Денят на героите на Поликрайще е установен на Архангеловден (21/8 ноември) 1923 г. от протойерей Никола Попгеоргиев Маринов, сражавал се като офицер – кавалерист на фронта през Балканските войни. Тогава Великотърновският митрополит Филип в съслужение с него и със свещеник Иван Пенев Удварев освещават паметника на загиналите от Поликрайще във войните за национално обединение (1912-1913 и 1915-1918). На тържественото богослужение присъства началникът на Търновския гарнизон с военната музика и военни части, които отдават за почест на героите. Надошъл е многохиляден народ. Парите за паметника са набрани с доброволни пожертвования от цялото население. На него са имената и снимките на загиналите за България поликрайщчани. Средставата са събирани няколко години от нарочен Комитет за въздигане на паметник на падналите герои от Поликрайще, избран на общоселско събрание на 200 фронтоваци, в който влизат двамата свещеници, техните синове Иван Попниколов Попгеоргиев и Васил Попиванов Удварев, хаджи Трифон Тодоранов, доброволецът в Македоно-Одринското опълчение Димитър Бундев и други участници във войните и видни личности на селото. Първото събрание, на което е учреден Комитетът се е състояло на 10 ноември 1913 г. Поради влизането на България в Общоевропейската (Първата световна) война Комитетът временно преустановява дейността си и след края й се свиква Второ учредително събрание на 24 ноември 1918 г. Архитектът е от Свищов, камедоделските работи са извършени от унгареца Андраш. От западната страна върху паметника са изсечени следните слова, които звучат особено човешки и изключително трогателно: „ПЪТНИЧЕ, ПОСПРИ СЕ ТУК, ДИГНИ ОЧИ, ПРОЧЕТИ ИМЕНАТА НА ГЕРОИТЕ, ОСТАВИЛИ КОСТИ НА СЕВЕР, НА ЗАПАД И НА ЮГ, СВЕДИ ГЛАВА И КАЖИ: БОГ ДА ГИ ПРОСТИ!“

Архангеловден за Поликрайще е толкова значим, колкото 2 юни за България. Освен официален празник на селото, той е бил и празник на училищата. След тържественото богослужение в църквата е организирана манифестация на учениците от петте (по-късно шестте) училища на селото с български национални знамена, с училищните знамена и с църковните хоругви до Паметника на загиналите в центъра. Начело на редиците от учениците вървят двамата свещеници в своите светли черковни одежди и при траурно биене на камбаните цялата процесия заедно с населението от цялото село със знамената на обществените организации – Градинарското дружество „Сила“, Земеделската задруга и др., бавно се движи от църквата към центъра и спира пред паметника. При наведени глави протойерей Никола Попгеоргиев Маринов започва и отслужва заупокойната панахида в съслужение със свещеник Иван Пенев Удварев. После протойерей Никола Попгеоргиев прочита имената на загиналите. Директорът на Основното училище Трифон Караилиев произнася слово, а учениците рецитират патриотични стихове за героизма на българските войници. Винаги завършват с Вазовото „Новото гробище над Сливница“. Най-покъртително са произнасяни словата:

„Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте,

и “Лека нощ!” на веки си казахте –

до втората тръба.

….

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх…“

Цари гробна тишина. Чуват се само плачът и писъците на майките, жените и децата. Мъжете страшно мълчат. Военният оркестър гръмва с траурни маршове. Началникът на Търновския гарнизон командва „За почест“. Почетният караул поднася венци на паметника и застава мирно. Накрая близките раздават хляб, жито и вино “за Бог да прости” на загиналите и полагат китки есенни цветя и ружи за своите синове, бащи, мъже и братя.

