Малка група земеделци във Великобритания работи за съживяване на древната практика на агролесовъдството или отглеждане на дървета върху същото парче земя, върху което са засадени селскостопански култури, или има пасища за добитък, пише Ройтерс.
Земеделският метод, който може да доведе до икономически и екологични ползи, почти е изчезнал във Великобритания след Втората световна война, когато правителството, подложено на натиск да изхранва бързо нарастващото население, плаща на производителите на храни да преминат към методи на отглеждане на една култура.
Според експерти по земеделие обаче агролесовъдството е готово да се завърне като част от правителствена кампания за засаждане на дървета, за да се подпомогне постигането на климатичната цел за нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г.
"Природата не създава монокултури", казва Стивън Бригс, който е част от групата земеделци и един първите, възприелите практиката. "Взимаме някои от най-добрите практики на горското стопанство и ги смесваме със селското стопанство, за да внесем разнообразие, да бъдем устойчиви, но по начин, който все още можем да управляваме", обяснява Бригс, който консултира правителството относно стандартите за агролесовъдство.
В доклад, публикуван тази седмица, британската благотворителна природозащитна организация "Удланд траст" (Woodland Trust) заяви, че засаждането на 30 процента от британските тревни пасища с дървета може да доведе до нулеви нетни въглеродни емисии от отглежданите на пасища животни до 2050 г.
Великобритания е заделила повече от 500 милиона бр. лири за засаждане на 30 000 дървета годишно между 2020 г. и 2025 г.
Около 70 процента от общата площ на страната е земеделска земя, но в момента само малко повече от 3 процента се използват за някаква форма на агролесовъдство, според Пол Бърджис, професор по агролесовъдство в английския университет "Кранфийлд".
В доклад за 2020 г. правителственият комитет по изменението на климата препоръча увеличаване с 10 процента на площта на земеделските земи, включващи дървета. Според комитета това може да намали парниковите емисии с 6 метрични тона годишно до 2050 г. 
Засаждането на дървета върху земеделски земи може да намали емисиите дори още повече, тъй като в някои случаи то води до намалено използване на торове или отглеждане на определена площ на по-малко говеда, които са ключов източник на емисии, променящи климата. Дори според привържениците на агролесовъдството обаче няма да е лесно практиката да получи по-широко разпространение, като сред причините е и недостигът на дървета за засаждане. 
Земеделието, включващо дървета в система с много култури, не е нова идея. Хората са използвали техниката от хиляди години, включително на Британските острови, и тя все още е предпочитаният метод в огромни райони на планетата.
Фермери и селскостопански експерти твърдят, че агролесовъдството повишава биоразнообразието, подпомага популациите на опрашители с жизненоважно значение като пчели и птици, като същевременно намалява случаите на заразяване с вредители и болести както за растителните култури, така и за добитъка.
Практиката също така забавя деградацията на земята, тъй като дърветата съхраняват хранителни вещества и вода в почвата и я предпазват от ерозия от вятъра, а културите - от наводнения.
Въпреки ползите от поликултурните системи редица европейски и британски селскостопански политики, още от 1962 г., стимулираха фермерите да изсичат дърветата, за да отглеждат повече монокултури, обяснява Бригс.
Според него това е създало "пропаст" между селското и горското стопанство, за чието "затваряне" през последното десетилетие коалиция от фермери, еколози и нестопански организации лобира пред британското правителство.
Откакто Обединеното кралство напусна Европейския съюз през 2020 г., и четирите му национални правителства обявиха разработване на стандарти за агролесовъдство и програми за субсидии, за да насърчат появата на повече дървета във фермите.
Промяната е предизвикателство
Защитниците на практиката посочват, че политическите стимули са решаващата първа стъпка към разширяване на агролесовъдството, а следващата е повишаване на осведомеността относно техниките за агролесовъдство.
"Хората правят грешка, като приемат, че фермерите са лесовъди, а те не са. Промяната е предизвикателство за тях", споделя Дейвид Брас, главен изпълнителен директор на компанията "Дъ лейк фрий рейндж ег" (The Lakes Free Range Egg), която доставя яйца от повече от 70 ферми и изисква от всички производители 20 процента от площта, определена за техните кокошки, да е покрита с дървета.
По думите на Брас в собствената му ферма инвестицията се е изплатила още през първите две години. Смъртността при кокошките спада и качеството на яйцата се повишава. Пилетата са по-щастливи и по-сигурни сред дърветата, които също така ги предпазват от все по-екстремните температури.
Време за възраждане 
Друго предизвикателство, пред което са изправени фермерите, когато искат да преминат към агролесовъдство, е времето. На дърветата, в зависимост от конкретния вид, може да им отнеме от 5 до 70 години, за да се развият.
"Проблематично е да се ​​иска от наематели (фермери) да инвестират в дървета, ако имат петгодишен наем, а за посадените ябълки е необходимо повече време, за да започнат да дават плод и да носят печалба", смята Матю Хърд, еколог, отговарящ за екологичните изследвания в "Нешънъл траст" (National Trust) - най-големия частен собственик на земя във Великобритания.
Освен да бъдат коригирани условията за аренда, така че наемодателите да предлагат по-дълги периоди за наемане на земята, фермерите също така искат правителството да разшири схемата си за финансиране на устойчивото земеделие от три години до осем години предвид многогодишния финансов риск, който селските стопани поемат, докато дърветата съзреят.
Въпреки всички предизвикателства защитниците на агролесовъдството казват, че стимулирането на продоволствената сигурност и икономическата производителност, както и ползите за околната среда далеч надхвърлят разходите.