Доц.д-р Нели Петрова, дм, е завършила Медицинския университет във Варна през 1988 година. Веднага след това започва работа в Окръжна болница-Русе, а от 1992 година е невролог в специализираното неврологично отделение за мозъчни инсулти. Две години по-късно придобива специалност по нервни болести. 
Притежава професионални квалификации по клинична невропсихология и електроенцефалография. Била е началник на Второ неврологично отделение, на отделението по функционална диагностика на нервната система, в чиято структура е центърът по клинична невропсихология към болницата, Била е и изпълнителен директор на УМБАЛ-Русе. В момента доц.д-р Петрова е началник на отделение “Обща и съдова неврология” в УМБАЛ “Канев”. Същевременно е преподавател във факултет “Здравни грижи” в Русенския университет. Участва в изработването и подписването на “Национален консенсус за ранна диагностика на болестта на Алцхаймер и други форми на деменция - 2015 година”. Член е на експертния съвет към Министерство на здравеопазването за изработване на “Стратегически насоки за диагностика, превенция, лечение и грижи за хората с деменция в България”.

- Д-р Петрова, вчера отбелязахме Световния ден за борба с инсултите. Какво представляват мозъчно - съдовите заболявания?
- Мозъчно-съдовите заболявания са важен медицински и социален проблем, тъй като са една от водещите причини за смърт, инвалидност, депресия, деменция и епилепсия. Те са и голям консуматор на обществени ресурси. Всяка година около 15 милиона души по света получават инсулт, 6 милиона от тях не оцеляват и, за съжаление, около една четвърт са под 65 години. 
Според различни проучвания все повече нараства броят на младите пациенти -
10-20% от получилите инсулт са на възраст от 18 до 54 години
Повече от една трета от преживелите остават с различна степен на инвалидизация. Хората, които са преживели един мозъчен инсулт, имат и повишен риск от последващ. Над 25% от тях получават втори мозъчен кръвоизлив в рамките на 5 години. При голяма част от пациентите е нарушена тяхната активност като проява на остатъчни функционални, когнитивни и психични промени, които са от съществено значение за социалните, професионални и семейни взаимоотношения.
- Къде се намира България в световната класация на заболели от инсулт?
- България е на едно от първите места в света по заболеваемост, болестност и смъртност от мозъчни инсулти, които през последните 15 години показват тенденция за прогресивно нарастване. 
- Какви са причините за мозъчните кръвоизливи?
- В структурата на смъртността през 2019 година водеща причина в страната остават болестите на органите на кръвообращението. В България от мозъчен инсулт умира всеки пети мъж и всяка четвърта жена. Здравно-демографското състояние в страната и Русенска област се характеризира с демографски срив и прогресиращо застаряване на нацията. Относителният дял на населението над 65-годишна възраст в областта е 24% през 2019 година, т.е. 1/4 от населението. Смъртносттта през същата година от мозъчно-съдови заболявания за страната е 294,2 на 100 000 души население, като
за Русенска област пациентите с инсулт са 174,1 на 100 000 население
Неблагоприятно и дълготрайно е нарастването на смъртността в активните възрастови групи 40-59 години.
- Какви видове инсулти има и каква е тяхната честота?
- Инсултът е внезапно нарушение на мозъчните функции, което е резултат от недостатъчен приток на кръв към определени области на мозъка, познато като исхемичен инсулт, или от излив на кръв в него - мозъчен кръвоизлив. Клиничната картина се състои от огнищен неврологичен дефицит, често в съчетание с количествено нарушение на съзнанието. Около 85% от инсултите са исхемични /мозъчни инфаркти/, а останалите - хеморагични. Основните причини за исхемичен инфаркт са: стенози - стесняване и запушване на големите артериални съдове, заболяване на малките съдове и кардио-емболизъм. Хеморагичните мозъчни инсулти се подразделят на субарахноидни кръвоизливи, най-вече при вродено разширение на артерия или артерио-венозна малформация и паренхимни мозъчни кръвоизливи в резултат на разкъсване на мозъчни артерии. 