Общо във войните от Поликрайще са участвали повече от 1000 души, а загиналите са над 100. От 1923 до 1943 г. редовно всяка година този ден е честван в Поликрайще. Присъствали са Началникът на Търновския гарнизон, Търновската военна музика и военни части. На него е свирела сирена в памет на загиналите, както днес на 2 юни в цялата страна и камбаната е биела траурно. Стичали са се няколко хиляди души участници във войните, техни близки и роднини, както и фронтоваци от околните селища. Съорганизатори на възпоменанието са били Дружество на запасните подофицери и войници в Поликрайще, Църквата, Основното, Първоначалните, Професионалното училище за девойки, издържано от Кредитната кооперация „Направи си сама“, Образцовото Допълнително земеделско училище, Държавното земеделско училище „Боруш“, Община Поликрайще, Кредитната кооперация „Солидарност“ и обществените организации: Градинарското дружество „Сила“, Земеделската задруга, „Българският червен кръст“, „Дружеството за закрила на децата“, Дружеството за трезвеност – клонове Поликрайще и др., Военното летище – Поликрайще. Приготовленията за военната панахида на Архангелова задушница са траели по няколко месеца. Целият живот на селото е минавал под знака на този паметен ден. В някои документи Денят на героите на Поликрайще е наричан още и Ден за памет на падналите поликрайщчани в Балканската, Съюзническата (1912 – 1913) и Общоевропейската (Първата световна) (1915 – 1918) война.

Многократно в Поликрайще е идвал Н.В. Цар Борис III и първото нещо, което винаги е правел, е да се поклони на паметника. Той е пътувал с кола сам или с един войник. Слизал е пред паметника, свалял е шапката си, прекръствал се е и е падал на колене. Край него веднага се е събирал народ и започвал разговор със своя Цар, който тук изключително е обичан.

След 9 септември 1944 г. този траурен Ден, панахидата и поклонението на паметника на загиналите са забранени като великобългарски и шовинистични.

Денят на героите на Поликрайще е възстановен и се чества като официален празник на Поликрайще и на Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – Поликрайще с Почетен военен караул и военната музика от Националния военен Университет „Васил Левски“ – Велико Търново отново през 2017 г. по инициатива на голямата българка – общественичка и родолюбка – учителката по български език и литература г-жа Трифонка Романова Попниколова, дъщеря й и сина й д-р Марияна Николова Георгиева и проф. д-р Георги Николов Георгиев – потомци на създателя на Деня на героите на Поликрайще протойерей Никола Попгеоргиев Маринов. На него се отдава почит и на Героите на Сломер – родното място на г-жа Трифонка Попниколова.

За възпоменанието е изработено Паметно табло на героите. На него най-горе вляво е прадядото на възстановителите на Деня на Героите Трифон Маринов Пролчев от Сломер – Герой от Сръбско-българската война – войник от 7-ми пеши Преславски полк. Той изминава 1400 километра пеш да се бие със сърбите при Сливница и Пирот. Върви по маршрута Сломер – Шумен – Ески Джумая (Търговище) – Осман Пазар (Омуртаг) – Котел – Ямбол – Турската граница – Сръбската граница – обратно до Сливница – оттам преследване на сърбите до Пирот – Чупрене (Видинско) – Шумен – Сломер. Минава Балкана бос, за да има здрави цървули по време на боя. След Съединението на Княжество България и автономната област Източна Румелия цялата българска армия е на югоизточната граница на Източна Румелия (Южна България), очаквайки нападение от Османската империя. Нападението обаче идва в гръб от страна на Сърбия, откъм западната граница, където няма български войски. Нашата армия трябва да прекоси пеш страната ни, за да отбие удара и да изхвърли обратно нашествениците от земите ни. 7-ми пеши Преславски полк е измежду първите български войски, пристигнали на сръбската от турската граница, вървели без да спят и без да почиват ден и нощ. Трифон Маринов Пролчев е един от тези българи, които неуморно вървят без да спят и без да почиват ден и нощ, за да спрат врага. Имат само по 8 патрона и пушката си, не са спали, не са яли, зад предела на силите си са, но въпреки това помитат сърбите. Срещу тях (един български полк) са четири сръбски дивизии. В средата е грамотата му за сребърния медал, с който е награден по заповед на Негово Височество Александър I – княз на Северна и Южна България на нарочна церемония, организирана на 1 май 1887 г. в Свищов. Отдясно е другият ни прадядо Илия Динчев от Сломер, който се е бил във всички войни и името на брата на дядо ни Роман Трифонов Маринов – Йордан, загинал в Първата световна война. Йордан Трифонов Маринов Пролчев е дал живота си за България толкова млад, че даже снимка не е останала от него. (Наименованието на Южна България Източна Румелия е много коварно измислено. Румелия – Рум или означава Римска земя, т.е. това не е Южна България, а Източна Римска земя или част от старата Римската империя със столица Константинопол. По-късно историците й измислят името Византия – държава, каквато никога не е съществувала. В Гърция под Византия се подразбира Гърция. По тази причина в гръцките музеи днес пише, че това събитие не е обединението на Северна и Южна България, а анексирането на Източна Румелия, т.е. на Източната Римска земя (Византия), разбирай Източна Гърция от Княжество България.)

