Ректорът на Софийски университет "Св. Климент Охридски" проф. дин Иван Илчев връчва днес Голямата награда за литература на Софийски университет "Св. Климент Охридски" за 2012 година, съобщиха от СУ.

Тази година Голямата награда за литература на Софийски университет ще бъде връчена на поета Иван Цанев. Иван Цанев е български поет, известен автор и на детска поезия. Роден е на 30 ноември 1941 г. в село Острица (Област Русе). Завършва русенската гимназия "Баба Тонка" и следва във Факултета по славянски филологии на Софийския университет. През 1965 г. жури с председател Никола Фурнаджиев му присъжда голямата награда за поезия в Националния литературен конкурс на младежкия вестник "Пулс". Първата му стихосбирка, "Седмица", излиза през пролетта на 1968 г. Работи като литературен консултант и редактор последователно във вестниците "Софийски университет" и "Студентска трибуна", списанията "Родна реч" и "Пламък", в издателствата "Български художник" и "Български писател" и във вестник "Литературен форум". Автор е на стихосбирките: 1968 — "Седмица"; 1973 — "Неделен земетръс"; 1977 — "Телеграма"; 1981 — "Едничка дума"; 1987 — "Седмоднев" и др. Книги за деца: 1975 — "Дневно щурче"; 1977 — "Телеграма"; 1979 — "Чухалче" и др. Книгата му "5 за 4", илюстрирана от Яна Левиева, получава националната награда за детска литература "Христо Г. Данов" през 2002 година, а през 2008 година е избрана да представлява българската детско-юношеска литература на "Европейски културен сезон" в Париж, организиран от Френското председателство на Европейския съюз.

Иван Цанев е един от десетимата "сърдити млади поети", които на 1 декември 1962 година взривяват аулата на тогавашния ВИММЕСС с програмната си стихосбирка
"Поетическо вероизповедание".

"Ще продадем последната си риза,
за да отложим с някой ден
                                               смъртта.
Ако не се отровим с оптимизъм,
ще надживеем
                                     края на света."

Това е част от творбата на Иван Цанев в стихосбирката, станала причина за разгром не само на участващите в нея автори, а и на цялото ново поколение българска интелигенция, повярвало, че с развенчаването на култа към личността на Сталин в СССР и на Вълко Червенков у нас е настъпила политическа пролет. Уви, реалността е друга и ледените ветрове на партийната схоластика бързо попарват тези илюзии.