трябва тези изследвания да се извършват на чист фон, т.е. най-малко 10 дена след като се преустанови лечението на съответния дефицит, тъй като в противен случай ние изследваме всъщност количеството на приеманото вещество.
- Кои са задължителните, важни кръвни изследвания?
- Задължителни и важни кръвни изследвания са: пълна кръвна картина, липиден профил (общ холестерол, триглицериди, HDL- и LDL- холестерол), изследване на кръвна захар, чернодробни ензими - АСАТ, АЛАТ, ГГТ, показатели за състоянието на бъбречната функция - урея и креатинин, изследване на щитовидни хормони, изследване на сърдечни биомаркери - тропонин, креатин-фосфокиназа с нейната МВ фракция. Задължително е да се изследва и урина за откриване заболявания на отделителната система. Когато е необходимо, допълнително се проследяват нива на витамини, микроелементи и други високоспециализирани изследвания. Често пациенти искат изследване на всички туморни маркери, за да се убедят, че нямат онкологично заболяване. Но туморните маркери не поставят диагноза, а се използват за проследяване ефекта от провежданото лечение на туморни заболявания в комбинация с други диагностични методи. Единственият туморен маркер, който е одобрен като скринингов, е този за рак на простатата, т.нар. PSA. 

Силвия ДИМИТРОВА