В средата е прадядо ни Георги Каралаков от Поликрайще, артилерист, който има два кръста за храброст от Балканската война. Участник във всички войни. Загинал е през 1918 г. само на 29 години на Солунския фронт. Долу е дядо ни Георги Попниколов, бил се на Драва и медалът му. Долу вдясно е г-н Христо Ангелов от с. Странджа, Ямболско, който е направил военно гробище – четвъртото в България сам. Той десетилетия наред се грижи за гроба на нашия съселянин младши подофицер Никола Минчев Джонгов, загинал на 24 октомври 1912 г. при с. Кайбиляре (днес Странджа), околия Елховска. Затова Поликрайще му струва поклон до земята и му изказва своята вечна признателност.

Ноември 2020 година: Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – Поликрайще, Кметският съвет, д-р Марияна Георгиева, Читалище „Развитие-1884“ и Кметство Поликрайще канят всички родолюбиви българи да почетем паметта на Героите на Поликрайще и Сломер, загинали във войните за национално обединение и да ознаменуваме Официалния празник на Поликрайще – Архангеловден – Денят на Героите на Поликрайще.

 

Възпоменанието ще се състои на 9 ноември (понеделник) в 12 ч. на обяд пред паметниците на загиналите герои в центъра на Поликрайще.

Траурното събрание ще бъде отворено от проф. д-р Георги Николов Георгиев, който ще разкаже за историята и значението на Деня на Героите на Поликрайще и за приноса на Поликрайще и на неговите Герои за България. Слово за героизма на нашите войни по фронтовете и за тяхната саможертва за България ще произнесе Директорката на Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – Поликрайще Г-жа Ани Нейкова. Учители от Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ ще припомнят имената на Героите от Поликрайще и Сломер (почти 200 души), жертвали живота си за България, местата и датите на сраженията с враговете и военните части, в които те са отбивали отечествения си дълг, както и имената на кавалерите на военните ордени за храброст (повече от 50 души). Ученици от Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ ще произнесат стихове за героизма на българските войници. Проф. д-р Георги Николов Георгиев ще възкреси имената на войните, удостоени по повод на Архангеловден – Деня на Героите на Поликрайще с почетното звание „Герой на Поликрайще и България“. Ще бъде отслужена заукопойна панахида от протойерей Антоний Димитров – Председател на Църковното настоятелство на църквата „Св. ВМчца Марина“. След това ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметниците в знак на синовно преклонение пред Героите, оставили костите си на Запад, Север и Юг, за да има Обединенина, Мощна и Велика България, с която нейните синове и дъщери да се гордеят. Накрая близките ще раздадат “за Бог да прости” на загиналите.

