„Без просвещение свободата ни е невъзможна!“
Тази мисъл на Петър х. Берович е мото на юбилейния сборник, посветен на 160-ата годишнина от обособяването на Русенската девическа гимназия като самостоятелно класно училище. Днес това училище се нарича Математическа гимназия „Баба Тонка“.
А кой е Петър х. Берович? Знаете, разбира се - това е българският лекар, стопански и просветен деец, дарител, учен-енциклопедист, педагог, философ и естественик, написал преди 200 години първия български буквар - Рибния буквар. И по-известен като Петър Берон.
„Настоящият сборник събира текстове от различни жанрове, създедини от ученици и учители в Математическа гимназия „Баба Тонка“.
Нашето училище празнува своя 160-и юбилей! Годините минават, випуските завършват, но присъствието на учениците не остава без следа. Този сборник има амбицията да запази спомена за първите им стъпки в литературата, философията, изобразителното изкуство. С него Математическа гимназия, Русе, разкрива образа си на институция, която не само обучава, но и възпитава в националните и общочовешките ценности и добротетели“ пише съставителят на сборника Цветелина Георгиева - зам.-директор на МГ „Баба Тонка“ и старши учител по български език и литература.
Предлагаме ви разговори с г-жа Цветелина Георгиева и с двама от авторите в сборника. Това са Георги Рашков от 9 Б клас, автор на есето „Левски пред съда и пред света“ и Емили Бхосян от 7 А клас, автор на разказа „Любовта е в нас“.

