На 24 юли (11 юли ст. ст.) 1908 година в Османската империя султан Абдул Хамид Втори обявява, че възстановява конституцията от 1876 г. и дава съгласието си за произвеждането на парламентарни избори в страната, след като на 3 юли 1908 г. офицери и представители на интелигенцията, обединени в националистическия комитет "Единение и напредък" (създаден през 1889 г.), започват Младотурската революция.  
БТА съобщава:
Цариград, 11 юли 1908 г.  Едно официално съобщение казва, че султанът е заповядал да се свика Народно събрание съобразно с конституцията от 1876 г., която е негово дело. Императорското ираде е съобщено на валиите и са дадени нужните заповеди за произвеждане на изборите.
***
Цариград, 11 юли 1908 г.  Тая заран към четири часа, след едно бурно заседание, което траяло пет часа, султанът се решил да възстанови конституцията, която се издаде през 1876 година. До последната минута султанът отказвал да стори това, защото двамата му секретари, Таксим паша и Изет паша, го насърчавали да не отстъпва на бунтовниците. Кючук Саид паша описал на султана истинското положение. Вторият арменски корпус, казал той, е в пълно въстание, третият корпус се готви да тръгне за Цариград, Битоля е превзета от въстаниците, маршал Осман паша е пленен, идещите от Смирна войски не желаят да вървят в Македония, защото са узнали, че ги пращат не против четите, а против едноверци, походът на бунтовниците към Цариград е невъзможно да се спре. Саид паша, подкрепен от Кямил паша, заявил, че не може при тия условия да гарантира живота на султана и че се оттегля, за да се спаси от отговорност. Султанът едва тогава се съгласил да отстъпи и издал ираде за възстановяване на конституцията и за свикване на парламент. Камарите ще се съберат на първи ноември.
Решението на султана е предшествано от нестихващи  бунтове и напрежение, предизвикани от младотурците. БТА проследява събитията:
Цариград, 2 юли 1908 г. /Кор. бюро/ Както е известно, войсковите учреждения на третата корпусна област, щаба на която е в Солун, се намираха досега в Битоля. По предложение на новия корпусен командир Ибрахим паша те ще бъдат преместени в Солун. Отделението за войсковото въоръжение вече е пристигнало в Солун.Съобщението на „Берлинер Тагблат“, че в Цариград били свикани редифите /самостоятелни военни части бел. ред./ и че телеграфната линия Битоля-Цариград била повредена е съвсем невярно.Що се отнася до съобщението, че два или повече батальони се отказали да тръгнат против бежанците и че се присъединили към тях не било истинско. Положително било установено, че само в два или три батальона, от които са изчезнали няколко офицери, имало известни смущения и отделни случаи на непокорство.Според съжденията на близки до Портата кръгове, движението в третата корпусна област се характеризира главно като либерално-конституционно. От надлежните места ще бъдат взети мерки за бързото потъпкване на движението. Но в случая се препоръчва повече милост, а не изстъпления от страна на военното правосъдие, като се има предвид, че движението е патриотическо.Избягалият майор Ниязи ефенди е отправил, освен до битолския валия, и до султановите секретари една телеграма, с която иска свобода и конституция.Новината, че Ниязи се намирал сега между Призрен и Прищина, за да подигне албанците, не се потвърждава.Опитите на бегълците да дигнат християнското население между Преспа и Охрид са останали без  резултат.Макар и да съществува между населението в Костурско, Крушовско и в други места възбуждение и симпатии за движението, обаче нищо не се е случило.Между избягалите от Битоля десет души офицери се намира и един генерал-щабен подполковник.За отбелязване е, че депешата, която няколко души офицери от Солун са отправяли до Илдъза гласи, че ако техните другари не бъдат освободени или бъдат отправени за Цариград, те ще избият стражата и ще ги освободят.Една част от серския гарнизон се дигнала и заплашвала другата част, която се държала спокойно. Подробности липсват.Според вчерашни турски сведения от Битоля избягали само 6 или 7 души офицери. От ресенските бунтовници 100 души били вече заловени, а 150 души разпръснати.Не се потвърждава и изглежда съмнителен слухът, че изпратената в Солун комисия по повод на движението в Македония била констатирала, че младотурското движение в Македония било предизвикано от англичаните и че младотурците били в споразумение с българите. Носи се слух, че руският посланик г-н Зиновиев на връщане за турската столица щял да се спре във Виена. Предполага се, че той ще има разговор с някои меродавни личности върху новите реформени предложения.
*** 
Цариград, 3 юли 1908 г. Депеши, получени от посолствата и легациите, известяват, че серският и неврокопският гарнизони се разбунтували. Те се затворили в казармите и не допускали никого при себе си.От Портата твърдяха, че 150 души от хората на Ниязи ефенди били пръснати, а други 100 души се предали. Консулските донесения не потвърждават заявленията на Портата.Само 10 души офицери са напуснали битолския гарнизон. Между тях са генерал-щабните офицери майор Хасан бей и майор Саабедин бей.Трите батальона, които са пристигнали в Ресен, не предприемали нищо против Ниязи ефенди.
***Цариград, 3 юли 1908 г. Засега Ниязи ефенди се задоволявал само с това, че карал селското население да подписва резолюции против сегашния режим и да иска въвеждането на конституционен строй. Четирима офицери от охридския гарнизон се присъединили към бунтовниците.Лица, уведомени от битолските консулски кръгове, заявяват, че войската по никакъв начин не искала да преследва бунтовниците. Понеже българското население е отказало да даде каквато и да била подкрепа на движението, неколцина офицери на Ниязи ефенди поискали от българите да им дадат пушки под заплахата, че ще изгорят няколко села. Вследствие на тия заплашвания една рота малтретирала жителите на българското село Бабчур, Костурско.
