Музеят на селото Банат (МСБ) в Тимишоара отвори врати в петък, на Световния ден на румънската блуза, като проектът, наречен "Етнографски свидетелства. Фрагменти от стари банатски блузи" и координиран от етнографа на МСБ Мариус Матей, представя до 26 август облекла с богата сантиментална и семейна стойност, предаде специално за БТА румънската агенция Аджерпрес.
Първите експонати са „чупаг“ - нагръдник на женската блуза, избродиран с цветя, и „спачел“ - корсет или задната част на женска блуза, компоненти на традиционната народна носия от района на Банат.
През годините чупаг и спачел са имали различно значение, което е определяло, наред с други неща, бродерията на гърдите на женската риза/блуза или на яката на ризата, като и двата термина се срещат в езика на областта Банат.
„В своята естествена еволюция румънската народна носия преминава през няколко етапа. Помним тези, които имат определена връзка с ризата. С течение на времето ризата променя кройката: ръкавът е прикрепен към рамото, яката е права, кръгла, повдигната, или пък ризата е с ниско деколте. В някои модели блузата е с преден отвор (напълно или до половината на бюста), отзад или отстрани. Промени настъпват и спрямо орнаментите и цветовете на бродерията. Особено специфично е отражението на периода от края на XIX и началото на XX век, породено от множеството икономически, политически, социологически промени. През 20 век ризата се заменя с фабричната блуза. Двата синонима (чупаг и спачел) преминават сходна  еволюция, която завършва с появата на неологизма - блуза", обяснява етнографът Мариус Матей.
Платът, от който се правят чупагът и спачелът, е домашно тъкан от жените у дома на хоризонтален стан с две рамки, може да е от коноп/лен или памук, а от търговците се купува коприна, стар текстил, наречен гренадир, воал, органза, еластична естествена коприна (жоржет), креп и др.
Музеологът Мариус Матей каза пред Аджерпрес, че народната носия е едно от безценните съкровища на банатските жени, които в голямото преследване при депортацията в Бараган (Югоизточна Румъния) на Петдесетница през 1951 г. оставят традиционните си ризи/блузи у дома, като ги заравят в градините, за да ги защитят от унищожение от чужденците.
„Това е може би една от най-красивите истории за блузата в Банат. Жените от селото заравят блузите си и ги оставят като страж на земята. Те може би са тъкани в продължение на много години. Имат богата бродерия, на качествено платно, каквото не съм виждал в други части, със златен конец върху фин копринен плат или с копринени конци, донесени от Германия, Австрия, Франция. Има три такива блузи от района на Сънниколау Маре от началото на 20 в. Фактът, че жените са заровили блузите си, ни показва, че те са били много ценни за тях, тъй като са указвали статуса на семейството в зависимост от плата, от който са били изработени, шевицата, която имат“, разказва етнографът на Банатския музей.
(Новина, избрана от АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА без намеса в текста съгласно договора за сътрудничество между агенциите)