- Кои са рисковите фактори за заболяването?
- Основните рискови фактори за мозъчен инсулт са повишено кръвно налягане, захарен диабет, стесняване на сънните артерии, хиперлипидемия, сърдечни заболявания като
предсърдно мъждене /сърдечна аритмия/, миокарден инфаркт, затлъстяване
тютюнопушене, физическа неактивност, непълноценно хранене, злоупотреба с алкохол и медикаменти. Характерно за страната е широкото разпространение на рисковите фактори за мозъчен инсулт и съчетанието на няколко рискови фактори у един болен. 
От населението на Русенска област 51 264 са на възраст над 65 години. Във връзка с това регистрираните болни с хипертонична болест са 67 502, със захарен диабет - 26 429, с исхемична болест на сърцето са 17 526, с предсърдно мъждене - 10 552, със сърдечна недостатъчност - 5762. За съжаление това са най-рисковите групи за мозъчен инсулт. 
- А кои са симптомите?
- Основните симптоми при мозъчен инсулт са внезапна слабост, парализа или загуба на чувствителност в едната половина на тялото, внезапно нарушение на зрението, замъглено зрение или двойно виждане, внезапна поява на нарушение в говора, или затруднения при разбирането на речта, внезапна слабост на лицевата мускулатура - увисване на едната половина на лицето, внезапна поява на замаяност, световъртеж и нестабилна походка, внезапна поява на силно, нетърпимо главоболие без ясна причина, често съпроводено с гадене и многократни повръщания. Всички пациенти, при които се подозира инсулт, независимо от тежестта на неврологичния дефицит,
трябва да бъдат лекувани със същата спешност, както тези с остър инфаркт
на миокарда или тежка травма.
В случай на поява на такива симптоми е необходима спешна медицинска помощ чрез директно транспортиране до болница “Канев”, защото всяка минута е ценна. Хоспитализацията на пациента в първите три часа от началото на инцидента предоставя най-добри възможности за лечение и възстановяване. Лечението в болницата се осъществява в специализираните отделения за мозъчни инсулти - Съдова неврология и отделение за интензивно лечение на заболявания с терапевтична насоченост. 
- Ако първите симптоми се пропуснат, какво лечение се прилага на пациентите в остър стадий на заболяването?
- Най-ефективното лечение при исхемичния инсулт, който се получава при блокиране на кръвния ток в някой от кръвоносните съдове на мозъка, е извършване на венозна тромболиза. Крайният срок за осъществяването й е 4,5 часа от началото на инцидента при пациенти над 18 години. При нея се прилага рекомбинантен тъканен плазминогенен активатор, който цели разграждане на образувалия се съсирек и възстановяване на нормалното кръвообръщение под формата на венозна инфузия за един час. Екипите на Съдова неврология и Отделението за интензивно лечение са изключително квалифицирани, разполагат с необходимата апаратура и оборудване за осъществяване на тромболитично лечение. Първата венозна тромболиза в Русе беше извършена от нас през вече далечната 2007 година. За целта обаче пациентът трябва да пристигне в болницата до третия час, като е препоръчително още при транспортирането да се уведоми по телефона специализираният инсултен екип.
Извършването на венозна тромболиза в първите 4,5 часа след началото на инсулта
е не само ефективно, но и безопасно.  
В първите часове и дни след инсулта освен това специфично лечение, е необходимо да се поддържа адекватно кръвно налягане, контрол на телесната температура и кръвната захар, както и други общи грижи.  Артериалната тромболиза е алтернатива на венозната, като ползата от това лечение е както удължен до 6 часа терапевтичен прозорец, така и локалното приложение на тромболитичното вещество с по-голям ефект и по-малко системни въздействия.
Лечението на хеморагичния мозъчен инсулт в острия стадий включва общо и интензивно лечение, контролиране и коригиране на жизнените показатели, превенция на усложненията, ранна вторична профилактика за редукция на повторния мозъчен кръвоизлив и специфична терапия срещу нарастване на хематома. Хирургичната евакуация на хематома не показва предимства по отношение на консервативното лечение в проведените клинични проучвания. Напоследък се дава предимство на минимално инвазивни техники, които водят до лизиране и евакуиране на съсирека в комбинация с консервативно лечение.