- Г-жо Георгиева, за пръв път ли се издава сборник в чест на юбилей на МГ „Баба Тонка“?
- Сборник - да, но книгите са важна част от отбелязването на училищните юбилеи. През 1989 г. излиза книгата на Евгения Антонова „И миналото вълнува“ /125 години гимназия „Баба Тонка“-Русе/. С голямо удоволствие разгръщаме „Ехо от столетията“ на Калина Владова и алманаха на Иван Зартов „От Русенското девическо класно училище до Математическа гимназия „Баба Тонка“, издадени в навечерието на 150-годишния юбилей на училището. Настоящият сборник има идея да покаже, че ученици и учители следват пътя, начертан от делата на тези преди нас. По идея на Иван Зартов през 2025-а ще излезе от печат допълнение на алманаха, което ще разказва историята на Математическа гимназия между 2014-а и 2024-а година. 
- Освен зам.-директор Вие сте и старши учител по български език и литература, познавате възможностите на учениците и все пак - открихте ли сред тях таланти, които досега не са били демонстрирани?
- Първите откриватели на талантите на учениците са учителите, които им преподават, понякога родителите. Аз „откривам“, че в някой клас има талантлив ученик, когато прочета конкретен текст. Поводът може да е сборник, конкурс или второ мнение, поискано от по-млад колега. Така преди две години „открих“ за извънгимназиалните среди таланта на Александър Георгиев, чието есе за Георги Господинов, написано за Арнаудовите четения, по-късно беше прочетено от самия писател. С този сборник за себе си, а сега и за русенци, „открих“ талантливите пера на Емили Бохосян и Георги Рашков, които не са мои преки ученици. Ментор на Георги е колежката ми Борислава Грозева, а от Емили е учила творческо писане при Иглика Пеева. Моята откривателска роля включва репликата: запомнете тези имена, ще слушаме за тях и занапред.
- Как се преподава литература на математици?
- С една дума - конкретно. Когато започнах да преподавам в Математическата гимназия, за себе си открих колко важен предмет е математиката, колко широк хоризонт отваря пред тези, които я разбират. Математиците обаче обичат да им говориш точно, ясно, конкретно. 
- В предговора на сборника пишете: „Въпреки че гимназията е „математическа“, хуманитаристиката прекрасно живее в училището“, разкажете повече за това.
- Когато започнах работа в МГ „Баба Тонка“ през 2017 г., ежегодно се издаваше литературен сборник, провеждаше се литературна конференция, правеше се коледен концерт и концерт за патронния празник, за които учителят по литература пишеше сценарий. В училището имаше клуб по дебати, клуб по журналистика, издаваше се училищен вестник. Съществуваше, съществува и до днес училищна театрална трупа „МАГИМ“, която има непрекъсната 102-годишна история. Колежката ми Ася Кулева прави компилации или адаптации на текстове за трупа, за да има роли за всички участници. Тези интерпретации са изключителни. Или, аз попаднах в една хуманитарна общност, която работи на високи обороти, като не прави компромиси с качеството на преподаването и с качеството на „продуктите“ на извънкласните дейности. Най-солидна подкрепа получих от Румен Горанов, главен учител по български език и литература тогава. Като говоря за сборника, не бива да пропускам да кажа добри думи за учениците на д-р Миглена Дамянова-Радойска, преподавател по философия и гражданско образование, които участват с философски есета в сборника. Една сплотена хуманитарна общност живее прекрасно в математическото училище и продължава да реализира множеството иницативи, които е наследила, и да обогатява училищния живот с нови.
- В уводните думи казвате още, че първите стъпки на един талантлив творец могат често да се открият в неговото училище. Виждате ли млади автори с потенциал да станат писатели или художници?
- Да, стига те да искат. Мисля си, че четирима от участниците в сборника носят потенциала да бъдат писатели. Ако следват таланта си, ако го развиват и ако не се плашат от редактирането, ще видим имената им в българската литература. 
- Какви са основните теми, които вълнуват младите хора?
- Каквито са вълнували поколенията преди тях - основно любовта, освен това: бъдещето, технологиите, но и родината, семейството, човечеството, емпатията, самоутвърждаването. 
- Вярно ли е впечатлението, че историята като че ли става все по-интересна за тях и ако е така - забелязва ли се тенденция да се излиза от учебникарските клишета и да се търсят повече гледни точки към миналото ни?
- Да, историята става все по-интересна за учениците в нашето училище. Основната заслуга за това е на колегите ми по история. Иван Зартов и Калина Владова бяха учители епохи. Настоящите - Даниела Стоянова и Соня Русева, следват уверено начертания от тях път и са организатори на много инициативи: състезания, изследователски задачи, учебни екскурзии, сътрудничество с Историческия музей и пр. И резултатите са налице. Интересът към историята е силен и осъзнат. От настоящата учебна година имаме разширена подготовка по история и цивилизации за 11. клас. Идеята беше на учениците, ръководството просто ги подкрепи. 
Тенденцията да се търси информация извън рамките на учебниците е нормална и даже препоръчителна. Излизат много и интересни книги, самата аз често заменям художественото четиво с историческото. Но търсенето на знание извън „клишето“ на учебникарския текст може да е опасно начинание. Проблемът идва от безразборното и безкритично издаване на книги и помагала, които разпространяват псевдонаука. Много родители четат подобни книги и внушават грешни представи у децата си. Трудността идва за нас, когато трябва да наложим академичното знание върху заблудите. За съжаление, подобно знание се тиражира понякога в българското училище от учители. Радвам се, че в нашето училище учителите не са изкушени от псевдонауката.
- За финал кажете как Вие виждате учениците от различните поколения? Има твърдения, че заинтересоваността им към ученето намалява, а оттам - и знанията и способностите им, споделяте ли това?
- Не. В никакъв случай. Имам теория, която съм оформила, благодарение на настоящите ми ученици, родени през 2007 г. Простичко тя звучи така: всяко поколение приема от предходното това знание, което му е необходимо. Споделям идеята на проф. Александър Фол, че знанието никога не се губи. Носталгиците надценяват себе си и подценяват младите хора. Препоръчвам им да прочетат есетата на Алек Попов. 
Мисля, че има друго разминаване между поколенията, но то не е в по-малката заинтересованост към ученето, а в начините, по които поколенията вървят към знанието. Изключително важно е и как комуникираме това знание. Разбира се, тук визирам взаимоотношенията с младите хора, които учат и се стремят към успех. Преди време поканих моя бивша ученичка, младата поетеса Мария Гетова, да проведе работилница за творческо писане с настоящите ми ученици. Писането беше лесно, приятно, увлекателно. Резултатите отлични. Казвам го като илюстрация, не като обобщение. В заключение държа да подчертая, че вярвам в днешните млади хора и гледам с надежда бъдещето. Увереността ми идва от ежедневието в Математическата гимназия.