Във връзка с Деня на героите на Поликрайще през 2020 г. с почетното звание „Герой на Поликрайще и България“ са удостоени следните личности, проявили храброст, героизъм и саможертва в мирно и военно време, с изключителен принос към Поликрайще и България, изпълнили дълга си към Родината:

  1. Протойерей Никола Попгеоргиев Маринов – офицер-кавалерист на фронта по време на Балканските войни (1912 – 1913). Установил „Деня на Героите на Поликрайще“, загинали във войните за национално обединение, при освещаване на Паметника им на Архангелов ден 1923 г. Носи тежкия кръст да утешава неутешимите през най-трагичните години на крушение след войните за национално обединение. Приема бежанци от кланетата в Теслим и Бугаркьой и други селища от Малгарско и Кешанско (Източна – Одринска Тракия), бежанци от Крива Паланка и Дебър (Македония), и поема грижата за тяхното настаняване, изхранване и устройване на работа в Поликрайще. Участник в комитета за издигане на паметник на падналите герои от Поликрайще във войните за национално обединение (1912 – 1913), (1915 – 1918). Самият той внася големи суми и участва най-дейно в събирането на средствата за направата на момумента. Организира и участва в освещаването му на Архангелов ден 1923 г. По време на големите маневри на Търновския, Свищовския, Русенския и Ловешкия гарнизони, проведени от 4 до 14 септември 1936 г. в околностите на Поликрайще с участието на Негово Величество Цар Борис III, министъра на войната генерал Христо Луков, брата на Царя – княз Кирил, генерал Теодосий Даскалов и други офицери от висшето командване на войската (първото нарушение на Ньойския договор от страна на България след подписването му) издействал пенсии за вдовиците и сираците от войните от Поликрайще, каквито дотогава те не са получавали, лично от Н.В. Цар Борис III. (Балкански войни 1912 – 1913).
  2. Георги Недялков Каралаков (1889 – 20 септември 1918 г., два часа подир пладне) Артилерист. Един от най-големите герои на Поликрайще и България, участник в Балканските (1912 —1913) и Първата световна война (1915 – 1918), кавалер на два ордена за храброст от Балканските (1912 – 1913) войни, едва на 29 години отдал живота си за България. Изстрелял с артилерийския си разчет вместо заповяданите 1000 – 7000 снаряда и унищожил настъпващите срещу позицията му вражески части. Загинал на Солунския фронт, отровен от газовете от стрелбите. (Първа световна война 1915-1918).
  3. Димитър Юрданов Карамаринов – чин: младши подофицер, набор: 1908, военна част: 2-ри пехотен полк, 6-а рота, месторождение: Поликрайще, геройски загинал на 15 октомври 1912 г., в с. Инжеклар, околия Бунархисарска, убит, погребан в с. Инжеклар, околия Бунархисарска. (Балканска война 1912-1913).
  4. Цвятко Пенев Бундев – чин: редник, набор: 1905, военна част: 2-ри пехотен полк, 8-а рота, месторождение: Поликрайще, геройски загинал на 17 октомври 1912 г. в Бунархисар, убит, погребан в Бунархисар. (Балканска война 1912-1913).
  5. Никола Минчев Джонгов – чин: младши подофицер, набор: 1905, военна част: 2-ри пехотен полк, 16-та рота, месторождение: Поликрайще, геройски загинал на 24 октомври 1912 г. при с. Кайбиляре, околия Казълагачка, погребан в с. Кайбиляре (днес с. Странджа, община Елховска). (Балканска война 1912-1913).
  6. Къню Трифонов Кьосев – чин: старши подофицер, набор: 1904, военна част: 2-ри пехотен полк, 15-та рота, месторождение: Поликрайще, участник в Балканските войни, геройски загинал на 11 юли 1913 г. в боя при връх Панчин гроб, околия Трънска, погребан на връх Панчин гроб. (Междусъюзническа война 1913).
  7. Атанас Христов Касаков – чин: младши подофицер, набор: 1906, военна част: 5-ти маршеви полк, 5-та рота, месторождение: Поликрайще, участник в Балканските и в Първата световна война, геройски загинал на 26 декември 1916 г. при Цибанещи, окръг Яш, Молдова, Североизточна Румъния. (Първа световна война 1915-1918).
  8. Тодор Цвятков Попгеоргиев – чин: подофицер, военна част: 23-ти артилерийски полк, 1-ва батарея, месторождение: Поликрайще, участник в Балканските и в Първата световна война, кавалер на орден за храброст от Първата световна война – Знак на военния орден “За храброст” IV ст. за проявена храброст в боевете през 1916 – 1917 г., заповед за награждаване № 198/1917 г. по 12-та пехотна дивизия, геройски загинал на 22 октомври 1918 г. на гара Степанци, околия Велешка, погребан на гара Степанци. (Първа световна война 1915-1918).
  9. Симеон Николов Коев – чин: кандидат-подофицер, набор: 1914, военна част: 56-и пехотен полк, месторождение: Темниско, сегашно название: Първомайци (създал семейство в Поликрайще и се преселил тук), геройски загинал във войната с Германия в Македония: тежко ранен на 11 октомври 1944 г., починал на 10 ноември 1944 г. в Държавната болница във Велико Търново, погребан в Поликрайще. (Война на България с Германия 1944-1945).

