Три години условно лишаване от свобода с три години изпитателен срок е присъдата на последна инстанция, която Върховният касационен съд /ВКС/ наложи на бившата областна управителка от времето на Тройната коалиция Мария Димова. След продължило близо половин година умуване върховните съдии излязоха с окончателното си решение по казуса. Димова и оценителката Радка Настева ще трябва да платят на държавата 647 600 лева - с толкова те са ощетили републиканския бюджет след неизгодната сделка, при която резиденция „Липник“ на Текето бе заменена срещу 5 апартамента на „Хотел мениджмънт“ в комплекс „Дунав“ и стана собственост на покойния бизнесмен Михаил Михов-Мишо Бирата.  
Димова бе оправдана на първа инстанция от Русенския окръжен съд, но през юни 2014 година Апелативният съд във Велико Търново й наложи 3-годишната условна присъда. Тогава съдът счете, че като областен управител на 12 февруари 2009 година съзнателно е сключила неизгодна за държавата сделка. Тогава е заменила около 5000 кв.м площ, на която се разполага резиденция „Липник“, която реално струвала 1 032 800 лева. Насреща си държавата се сдобила с пет апартамента от 295.28 кв.м на стойност 385 200 лева. Между септември 2008 и март 2009 година пък присвоила мебели и вещи за 22 653 лева от обзавеждането на резиденцията, които нейни подчинени били бракували. Решението на съдът във Велико Търново за Димова бе изцяло потвърдено от върховния съд.
На втора инстанция оценителката Настева получи най-тежко наказание - 1 година затвор при общ режим. Върховният съд промени присъдата на колегите си от Търново само по отношение на нейното наказание, като го промени в условно. Съдиите посочиха, че Апелативният съд е определил режима за изтърпяване на присъдата в разрез със закона и без участието на Настева като сметнаха, че наказанието й трябва да е 1 година условно с 3 години изпитателен срок.
Петимата служители от екипа на областната управителка директорката Глория Арабаджиева, младши счетоводителят Кристиан Вълчев и старши юрисконсултите Стела Георгиева, Диана Вълчева и Нина Николова бяха осъдени на половин година пробация.
От присъдите си недоволни останаха всички страни и затова се възползваха от оспорването им пред последната инстанция. Прокуратурата поиска Димова да понесе по-солена присъда, като подчерта, че условното наказание не е вариант за нея и мястото на бившата областна управителка е в затвора. 
И Димова, и някогашните й подчинени поискаха да бъдат оправдани. 
„Настъпилите вредни последици за държавата са пряка последица на осъществената неизгодна сделка, а не на нарушението или неизпълнението на задълженията на Димова в качеството й на областен управител на Русе. Касае се до една сключена неизгодна сделка и не би могло да се приеме, че е налице престъпна упоритост, която да се приеме за отегчаващо отговорността обстоятелство“, посочиха върховните магистрати. Те обърнаха внимание на положителните й характеристични данни, чистото й съдебно минало и изтеклия значителен период от време между осъществяване на престъпленията и налагане на наказанията. Затова прецениха, че искането на прокуратурата Димова да бъде вкарана в затвора за действията й са неоснователни. Напротив - за поправянето и превъзпитаването й не било необходимо ефективно изпълнение на наказанието. И тъй като няма никакви данни за нейни криминални прояви за период от около шест години след извършване на престъпленията,  очевидно се обезсмисляло и определянето на максимален изпитателен срок от 5 години, сметнаха още съдиите на последна инстанция. 
Настева стигна до съд заради невярна оценка и лъжливо заключение, че заменката е изгодна. Оценките на апартаментите в „Дунав“ били изготвени на база цени над горната граница на ценовия диапазон за подобни имоти,  без изобщо да е представила доказателства защо така е сметнала. Обяснила, че не била ходила на място в резиденция „Липник“, но пък съдът посочи, че има доказателства, които оборват това й твърдение. Привидно от оценката й ставало ясно, че всички сгради в бившата резиденция на Тодор Живков били по-стари и съответно по-евтини, отколкото са в действителност. Настева заявила и че нямала представа, че „Липник“ ще се заменя - нещо, което съдът отхвърли като абсурдно.
ВКС отказа да вземе под внимание и казаното от адвокатите на Димова, че апартаментите са били в центъра на града и затова са супер изгодна сделка. „Наред, че са в центъра, трябва да се отчете фактът, че жилищата са без вътрешни стени, с изключения на баните и тоалетните, и че са нефункционални. Това е довело до бързото напускане на настанените в тях наематели“, посочи съдът.
Петимата служители пък излязоха с твърдение, че не им влизало в работата да правят инвентаризация на имуществото, което принадлежи на Областна админстрация. Съдът обърна внимание, че това не е така, както и че са подписали протоколи за бракуване на ценни мебели, произведения на изкуството и вещи на обща стойност 22 653 лева, които не са били за изхвърляне.   
Оспорен бе и размерът на щетата, от която е пострадала българската държава, но ВКС обърна внимание, че за прецизиране на сумата е назначена петорна допълнителна оценителна експертиза, която е посочила, че тя е в размер на 647 600 лева.
Първата оправдателна присъда седемте обвиняеми чуха на 22 ноември 2012 година от Русенския окръжен съд. Няколко дена преди това прокуратурата пледира за 8 години затвор за Димова. На втора инстанция във Велико Търново последва втора оправдателна присъда. След като стигна до Върховния касационен съд обаче, делото бе върнато отново на Апелативния съд в Търново, който 10 месеца след като оправда всички обвиняеми, в средата на юни 2014-та прочете седем осъдителни присъди.