През 2022 г. 54 фестивала във Варна са потърсили финансова подкрепа от Министерството на културата, Национален фонд "Култура" и Община Варна в размер на 2 802 934 лева. 43 от тях са подпомогнати с 1 883 245 лева. Това показва изследване на Любомир Кутин - доктор по социология, експерт по културни политики, автор на тематични книги. В него участва като стажант и Ивайла Михнева - студентка по културология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. 
От мониторинга на публичното финансиране на фестивалите във Варна през настоящата година се вижда, че най-голям дял получават Международният музикален фестивал и Международният театрален фестивал “Варненско лято”. В първата петица са и сравнително новите „Радар“ (създаден 2014 г.) и „Движещо се тяло“ (2016 г.), с организатори от младата генерация с афинитет към съвременното изкуство в музиката и танца. В най-голяма степен са удовлетворени исканията на театралните фестивали. Това е разбираемо, предвид обстоятелството, че във Варна през 2022 г. се провеждат два авторитетни форума - “Варненско лято” и Международният фестивал за куклено изкуство “Златният делфин”, коментира Любомир Кутин в изследването си. Филмовите фестивали получават малко над половината от заявените си финансови потребности, визуалните изкуства, танцовите и литературните събития - около 75%. С относително най-ниска степен на подкрепа се ползват мултидисциплинарните проекти.
Четири фестивала – „Откритие”, „Булгарика”, „Пътуване към миналото” и „Звезди на изкуството", не са финансирани от общинския фонд "Култура" през 2022 г., без да са оповестени причини за това, констатира в изследването си Любомир Кутин. 35 от фестивалите са картографирани в платформата „Дигитален каталог на фестивалите“, разработена от него. Сред некартографираните най-голяма подкрепа от общински фонд "Култура" са получили проектите „Опера в летния театър” (22 000 лв.), Международният балетен форум и „Varna Rock Adventure“ (по 15 000 лв.), като експертът смята, че първите два отразяват една нездравословна практика, свързана с кандидати – „пощенски кутии”, които практически не участват в организацията им, а трансферират средствата в полза на държавен културен институт - Театрално-музикален продуцентски център. „По този начин се заобикаля ограничението за кандидатстване в общинския фонд на бюджетни организации“, посочва авторът на изследването и дава възможно решение - изискване към кандидатите за финансиране да удостоверяват собствеността си върху регистрирана търговска марка с името на фестивала. 

Забелязва се още, че преобладаващата част от фестивалите във Варна разчитат единствено на общинския фонд „Култура“ и само една трета от тях търсят възможности за други приходи. Най-голяма активност през 2022 г. са проявили Международният театрален фестивал „Варненско лято”, „Радар“, “Движещо се тяло”, „Танцови маршрути” и „Духът на акварела”. 
Според Кутин, детайлният поглед към утвърдените фестивали във Варна буди и тревожни въпроси – за спрените форуми. Той дава пример със за него най-престижното артистично събитие за Варна - Международния балетен конкурс, чието последно издание е реализирано през 2018 г., след което едноименната фондация спира организирането му поради липса на достатъчно финансиране. Театър “Римски терми” също е с неясни перспективи, след възстановяването му през 2016 г., тъй като на дневен ред отново са проблеми, свързани с опазването на античния обект. Международният фестивал на дигиталните изкуства „Футуро“ пропуска изданието си през 2022 г. и неговите организатори не са оптимисти за бъдещето на форума. Закъснялото обявяване на сесията за подкрепа от фонд "Култура" на Община Варна е причина, според изследователя, инициаторите на “Варна Лит” да обявят нулева година, а международният фестивал за късометражни филми “В Двореца” се е преместил в Перник. 
Авторът на изследването споделя изводите, че „липсата на задоволително формулирана дефиниция на термина „фестивал” отваря широко врати за инициативи, които реално не са фестивали и не се вписват и в определението, формулирано и в Методиката за разпределение на средствата на Министерството на културата като „преглед на постиженията в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство, проведен в или извън страната”. Освен това някои събития се застъпват с част от съдържанието си с Международния музикален фестивал “Варненско лято”. Според него е спорна в много отношения и практиката на проектното финансиране, понеже с нея не се гарантира устойчивост и дългосрочно планиране. Кутин заявява, че „Варна се нуждае от по-малко, но по-професионално организирани и по-добре финансирани фестивални събития.“ Той счита, че е наложителна намесата на държавата, която да регламентира мястото на най-значимите фестивали като неприкосновена част от националното нематериално културно наследство и препоръчва акредитация на тези фестивални събития. 
Подробният оглед на финансирането на варненските култури събития показва, че около половината от отпуснатите средства са целеви субсидии от бюджетна програма “Фестивали, конкурси и чествания” на Министерството на културата. Оттам са получили дотация Международният театрален фестивал „Варненско лято” - 150 000 лв., Международният куклено-театрален фестивал "Златният делфин" - 80 000 лв., Международният музикален фестивал „Варненско лято" - 45 000 лв., Международният майски хоров конкурс “Проф. Георги Димитров” - 17 000 лв. и Националният фестивал на етносите “България за всички” - 9 000 лв. 
Бюджетът на Община Варна финансира директно Международния музикален фестивал “Варненско лято” и Международната лятна академия - с 530 000 лв., Международния майски хоров конкурс “Проф. Георги Димитров” - с 50 000 лв. и Международния фолклорен фестивал - с 50 000 лв.
През тази година фестивалите във Варна са финансирани и с още 848 392 лв. след кандидатстване с проекти по различни програми на Министерството на културата, Национален фонд „Култура” и Фонд „Култура“ на Община Варна. Те са привлекли 737 737 лв. държавни средства, голяма част от които инвестиция в града под формата на работни заплати, хонорари, рекламно-информационни услуги, озвучаване, осветление, хотели, транспорт. 
По-голямата част от кандидатите информират за фестивалите в институционалните си сайтове. Пет от фестивалните инициативи са създали специални сайтове. Приблизително 80% от фестивалите имат страници в социалната мрежа Фейсбук. Там се публикува най-актуална информация за събитията. Активностите в Инстаграм са значително по-малко и едва седем кандидати имат свои профили. Едва два фестивала имат собствени видеоканали.
Изследването е част от проекта "Фестивален дневник", който се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”.