 

ПОЧЕТНОТО ЗВАНИЕ „ГЕРОИНЯ НА ПОЛИКРАЙЩЕ И БЪЛГАРИЯ“ се присъжда на:

 

  1. Николайда Цанева – Главна учителка в Първоначалното училище в Поликрайще по време на Първата световна война (1915-1918), родом от Велико Търново, преди това учителка в Белене. Едва навършила 20 години заема отговорния пост и успява в продължение на три и половина учебни години с още пет учителки със свръхнапрежение да води обучение на 12 класа ученици при абсолютен ред, докато всичките учители-мъже са мобилизирани и изпълняват войнския си дълг на фронта. При това учителките, въпреки протестите им, получават от Околийския комисариат по прехраната в Горна Оряховица за храна само по 5 кг жито в зърно (вместо брашно) веднъж в месеца, вместо определения за цялата държава военновременен наряд по 10 кг, което почти наполовина се губи при меленето. Комисариатът отхвърля и молбата им да получават наведнъж наряда за два месеца, за да намалят загубите във водениците. Независимо че изнемогват от глад, шестте учителки не прекъсват обучението и провеждат нормален учебен процес до края на войната, съгласно учебния план. През цялата война няма пропуснати учебни часове. Прехраната, отоплението, облеклото, издръжката и разходите по квартирите им вместо Комисариата поема цялото останало в селото население (жените и възрастните). Същевременно Главната учителка Николайда Цанева участва най-активно в обществения живот, работи с Училищното и Църковното настоятелства, с Църквата, и с Общинския съвет на Поликрайще, и инициира редица общественополезни дейности. След войната Николайда Цанева продължава още двадесет години да учителства в Поликрайще. Възпитава и обучава над две хиляди поликрайщчани. Обичана от всички и помнена с признателност десетилетия наред.

 

На снимката: Протойерей Никола Попгеоргиев Маринов – офицер на фронта по време на Балканските войни (1912 – 1913). Установил Деня на героите на Поликрайще, загинали във войните за национално обединение, при освещаване на Паметника им на Архангелов ден 1923 г. Панахидата е извършвана всяка година. В края на 50-те години е забранен. Денят на Героите е възобновен на 8 ноември 2017 г. – Архангеловден, с Панахида и военни почести от неговите наследници Трифонка Романова Попниколова, Георги Николов Георгиев и Марияна Николова Георгиева. (Пътующа Фотография на Павелъ Е. Черневъ. Личен архив на авторите.)