"Беше часът от неделния ден, когато щастливците си превозват по Арбатска улица матраци от пазара. Главни купувачи на пружинени матраци са младоженците и съветските граждани от средна ръка. Те ги превозват изправени и ги прегръщат с две ръце. И как няма да прегръщаш тая синя, с лъскави цветчета основа на своето щастие!".
Деветдесет и пет години след разсъжденията за екзистенциалната същност на матрака на Иля Илф и Евгений Петров в романа "Дванадесетте стола", символът "на семейното огнище, алфата и омегата на мебелировката" влиза в кръговата икономика. Как се случва това и дали изчезна обикновеният дюшек, потърсихме отговор от Гена Събева - предприемач с над 25 години опит в търговията с матраци и инициатор на иновативния проект за България "Рематрак", и Ванюша Флорова, производител на традиционни дюшеци.
 
В България около 150 000 матрака годишно се изхвърлят
В България около 150 000 матрака годишно се изхвърлят и това е около 15 процента от производството им, разказа Гена Събева, която е в основата на осъществяването на Демонстрационния проект за подготовка за повторна употреба и рециклиране на употребявани матраци, който се финансира по оперативна програма "Околна среда". 
Същевременно за последните две години матраците в България са поскъпнали с 50 на сто, а продажбите през септември са спаднали с между 5 и 10 на сто. 
Проблемът със старите матраци не е само в България. По думите на Събева на малко места в Европа този въпрос е решен. Най-добре се справят скандинавските страни.

От хигиенна гледна точка времето за смяна на матраците е между седем и десет години. Но има хора, които правят това на всеки пет години, други пък искат гаранция за 40 години за матрака си, споделя наблюдения от своята и на франчайз партньорите си практика Гена Събева.
Всеки път, когато нашите шофьори карат до крайния клиент новия матрак, той иска да му вземат стария. Ние го правим. И това ни накара, още преди повече от десет години, да се замислим как да вдъхнем нов живот на старите матраци. Така съвсем естествено се роди идеята за "Рематрак", разказа Събева.
Демонстрационният проект за подготовка за повторна употреба и рециклиране на употребявани матраци предвижда те да преминат през механично рециклиране в два етапа. На първия етап, след като матраците бъдат събрани, ще им бъде направен оглед за годността им и тези, в които има още живот, след като бъдат почистени, дезинфектирани и опаковани, според всички изисквания, ще се предложат за продажба като втора употреба или дарени. Очакванията са не повече от 5-10 процента от събраните матраци да могат отново да се използват, смята Събева.
 
Полиуретанът от старите матраци става изолация за жилищата ни
Вторият етап от проекта предвижда старите матраци да бъдат разглобени и съставните им части - дърво, метал, плат и полиуретан, да намерят своето приложение. Текстилът ще се депонира, а полиуретанът ще се използва като изолация в строителството, защото по експертни оценки този материал дори изпреварва изолационните качества на каменната вата. На този етап са водени разговори с производители на бои, които доставят цялостни системи за саниране на жилища, като идеята е в този комплект да се предлага и изолационният материал от полиуретана в матраците.
Демонстрационният проект за повторна употреба и рециклиране на матраци е с обхват Югозападна България - Дупница, Кюстендил, Банско, София, но тече общонационална информационна кампания, която ни призовава, преди да си купим нов матрак, да помислим къде ще отиде старият. Сега честа практика е той да потегли към кофите за боклук пред блока, без това да бъде съобразено с графика на общините за дните на събиране на едрогабаритни отпадъци, коментира Събева. Затова фирмата бенефициент по проекта преговаря с местните власти да има специални места, където при възможност хората сами да откарват старите си матраци, откъдето пък, по инициативата по проекта, тя се ангажира да ги извози на площадката в костинбродското село Петърч. 
Друга възможност е да бъдат сключени договори с търговци на матраци, като така те да поемат ангажимент след продажбата на нови, да вземат от хората старите им матраци и временно да ги съхраняват или да ги докарат до площадката, отбелязва още Събева.
 
