Инициатива за солидарност между зрящи и незрящи в София доказва истинността на думите на лисицата към Малкия принц, че „най-същественото е невидимо за очите“.
Как липсата на зрение не може да попречи на приятелствата, как може да се спортува със затворени очи и как зрящи и незрящи могат да се забавляват заедно разказва за БТА Радостина Павлова, доброволец в „Спорт и солидарност за зрящи и незрящи“ – проект, който се изпълнява с подкрепата на Европейския корпус за солидарност.
Шоудаун за всички желаещи е една от игрите, организирани в рамките на инициативата. Събирането ще е тази събота в София и в него ще участват както хора с увредено зрение, така и играчи, които нямат проблеми със зрението. Те ще могат да се поставят на мястото на незрящите, защото ще играят със специална маска на очите.
Шоудаунът е спорт за незрящи и хора с увредено зрение и прилича на тенис на маса, обяснява Радостина Павлова. Играе се от двама души, които застават от две страни на масата, която има преграда по средата. Необходими са хилки и специално топче, в което има звънче, за да може незрящите да се ориентират по звука. Целта е да се удари топчето под преградата и да отиде в „джоба“ от страната на противника, който се опитва да предотврати вкарването на „гол“. 
Играта е създадена през 60-те години на XX век от напълно незрящия канадец Джо Луис, по-късно канадският атлет Патрик Йорк, който също е напълно незрящ, помага за усъвършенстване на правилата и екипировката. 
Много е забавно и много интересно, а и развива слуха, защото трябва да се слуша топчето, за да не ти вкарат гол, казва Радостина Павлова. Идеята е да бъдем заедно и да се забавляваме, а не да сме супериграчи, допълва тя. 
Освен шоудауна се организират и общи преходи, каране на рикши и на колелета „тандем“. Ходили сме в местността Камбаните, в Южния парк, в Борисовата градина, разказва доброволката. Зрящи и незрящи разучават и играят заедно и народни танци в театъра „Алма Алтер“.
Целта ни е да бъдем сплотени, да работим в екип, да можем да се приобщаваме към средата, да можем да правим повече неща, защото ние, незрящите, не сме по-различни от останалите хора, обобщава Радостина. Тя посещава и курсове по „Ориентиране и мобилност“, за да може да бъде по-самостоятелна в придвижването. 
Завършила е Музикалната академия с поп и джаз пеене и разказва, че музиката е в сърцето ѝ, още откакто е била малка. Свири на пиано и пее във вокална група. Спомня си и случаи, в които се е чувствала дискриминирана, но отбелязва, че в академията е попаднала на много свестни колеги, които са ѝ помагали. С ученето нямах никакъв проблем, има възможности за незрящите – учебниците се сканират, специално устройство се свързва с компютъра и всяка страница излиза на екрана, а програмата започва да я чете, обяснява тя. По-големи затруднения създава това, че много места са труднодостъпни за хората с проблеми в зрението и няма ориентири, има светофари без звуков сигнал, шахти, които не са затворени. Това е основен проблем за придвижването на незрящ човек, какъвто съм аз, казва Радостина Павлова. 
Намирането на работа също не е лесно за хората с увредено зрение и незрящите. Когато един човек разбере, че имаш някакъв проблем, си мисли, че не може да работиш това, което искаш, директно те отхвърля, дори без да провери възможностите ти, споделя тя. 
Доброволката се надява повече хора да се присъединят към техните събития и да се докоснат до техния свят.