“Претърпях изключително успешна операция, възстановявам се успешно. С колегите слава богу всички е наред,” каза алпинистът Дойчин Боянов в предаването “Нека говорят” по bTV. “Това беше изкачване на северната стена на Вихрен. Чух далеч зад себе си вик: “Лавина”. Поставях поредната осигуровка. Катерехме се по една от най-големите стени, по възможно най-лесния маршрут. Да видиш лавина е като да видиш влака на релсите на десет метра от тебе. Има скала, която ни предпазваше. Навярно това е станало за секунда и нещо. Лавината идва и удря долната част на системата за сигурност. Изкъртват се осигуровките. И започнахме да падаме 40 метра по камъните. Колегата ми Панайотов не беше осигурен и той се отскубна, а мен въжето ме задържа. Една буца ми изби каската. Успях да се превъртя и да се доближа близо до стената. Защото лавината винаги носи камъни със себе си. в един момент не можех да дишам, навярно е продължило минута и половина.”

Докато Боянов висял, колегата му Панайотов продължил да пада. После се оказва нещо невероятно – летях 150-метра, през това време лавината го е търкаляла по камъните, а се е отървал само със сравнително леки наранявания. Дойчин връща лентата, че това е бил най-тежкия момент. Панайотов бил неподвижен и си помислил най-лошото. За щастие след малко той се изпратил и отишъл при другите. И тогава дошли студентите от хижата. В този момент усетил, че кракът му е счупен. Човекът до него, който останал да виси се казвал Фикрет. Висели на кантар. В момента, в който той се качвал нагоре, другият слизал надолу. Фикрет съобразил и успял да го извлече. Спасението в този момент било изцяло в техни ръце. Щели да минат часове, докато дойдат спасителите. Спускането продължило два часа и половина. Станало благодарение на Фикрет и един младеж от Разлог, който е бил планински спасител.

“Не сме подценявали планината, уверява Дойчин Боянов. “Не сме от тази, които отиват да предизвикат лавина, защото търсят адреналин. В момента в който тръгваме, от снежната шапка на Вихрен се откъсва една част. Това е изключително рядко. Аз за пръв път виждам подобно нещо. Бил съм на Еверест и съм губил колега там, но въпреки всичко, което се случи тук за мен бе по-страшно. Защото тук бях в качеството си на преподавател и носех отговорност за тези момчета.” Въпреки инцидента Боянов няма намерение да се отказва. “Предстои много интересен проект. Има една разкошна планина в Антарктида, която се нарича Тангра, има и много върхове с български имена там. Надявам се тази година да направим няколко изкачвания на тези върхове, на които човек никога не е стъпвал,” казва алпинистът.