Очаква се още този месец площадката в с. Петърч да влезе в експлоатация
Целта е матраците, които са сред едрогабаритните отпадъци, да се отклонят от депата, които се задръстват и да им се даде нов живот. Задачата е да се разкрият повече площадки и в други райони на страната, а по-дългосрочната цел е механичното рециклиране на матраците да премине в химическо, заключи Гена Събева.
В рамките на информационната кампания по проекта бяха направени до момента редица срещи с представители на общини, браншови организации и бизнеса, посочи тя. С "Рематрак" участвахме и в КвАРТал Фестивал 2022, където информационните ни дни, насочени към домакинствата, минаха под мотото "Освободи се от ЕГО-то" (ЕГО - едрогабаритен отпадък). Предстои проектът да бъде представен на кръгла маса с участието на браншови организации, заинтересовани от темата, а именно "Подготовката за повторна употреба и рециклирането на матраци като част от кръговата икономика". Събитието е на 18 октомври от 15:00 часа в сградата на Българската търговско-промишлена палата.
Демонстрационният проект за подготовка за повторна употреба и рециклиране на употребявани матраци е в рамките на Дейност 3 - "Кампании за популяризиране резултатите от проекта" по проект № BG16M1OP002-2.009-0059, с наименование "Демонстрационен проект за подготовка за повторна употреба и рециклиране на употребявани матраци". Той е финансиран по процедура: BG16M1OP002-2.009 "Изпълнение на демонстрационни проекти в областта на управлението на отпадъците", със средства от Оперативна програма "Околна среда 2014-2020", с бенефициент "БИОКОМ" ЕООД и партньор по проекта "Тинчеви и Ко" ЕООД.
 
"Уважавайте пружинения матрак със сини цветчета! Как сладко се спи под демократичния звън на неговите пружини!"
Матраците са си от дунапрен, досега слагаха и пружини. Но като потребител си мисля, че дунапренът не е много приятен за тялото, това си е сто процента изкуствен материал и освен да ги претопят наново, друго не виждам как да се оползотворяват. Такава е представата за кръговата икономика и матраците на Ванюша Флорова, производител на традиционните дюшеци и собственик на фирма "Дюшеци и юргани Ванюша Флорова". Според нея обаче все още в България такова рециклиране не се прави масово.

Нашите дюшеци могат да изтърпят и 20-30 години, те са от домашна вълна или се пълнят с дреб (еднородна смес от обрезки от текстилната индустрия), ушиваме калъфите и ги правим, описва технологичния процес Флорова. Който иска да си преработи стария и изтънял дюшек, идва при нас, дребът минава през чепкалото, за да бухне отново, ако падне много от чепкалото, може отново да добавим плънка, за да се получи нужната височина, а за да мирише хубаво, настъргваме сапунче, разказва Флорова тайните на кръговата икономика в дюшекчийството.
 
Вълненият дюшек е по-скъп, но остава в наследство
Вълната пък е вечна, показват еконаблюденията на майсторката на дюшеци, която допълва, че напоследък има огромен интерес и към юрганите от вълна. По-скъпо е с вълната, но за сметка на това остава и в наследство, защото платът може да се скъса, но вълната си е вълна - може да се изпере с малко хладка вода и прах за пране на ръка, след това се суши, тя става една такава хубава - весела, пускаме я на чепкалото, разбиваме я и това значи повторна преработка, както и при дреба, и този дюшек продължава още 30 години да ни служи, изтъква Флорова принадената екостойност стойност на вълнените спални изделия.
Едно момче, което замина да работи като компютърен специалист в Австралия, си поръча ван, за да натовари дюшеци, възглавници, завивки от вълна. Напоследък масово млади хора носят стари, запазени дюшеци, казват: на тези (от дунапрен) матраци е невъзможно да се спи, ставам вир-вода, споделя майсторът на дюшеци маркетинг наблюденията си. Флорова повече от двадесет години е в бранша. Избрах с това да се занимавам не само защото съм учила за шивач, а и заради мерака да направиш нещо свое, да го произведеш и като го видиш и хората са доволни, нямам думи каква тръпка изпитвам, допълни Ванюша Флорова.
 
В статията са използвани цитати от романа на Иля Илф и Евгений Петров "Дванадесетте стола".