България ще загуби най-малко 1 млрд. лв., ако не изготви Териториалните планове за справедлив преход до средата на 2023 г.
От ЦИД допълват, че участниците са се обединили около критиката си към бездействието на правителството, което е довело не само до загубата на първия транш от европейските средства за справедлив преход от почти 200 милиона лева в края на 2022 г., но и до реалната възможност да загубим нови над 1 милиард лева, ако до средата на тази година България не изготви Териториални планове, отговарящи на европейската рамка и регламенти за ясно интегриране на широкомащабни мерки за намаляване на въглеродния отпечатък, както и активното включване на заинтересованите страни във формирането и изпълнението на набелязаните цели.
В кръглите маси се включиха над 120 представители на различни заинтересовани страни като кметове, членове на общински съвети, местни бизнес асоциации, неправителствени организации, учени и граждани, които обсъдиха конкретни идеи, решения и проектни предложения за включване в едни по-амбициозни Териториални планове с ясни цели за намаляване на отрицателното въздействие на въглищния преход върху икономическото развитие на уязвимите региони. По време на дискусиите беше представен и анализ на актуалните версии на Териториалните планове, разработен от Центъра, който стъпва на детайлно разглеждане на предложените мерки и на обратната връзка за дълбочината и качеството на включване на заинтересованите страни в процеса.
Мария Трифонова, старши научен сътрудник в програма "Енергетика и Климат" на ЦИД, обобщи, че за да бъде преходът справедлив, е необходимо икономиките на въглищните региони да наложат нови бизнес модели за развитие, които да направят местните предприятия дългосрочно печеливши в условията на нисковъглероден преход. Добрите примери от други страни в Европа показват, че успешната трансформация се случва там, където се комбинират нови енергийни решения и технологии в установени отрасли. Териториалните планове могат да създадат и икономически инструменти за привличане на частни инвестиции и ускоряване на процеса на трансформация на ключови сектори.
Говорителите в дискусията в Перник се обединиха около тезата, че Териториалните планове следва да поставят основите на координиран подход по преквалификация и развитие на регионалния бизнес. Заместник-кметът на Перник, Стефан Кръстев, заяви, че област Перник има нужните предпоставки, за да се превърне в самостоятелен икономически център, създавайки работни места в производството на чиста и високотехнологична енергия.
В дискусията в Кюстендил акцентът падна върху идеите за развитие на младите хора в региона, които масово напускат в търсене на по-добро академично и професионално развитие в София и чужбина. Кметът на Община Кюстендил Петър Паунов предостави списък с над 30 проектни идеи с фокус върху развитието на туризма и малките и средните предприятия в региона, които биха могли да бъдат включени в актуализирания Териториален план на областта.
От своя страна Радостин Танев, заместник-кмет на Община Стара Загора, акцентира върху това, че забавянето на Териториалните планове би понижило промишлената конкурентоспособност и успешната трансформация на най-големия въглищен регион в страната. Единодушното мнение от дискусията в Стара Загора беше, че в региона вече има перспективни инициативи за производството на зелен водород, като регионът ще бъде включен сред 9-те водородни долини на Европа – концепция за развитие на водородната индустрия на ЕС. Като основна пречка пред трансформацията на регионалната икономика в Стара Загора е била посочена липсата на достатъчен диалог и сътрудничество между университетите, специализираните гимназии и бизнеса, така че да се въведе изучаването на нисковъглеродните технологии и по-лесната интеграция на завършилите студенти и ученици в предприятия, фокусиращи се в налагането на зелени иновации.
Българското правителство следва да очертае междинни, годишни цели и индикатори за намаляване на парниковите емисии, понижаване на енергийното потребление, увеличаване на дела на ВЕИ в енергийното потребление и подобряване на качеството на въздуха.
Центърът за изследване на демокрацията ще стъпи върху десетките събрани мнения и предложения за мерки и инициативи, за да разработи алтернативни регионални профили на Перник, Кюстендил и Стара Загора, които да очертаят основния подход за трансформация и декарбонизация на въглищните региони, се посочва още в съобщението.