Георги Рашков: Лексиката
беше моята машина на времето

- Репортажите „Левски пред съда и пред света“ са силна публицистика, как стигна до идеята за тях?
- Реших да участвам в конкурсите за Левски, защото ми беше интересно да се запозная по-подробно с живота му. Репортажите са първичната и чиста реакция на четиринадесет годишно момче, след проведено проучване по темата. Разбира се, тук трябва да благодаря на моя учител, ръководител и редактор: госпожа Борислава Грозева. Без нея резултатът нямаше да бъде същият.
- Каква е ролята на езика, близък до епохата на Левски?
- Много голям привърженик съм на времето на Левски: хората и техните традиции, бит и език. В моето творчество могат да се срещнат голям брой архаизми. Смятам, че те са част от нашата култура и история, затова не бива да бъдат забравяни. Идеята ми за статията беше да вляза в обувките на журналист от онова време, лексиката беше моята машина на времето.
- Това е цитат: „Мълчанието е най-грозна присъда от страхливец, дето се кълне в България, а стои по тъмно и чака друг да му реши проблемите.“ Но мисля, че е и обобщение, което е насочено и към днешния ден, така ли е и защо тази нагласа не се променя?
- Левски е задал същия въпрос преди години: „Народе????“
- Още един цитат: „С фалшиви герои няма да стигнем доникъде... С удобни жертви ли ще си купувате власт?“, как да го разтълкуваме?
- Поглед на подрастващ над политиката в миналото и днес.
- На четирите въпросителни в най-енигматичната  записка в тефтерчето на Левски - „Народе????“, отговаряш с четири удивителни - „Някой трябва да говори!!!!“. Какво ни казват тези удивителни?
- „Дела трябват, не думи“, както е казал самият Левски.
- Как се ражда изкушението да пишеш художествени текстове, какво ти носи това?
- Всичко се свежда до муза и вдъхновение. Когато нещо ми направи силно впечатление, успявам да го превърна в художествен текст. Смятам, че най-големият позитив е спокойствието и освобождаването на напрежението, с което ми помага писането.
- Да погледнем от другата страна - какво за теб е четенето, каква литература ти харесва и как общуваш с нея - чрез книга, електронен четец или нещо друго?
- Израснал съм с книги, четенето е едно от любимите ми хобита. Както вече споменах - фен съм на старомодното, падам си по книгите. В последно време чета основно поезия, но не се ограничавам само до това.
- Как виждаш своето бъдеще, имаш ли вече посока, която следваш?
- Рано е да се каже, но в писане и четене.

Емили Бохосян: Понякога усещам, че мога да
наредя думите по по-различен начин от ежедневието

- „Горе, с всички тези звезди, беше сякаш лунапарк, пълен с много малки деца със светещи лица, но бе някак празно. Нещо липсваше, имаше в небесата някаква празнота. Нещо малко, но важно... Но и горе сякаш никой не забелязваше липсващото, само една светлинка тревожно проблясваше. Тя единствена виждаше нередното.“ Това е цитат от творбата ти „Любовта в нас“, кое е нередното, което сякаш никой не вижда или не иска да вижда?
- Това е самотата. Тя може да бъде усетена само от самотния, но само забелязана от щастливия и то, ако да се вгледа.
- Главните герои в разказа са любовта, приятелството, състраданието, верността, но всичко започва със страх. Така ли започват приятелствата - със страх да не бъдеш отхвърлен, наранен, неразбран?
- Приятелствата започват с надежда и се утвърждават с тези притеснения.
- Кога разбираме, че едно приятелство е истинско и как се отстоява то?
- Когато в трудна ситуация никой друг не се интересува, някой се застъпи за теб, подкрепи те или ти помогне, не се съгласи с общото мнение.
- Твоят бял вълк показва, че във всеки и всичко има две страни, че нищо не е само черно или само бяло, така ли да тълкуваме този символ?
- Вълкът символизира любовта. С него показвам, че това е едно абстрактно понятие, чувство. И то не е определено само за хората, а е за всички - неограничено е. Цветът се свързва с чистото и искреното.
- Как се ражда изкушението да пишеш художествени текстове, какво ти носи това?
- Понякога усещам, че мога да наредя думите по по-различен начин от ежедневието. Когато сътворя нещо красиво, чувствам удовлетворение и съм доволна от себе си.
- Да погледнем от другата страна - какво за теб е четенето, каква литература ти харесва и как общуваш с нея - чрез книга, електронен четец или нещо друго?
- Предпочитам да чета хартиени книги. Усещам страниците, върху които са изрисувани светове. Обичам да чета литература, в която същите думи, които си разменяме всеки ден, придобиват невероятна сила.
- Как виждаш своето бъдеще, имаш ли вече посока, която следваш?
- Все още не съм се ориентирала в дадена посока, но не мисля да спирам да пиша.