***
Цариград, 3 юли 1908 г. Последните известия, че младотурската пропаганда в Македония си била служила с посредничеството на български комитети и чети не се потвърждават. Има обаче сведения, че младотурски вестници, брошури и летящи листове се внасят тайно през Сърбия и Гърция особено през последната. За тая цел са дори ходили офицери на гръцката граница. Това съобщение заслужава известна вяра, тъй като една част от турските офицери и чиновници в Македония са гъркофилски настроени.
***
Цариград, 7 юли 1908 г. /Кор. бюро/  Да се определи точно доколко е разширено революционното движение в третата корпусна област е невъзможно, както винаги при подобни движения. Да сторят това не са в положение нито Илдъза, нито Портата, нито пък дипломатите. Но от съобщенията се виждат, че движението не е общо, не почива на широко разклонена организация, няма ръководител. Обаче наложителна е нуждата от вземането на бързи и умни мерки за потушаването. 
 *** 
Цариград, 8 юли 1908 г. По заповед на султана всички офицери от първия и втория армейски корпуси са повишени в по-горен чин. Това повишение на офицерите е голям товар за Съкровището.
 ***Цариград, 8 юли 1908 г. Сериозни безредици са избухнали в Кастамуни, дето мизерията била голяма. Населението вече не искало да плаща данъци. Изпратени са на местопроизшествията войски. 
 ***
Цариград, 8 юли 1908 г. Полицията върши много арести между арменците, които се подозират в отношения с младотурците. Углавният съд е издал заповед за арестуването на арменките Серопиян, Кючукиян, Тартариян, Бейлериян, Гашлиян, Портокалиян, госпожици от най-добрите арменски семейства в Цариград. Действията на полицията възбуждат големи опасения.
***Цариград, 9 юли 1908 г. През последните дни младоруското движение се е много разпространило. Пропагандата на младотурците се водела деятелно без всякакви инциденти. Движението е обхванало цялата охридска каза и стружската нахия. 400 въоръжени мюсюлмани се присъединили към отряда на Ниязи ефенди. Последният установил своята главна квартира в с. Старово, близо до Охридското езеро. Той завзел конака и обсебил военните складове. Била учредена специална комисия, съставена от негови хора. Тая комисия била натоварена с мисията да взема мерки за успеха на движението. На 2 юли Ниязи ефенди заминал за Корча, дето албанците мюсюлмани заявили, че са готови да се присъединят към движението. В Охрид властите вече били свалени. На тяхно място била учредена съдебна комисия, която разглеждала безапелационно конфликтите между населението. Пълна свобода била предоставена на християнското население да подкрепи движението или пък да се държи настрана. Из охридската каза циркулирали вече бонове и квитанции, издадени от Ниязи ефенди. Държавните бирници приемали от населението пари и ги вписвали в данъчните книги като постъпления.Движението било особено силно в Дебър, дето на християните били раздадени оръжия. В Призрен хиляда души албанци мюсюлмани заявили, че са готови с оръжие да подкрепят движението. Генерал-щабният майор Хасан бей, който избяга от Битоля, се намирал с 80 души войници в Кичево. Завчера 12 души конни и седмина пеши жандарми напуснали Битоля и тръгнали за Преспа да се присъединят към въстаниците. 
*** 
Цариград, 9 юли 1908 г. /Кор. бюро/ Макар и да се пръскаха от една година насам слухове за сменянето на Великия везир, никой не подозираше до вчера, че Ферид паша ще бъде сменен. Вчера той ходил до Портата и си заминал снощи, но от тая заран между близките до Портата кръгове се пусна слуха за сменянето му. Към пладне дворецът уведомил Портата с телеграма, че Ферид паша е уволнен и че на негово място се назначава Кючук Саид паша. Понеже сряда е денят на редовните министерски съвети, министрите бързо се събрали в заседателната зала, защото още не знаели точно кои от министрите се сменят. Подир малко пристигнало официално съобщение, че военният министър Риза паша се замества от маршал Умер Ружди паша, началник на Генералния щаб. Риза паша веднага напуснал заседателната зала. Към 4 ½ часа пристигнал тържествено новият Велик везир заедно с първия дворцов секундар и с шейх-ул-исляма Джемал Един ефенди. Прочитането на хати-хумаюна за сменянето на Великия везир и за заместването му с нов станало в присъствието на висшите държавни сановници.Улиците, водещи за високата Порта, бяха пълни със свят, който чакаше да мине новият Велик везир. При пристигането на последния настана голяма блъсканица. Един човек бил премазан. Събитието се живо коментира.
*** 
Цариград, 11 юли 1908 г. /Кор. бюро/ Даването на конституция се посрещна от младотурската интелигенция с ентусиазъм. Народната маса и християните остават равнодушни. От провинцията пристигат много поздравителни телеграми до Илдъза. Днес селямлъка се извърши по обикновения ред. Войските викаха „Да живее султана!“Редакциите на вестниците и печатниците са украсени. Довечера градът ще бъде осветлен.За утре се очаква обща амнистия по политическите престъпления. 
***                                                                                    
Цариград, 12 юли 1908 г. /Кор. бюро/ Днес в повечето от македонските градове конституцията от 1876 година била прогласена, преди още да излезе султанското ираде. Младотурците уверили консулите в Македония, че ще осигурят ред. По-голямата част от военните и гражданските власти с готовност положили клетва. Ентусиазмът бил голям между мохамеданското население в Македония, а от част между християните. Навсякъде било спокойно.