Среща на върха на лидерите на Европейския съюз и Западните Балкани доведе до малко конкретни стъпки в посока бъдещето приемане на региона в евросъюза, но му предложи надежда за известен напредък следващата седмица, на фона на по-добра атмосфера в разговорите от преди, предаде Ройтерс.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза, че се надява да има "положителен сигнал" на срещата на върха на ЕС на 15-16 декември за кандидатурата на Босна да получи статут на страна кандидат за членство в ЕС, а германският канцлер Олаф Шолц каза, че визовата либерализация с Косово е необходима.
На предишна среща на върха през юни балканските лидери публично и остро критикуваха ЕС за липсата на напредък в преговорите за присъединяване на фона на разочарованието, че преговорите не са започнали или са в застой, години след като им беше обещано евентуално членство в ЕС.
Въпреки че нежеланието за по-нататъшно разширяване на ЕС все още се усеща сред 27-те държави членки на евросъюза, инвазията на Русия в Украйна ги накара да вложат повече енергия за подобряване на отношенията с шестте балкански страни Албания, Босна, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия.
Страхът от разпространение на руското и китайското влияние в Западните Балкани също е ключов фактор. Шолц говори за ново настроение в ЕС по отношение на региона.
В края на срещата на върха в албанската столица Тирана лидерите на ЕС потвърдиха своя „пълен и недвусмислен ангажимент към перспективата за членство в ЕС на Западните Балкани и призовават за ускоряване на процеса на присъединяване“.
„Имахме своите разочарования... но никога не се отказахме от тази вяра в ЕС“, каза албанският премиер Еди Рама, домакинът на срещата на върха, който през юни нарече "позор" бавното присъединяване на региона към ЕС. 
„Напредъкът, постигнат през последните години, без съмнение и поради войната (в Украйна) като катализатор, е огромен“, каза Рама, говорейки на английски.
В кулоарите ЕС изготви ново предложение за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово, някогашната сръбска провинция, с ясен график на действията, каза високопоставен дипломат от ЕС.
Телекомуникационните оператори в рамките на ЕС се съгласиха да намалят таксите за роуминг за данни в страните от Западните Балкани от октомври 2023 г., а Брюксел обеща 1 милиард евро енергийни субсидии за региона.
Балканските лидери обаче биха искали да видят много повече.
„Косово ще подаде молбата си за членство в ЕС до края на тази година“, каза косовската президентка Вьоса Османи.
Сръбският президент Александър Вучич, който ЕС критикува заради близките му връзки с Москва, каза, че страната му е „на пътя към ЕС“, но също така трябва да защитава собствените си интереси. 
„Също така очакваме регионът да постигне ключови реформи и със сигурност да покаже воля да прегърне европейската амбиция и дух. Много го правят. Но виждаме и колебания“, каза върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.
Лидерите на ЕС също настояха балканските им колеги да бъдат по-силни в прилагането на стандартите на ЕС, като върховенството на закона, и да съгласуват политиката си с политиките на ЕС, включително по отношение на имиграцията. ЕС отбеляза, че по-свободните визови режими на няколко балкански страни са помогнали за увеличаване на броя на мигрантите, които пристигат в страните от евросъюза.