В бюлетина на БТА „Преглед на чуждия печат“ през 1933 г. е включена поредица от материали за издадени в чужбина книги и дописки, посветени на България. В рецензията за книгата на британската писателка Хенриета Лесли „Там, където изток е запад“ пише: „Това е една светла, слънчева книга, пълна с блясъка на ранното лято, с лъха на хорото, песента на славеите и прелестта на ливадите и хълмовете, с техните прекрасни килими от диви цветя.“ Стопанското положение на България в периода 1912-1930 г. е изложено в едноименната книга на Анри Про, отразена в прегледа на френския печат в бюлетина на БТА:  
Една книга за България
В. „Манчестер гардиън“ (17 май 1933 г.) съобщава за новоизлязлата книга за България от Хенриета Лесли под надслов: „Там където изток е запад“, издание на „Джародс“, Лондон, с 320 страници. Вестникът дава рецензия за книгата от г-н Хенри Берлайн, който пише между другото: „Г-жа Лесли, която вече бе запозната с България, се върна миналата година със съпруга си, един добър фотограф и една българка. Различните хора, които те са срещнали, са описани така живо, като че ли сме ги срещнали ние самите. Г-жа Лесли вмъква в разказа си крайно ловко черти от фолклора и най-любопитни сведения. Тя има схватливо око. Тя ни развежда навсякъде из България и, както може да се очаква от такава опитна писателка, никога не става отегчителна. Ние сме очаровани от пътуването с нея, безразлично дали бързаме опасно през нощта, или пътуваме мирно с кола, теглена от биволи.“ От съчувственото предисловие на г-н Невинсон е ясно, че той е харесал книгата, а похвалата от г-н Невинсон е наистина похвала.
***
Английски печат
Една английска книга за България
„Нир ист“ (25 май 1933 г.) помества рецензия за книгата на Хенриета Лесли - „Където изток е запад“, в която се казва между другото: Хенриета Лесли познава България от по-рано и подобно на всички, които са имали тая привилегия, е пленена от нея. Затова следното нейно пътуване там е направено със съзнателното намерение да напише една книга за нея и резултатът е този том. Придружена от своя съпруг, ученият д-р Шутце и от две нейни приятелки български дами, тя пропътувала повечето от страната, и както лесно ще разберат всички ония, които знаят любовта на българите към отечеството им, е получила всички улеснения да види всичко и да разбере онова, което е видяла. Човек не може да си представи нищо по-възхитително от една обиколка из България късно през пролетта и рано през лятото и красотата на земята, на нейните цветя и птици. Не е пренебрегнато и чудесното селячество, гръбнакът на България. Неговите обичаи, неговият живот, неговите вярвания и неговите суеверия са изнесени с необикновено съчувствие и разбиране. Това е една светла, слънчева книга, пълна с блясъка на ранното лято, с лъха на хорото, песента на славеите и прелестта на ливадите и хълмовете, с техните прекрасни килими от диви цветя. Зимната страна, разбира се, отсъства, а с нея и мрачната политическа страна на българския живот. Но тези страни могат да се пренебрегнат без ущърб от ония, за които е написана  - туристът, който иска да види нови красоти с разбиране, както и човекът, който подобно на автора на тази рецензия, е живял в България и изпитва благодарност, че неговите спомени са съживени така приятно и от толкова способно перо. Г-н Невинсон, който знае за България повече от мнозинството англичани, има, както виждаме с удоволствие от неговото предисловие, същото чувство на благодарност. Той също несъмнено е почувствал удоволствие от срещата на стари и добри приятели между тези страници. Докато почти всяка част на България е описана в тази книга, едно разочарование е, че дунавската част е пропусната. Бихме искали също тъй авторката да бе направила чудесната разходка през планините край Враца и да бе описала единствените по рода си скали на Белоградчик. Фотографиите на д-р Шутце са много добри. Те помагат твърде много на читателя.