При субарахноидни кръвоизливи и наличие на мозъчна аневризма все повече в практиката навлиза новото ендоваскуларно облитериране на аневризмите, което показва известно предимство спрямо откритата хирургия по отношение на клиничния изход в острия стадий на заболяването.
В отделението по Обща и съдова неврология се лекуват годишно 750-800 пациенти с инсулти
като относително висок е процентът на приетите в тежко състояние. Съществено значение за това има неосведомеността на самите пациенти за ранните симптоми на мозъчните инсулти и необходимостта от спешно и своевременно квалифицирано лечение. При значително подобряване информираността на населението и координацията между отделните медицински структури тежките и фатални последици биха могли да се предотвратят при част от болните. Организацията на работа в отделението е на принципите спешност, безотказност, достъпност и равнопоставеност.
Новостите по отношение на лечението в острия стадий могат да се обобщят по следния начин: все по-често прилагане на интервенционална терапия с модернизирани устройства, разработване на медикаменти за неврорегенерация, на нови технологии за невроизобразяването.
- Каква е профилактиката на мозъчния инсулт?
- Профилактика е първична и вторична. Първичната включва идентифициране на т.нар. модифицируеми рискови фактори и въздействие върху тях. Те са артериална хипертония, захарен диабет, дислипидемии, затлъстяване, тютюнопушене, предсърдно мъждене, асимптомни каротидни стенози, намалена физическа активност. Необходимо е провеждане на системно лечение и контрол на тези съдовите рискови фактори, за да се намали рискът от повишено образуване на тромби. Установено е, че
редовната умерена физическа активност понижава заболеваемостта и смъртността
от сърдечно-съдови заболявания. Протективните ефекти на физическата активност се осъществяват отчасти чрез благоприятното повлияване на други рискови фактори за мозъчен инсулт. Необходима е умерена физическа активност, която включва бързо ходене най-малко 30 минути дневно или други физически упражнения. Освен това храната трябва да е разнообразна. Препоръчва се консумация на плодове, зеленчуци, варива, пълнозърнести житни храни, риба, червено вино. Приемът на сол трябва да бъде намален. Безалкохолните напитки и храните с добавена захар трябва да се ограничат. Важен е и адекватният сън през нощта.
За вторична профилактика след тромботичен исхемичен инсулт се прилагат медикаменти, намаляващи съсирваемостта и тромбообразуването на кръвта като антикоагуланти и антиагреганти. При пациенти с неклапно предсърдно мъждене се прилагат антикоагуланти, при останалите пациенти се прилага антиагрегант аспирин в доза 75-100 мг дневно. Задължително в рамките на вторичната профилактика е прилагането на статини за нормализиране нивото на холестерола.
Друга важна мярка са операциите и стентирането
при високостепенните симптоматични стенози на сънните артерии. Редовният прием на предписаните медикаменти, здравословният начин на живот и консултациите с лекуващия лекар-невролог, могат да помогнат за по-доброто възстановяване след прекаран мозъчен инсулт и да предпазят от нови мозъчно-съдови инциденти.  
В заключение искам да кажа, че посочените статистически данни за мозъчно-съдовите заболявания показват тяхната изключителна социална значимост. Въпреки успехите в лечението на исхемичните инсулти с тромболиза, резултатите все още не са достатъчно задоволителни. Това подчертава необходимостта от изясняване на рисковите фактори, водещи до мозъчен инсулт, както и дават основание да се акцентира върху първичната и вторична профилактика на съдовите заболявания и усложненията, предизвикани от тях. Установено е, че първичната профилактика на инсултите е най-ефективния подход за намаляване на заболеваемостта и смъртността от тях. Следователно ранното установяване на рисковите фактори, адекватното им и своевременно повлияване, и последващо проследяване, може да увеличи ефективността на превенцията относно развитието и степента на тежест при изява на мозъчен инсулт.