В центъра на вниманието ни в България са хроничните незаразни заболявания, антимикробната резистентност и психичното здраве. Това каза за БТА доц. Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация (СЗО) за България. Днес се отбелязват 75 г. от създаването на СЗО на 7 април 1948 г. От днешния Световен ден на здравето организацията започва едногодишна кампания "Здраве за всички". Тя ще ангажира държавите-членки на СЗО, партньорите и обществеността да споделят своите истории и опит за това какво означава здравето за тях.
Партньорството ни с Министерството на здравеопазването (МЗ) е добро, базирано на двугодишни споразумения за сътрудничество, които се изпълняват. Съвместната ни работа може да се подобри, да разберат, че общественото здраве трябва да е в центъра на вниманието, защото то присъства в отделните политически документи, но не се предвиждат адекватни инвестиции, така че хората да не се разболяват тежко и да се предпазват от здравните рискове, каза още доц. Околийски. По думите му това е сърцевината на работата на МЗ, а не толкова акцентирането на проблемите на болничната помощ, което би трябвало да бъде предмет на работата на здравноосигурителната каса. МЗ би трябвало да разбере и важността на здравното образование – нещо, което сега успяхме да включим в Плана за възстановяване и устойчивост, но знам, че все още няма бюджет, каза още той. 
Не винаги междусекторното сътрудничество се осъществява по най-ефективния начин и пример за това е програмата за антимикробната резистентност, посочи доц. Околийски. От 2016 г. имаме концепция за национална програма по антимикробна резистентност, която все още не е приета, припомни той. По думите му документът е съгласуван с Българската агенция по безопасност на храните, има разписан финансов план, но програмата все още на се приема. Обяснявам си го с подценяването на риска от това колко голяма щета нанася в момента неконтролируемият прием на антибиотици в дългосрочен план върху здравето на хората, допълни доц. Околийски. По думите му скоро голяма част от широкоспектърните антибиотици няма да имат ефект върху бактериалните инфекции. 
По отношение на психичното здраве отново е напът да се пропусне добрата възможност да се направи поредната стъпка в посока деинституционализацията на услугите и създаването на истински подкрепяща среда, посочи още доц. Околийски. Има приета национална стратегия за психично здраве, в плана има предвидени 70 млн. лв., с които наистина би могла да се промени картината на психично-здравните услуги в България, но, за съжаление, по-голямата част от тези средства се предвижда да бъдат за ремонт на психиатрични болници, смяна на дограма, ремонт на директорски кабинети, все неща, които нямат добавена стойност за доброто лечение на пациентите, добави той.
По думите му институционалната грижа за пациентите с психични заболявания отдавна е отречена в Европа. Трябва да има някакъв малък брой легла за лечение на остри случаи, но те трябва да бъдат базирани в многопрофилните болници, близо до центъра на града, а не изолирани, както са всички психиатрични болници. Изключение от това прави психиатричната болница в Пазарджик, която може да се ползва като модел, посочи доц. Околийски. По думите му има решение за преместване на болницата от Курило в София и това е правилно, каза той. Трябва да има дневни центрове за лечение на хора с тежки психични разстройства, трябва да има и защитени домове, а все още като че ли няма здравно-политическата подкрепа това да се случи, добави доц. Околийски. 
Помолен да коментира твърдения в социалните мрежи, че СЗО е частна организация, зад чиито дейности се крият нездрави интереси, особено в контекста на ковид пандемията, доц. Околийски каза, че това е много плитко и плоско обвинение към СЗО, защото това показва, че има силно непознаване на механизма, по който работи организацията. СЗО е организация на страните членки, в управителните й органи присъстват представители на тези държави, „които са абсолютно независими от някакви комерсиални или други видове зависимости в самата организация и представляват народите на собствените си страни“. Твърденията, например, за влияние на фармацевтичната индустрия и на други индустрии не се базират на някакви факти, добави той. СЗО се опитва, с поставянето на общественото здраве в центъра на вниманието, точно "да избяга" от комерсиализирането на медицината, каза още доц. Околийски.