***
Австрийски печат
Рози и трудова повинност
В. „Дойче остерайхише тагесцайтунг“ (9 юли 1933 г.) Предавайки впечатленията на един свой сътрудник от едно негово пътуване из България, пише: „Действително страната е бедна, а земята оскъдно храни селянина, който има своята дребна собственост. България, след големите национални загуби, след изгубването на Добруджа и голяма част на Македония има само две неща, които са редки и ценни: розите и издръжливостта на населението си. Търпение, труд и издръжливост. Никоя страна в Европа не е тъй бедна, както България. Развитието на 60-годишната нова българска държава, която може да се сравни само с Япония, поглъща всички сили. Не е случайно, че България беше тая страна, която веднага след войната въведе трудовата повинност. Прусаците на югоизтока показват същата решителност, издръжливост на полето на труда, както някога в борбата срещу турците. Трудът и трезвостта, работата и киселото мляко карат българите да стигат до невероятно дълбока старост. Още по-приказна е честността на българите. Българите са един народ, достоен да бъде обикнат.“
***
Френски печат
Отзив за книгата на г-н Анри Про „България от 1912 до 1930 година“
В сп. „Л’Еспри ентернасионал“  (юли, 1933 г.) г-н Жак Ансел  помества следния отзив за горната книга на г-н Про: „Г-н Про е живял 10 години в България като шеф на едно голямо банково предприятие. Той е обиколил цялата страна и познава добре българския език. Можем само да го обвиним в една прекалена скромност: Неговото подзаглавие „Принос към стопанската история на войната и нейните последствия“, може да остави впечатлението, че се касае за едно техническо изучаване. Но това, което той ни дава всъщност е най-подробна и най-жизнена монография на стопанска и финансова България. Методът на проучването е исторически. Двете първи части „България преди войните“ и „Войните“ образуват предговора, който посочва една силна и богата страна, която „е насочена към осъществяване чрез оръжие на мечтата за Сан Стефано“, но която е загубила всичко с войните. С третата част ние влизаме в същността на въпроса: „Ликвидация на войните“. Страниците, които са посветени на най-новата история на България са много ценни и интересни. Притокът от бежанци от 1926 година, лошото положение на производството, намалението на вноса, както и пречките пред него, дефицитите на платежния баланс на България през 1928 година създават едно положение, с което само Обществото на народите може да се справи: уреждането на репарациите, на външния дълг, на частните задължения, стабилизация на монетата, настаняване на бежанците - ето страници, малко познати от дейността на ОН, която дейност бе така добре развита от комисаря на Обществото на народите в България г-н Рене Шарон. Най-последната част от книгата „България през 1930 година“, ни дава една цялостна картина на всички отрасли от стопанския и финансов живот на България.С последните редове на своята книга г-н Про, който на няколко места е изразявал своята симпатия към българския народ, не скрива, че средствата за подобрение на настоящето положение трябва да бъдат търсени не в един империализъм, който на два пъти е компрометирал резултатите от всички усилия на българския народ. Единственото разрешение е в споразумението със съседните страни.
***
Швейцарски печат 
Стопанското положение на България
В. „Журнал де Женев“ (18 юли 1933 г.) помества следната дописка от София на баронеса Мелин д’Асбек: България е бедна, ужасно бедна. Кризата, която бушува навсякъде, я е засегнала по-тежко, отколкото други страни. Финансовото ѝ положение е познато на ОН. Държавният ѝ дълг възлизаше към 31. ХII. 1932 г., без да се смятат репарациите, на 886 млн. швейцарски франка, от които 632 млн. външни задължения и 254 млн. вътрешни задължения, а дългът на гарантираните от държавата институти възлизаше на 118 млн. Как могат да се изплащат тия дългове? Резервите на БНБ, които възлизаха към 31. XII.1929 г. на 61,6 млн. шв. фр., спаднаха на 31. XII.1932 г. на 2 милиона и на 15.II.1933 г. още по-ниско — на 815 000 шв. фр., от които 430 000 блокирани за компенсации, дължими на разни страни…
… 90 на сто от населението се занимава със земеделие и скотовъдство. Но цените на главните износни произведения: жито, царевица, фасул, розово масло спаднаха средно с 65 на сто, докато цените на тютюна и на хранителните произведения от животински произход спаднаха с 50 на сто. Бюджетният дефицит на България за текущата финансова година възлиза на около 40 милиона. На 15 март м. г. неизплатените бюджетни задължения възлизаха на 52 млн. шв. фр., от които 24 млн. неизплатени чиновнически заплати, като се почне от окръжните управители и професорите в университета до най-скромните държавни служители; 11 милиона дължими за пенсии на изслужили чиновници, на инвалиди от войните, и 17 млн. - на държавни доставчици. При това катастрофално положение България понася още тежести, каквито други държави не познават. Тя плаща репарации, докато Германия е отхвърлила в Женева репарационното бреме. Тя бе принудена освен това да приюти 300 000 бежанци българи, които напуснаха падналите под чуждото владичество области: Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Държавата се принуди да отпусне на всички тия бежанци кредити, които са послужили за постройка на македонски, тракийски и добруджански квартали в главните български градове София, Пловдив, Варна, както и в много други населени места. Тези бежанци, които нищо не донесоха в България, тъй като изоставиха всички свои имоти, засилват безработицата и увеличават броя на малоимотните. Това е злото. Как може то да бъде излекувано? Днес България е жертва на една политика на авантюри, която бе водена мимо нейните истински интереси още в началото на този век. Голям брой българи  признават това. Страната им загуби една след друга три войни и днес тя се намира в окастрени граници, в едно положение на разложение. В София само главните улици са павирани, в селата пътищата са в ужасно положение. Повечето от селските къщи са колиби, изградени от пръст. Никъде, освен в София, не съществува канализация. Една истинска стопанска политика, а не само политическа би спечелила на България симпатиите на Франция и на Малкото съглашение, които биха могли, в интерес на европейското въздигане и на преуспяването на мира, да улеснят търговското разширение на България, което ѝ е признато напълно от Ньойския договор. Член 48 от този договор гласи дословно: „Главните съюзени и сдружени сили се задължават да гарантират свободата на стопански излаз на България на Егейско море. Условията на тази гаранция ще бъдат определени по-късно“. Време е да се обърне сериозно внимание на това, което договорите гарантират и да се докаже, че последните не са късове хартия. България, която застъпва днес едно неоспоримо юридическо становище, не би ли могла да получи подкрепата на държавите, които наложиха договорите, за да получи прилагането на една клауза, която е благоприятна за нея и която би ѝ позволила да излезе от стопанския застой, в който се намира?