Министерството на финансите и икономиката обяви за обществено обсъждане законопроекта „За фискална и наказателна амнистия на лицата, които ще декларират доброволно имущество“, предаде специално за БТА албанската агенция АТА.
В интервю за АТА заместник-министърът на финансите и икономиката Василика Вйеро обяснява, че новият законопроект описва всички правила, гаранции и стъпки на лицата, които ще се възползват от процедурата на доброволно деклариране на имуществото и същевременно определя публичните институции, които ще администрират този процес.
„Под узаконяване на активи имаме предвид сумите в пари, недвижими имоти и движими вещи, скъпоценни камъни, картини и т.н.“, каза Вйеро.
По думите й субектите-бенефициенти ще бъдат албански граждани, независимо дали са местни или чуждестранни данъчно задължени физически и юридически лица, понеже упражняват дейност или пребивават в Албания повече от 182 дни.
През 2020 г. правителството изготви друг закон за фискална и наказателна амнистия, но така и не го внесе в парламента, за да постигне пълен политически консенсус, защото тогавашната опозиция напусна парламента и нямаше как да се постигне широка дискусия със заинтересованите страни и международната общност.
 
Международният валутен фонд посъветва албанското правителство да не приема фискална амнистия, предвид опасенията за нейното въздействие върху спазването на данъците, както и рисковете, свързани с изпирането на пари и данъчната администрация.
Зам.-министърът на финансите обясни, че новият проектозакон, който е внесен за консултации, включва опасенията, изразени от МВФ, като в процеса на обществено обсъждане ще бъдат взети предвид препоръките на заинтересованите страни и местни и международни финансови институции.
„Започнахме процеса на консултации. Приемаме всякакви предложения и идеи от заинтересовани страни и международни финансови институции. Този законопроект съответства на всички препоръки на МВФ“, каза Вйеро.
По-нататък тя подчерта, че новост в законопроекта е таванът на паричните суми, които ще може да се декларират.
„Това е нещо, което го нямаше в предишния законопроект. Вече е предвидено, че имуществото, което може да бъде декларирано доброволно, не трябва да надвишава максималната стойност от 2 милиона евро. От друга страна, е много важно да се каже, че новият законопроект изключва значителен брой лица, които нямат право да регистрират имуществото си по него. Те са юридически задължени да декларират имущество по реда на Закона за деклариране и контрол на имуществото заедно с членовете на техните семействата и включват президента на републиката, народните представители, министър-председателя, вицепремиера, министрите и зам. министрите, прокурори, съдии, префекти и т.н.”, каза Вйеро.
По думите й е положена надлежна грижа за изключване от процеса на лицата, които са заемали държавни постове, както и членовете на техните семейства, а също и лица по закона за превенция и борба с организираната престъпност и трафика на хора.
„Важно е, че бенефициентите от този закон не са лица по Закона за превенция и борба с организираната престъпност и трафика, към които се прилагат превантивни мерки по отношение на собствеността им, а също не са сред лицата, обявени за издирване и лицата, които се обявяват за издирване по реда на закона за мерки срещу финансирането на тероризма. Изключени от законопроекта са и лицата, срещу които е образувано наказателно производство за укриване спрямо данъчното облагане и митниците“, каза зам.-министърът.
 От друга страна зам.-министърът каза, че основна роля в този процес ще има Главна дирекция по данъците.
„Ще бъде създадено специално звено, което да се занимава с целия този процес чрез доказателства, статистика, събиране на информация, обработка на данни, запазване на поверителността, което е много важно. Същевременно в процеса ще бъдат ангажирани редица други структури, като се започне от банки, финансови институции, надзорни органи, Агенцията за държавен кадастър, Главната дирекция за превенция и изпиране на пари, Гражданския регистър , Дирекцията на митниците, Дирекцията на полицията, Държавната разузнавателна служба, Висшия инспекторат по деклариране на имущество; така че има редица структури, които ще проверяват кръстосано заявлението на лицата“, каза зам.-министърът.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с агенция АТА)