Млади, градски, креативни. Звучи като слоган на някоя новооткрита IT компания, а всъщност е най-краткото описание за представителите на новия градски тип - юкитата. Именно тези три думи и по-конкретно първите букви от превода им на английски (young, urban, creative - б.а.) формират названието за тях. Те са онези, които не иска да ги определят само по външния им вид и последната модна тенденция. Те са една малка част от поколението У - децата на милениума.

Казано по-ясно, градски снобчета, които искат да забогатеят, а не да са аутсайдери, обути в дънки морков. За разлика от предците си се наслаждават на удобства.

Учат много,
защото това е пътят
към мечтите им

Те не просто трябва да преследват своите, но и да се възползват от тях.

Всичко дотук е една много малка част от многослойния образ на юкитата.

Концепцията за тях се появи преди няколко дни и е дело на бруклинския писател Дейвид Инфанти. Според него хипстърите са не просто демоде, но и названието за техния вид вече е прекалено изтъркано. Затова Дейвид смята, че “презрените милениал интелигенти” имат нужда от ново име. Впрочем той слага и себе си в етикета за новата категория.

“Те са противоречието между същността, която искаш да представиш пред другите, и нещата, които в действителност ти харесват”, обяснява простичко Инфанти. Основната им мечта е

да забогатеят,
но не с цената
да загубят
творческата си
идентичност,

защото тя е по-важна от всичко останало. Именно това е причина по-голямата част от тях да искат да основат собствен бизнес. Не всички обаче имат смелостта да го правят. Останалата част просто се подвизават в комерсиалните работни среди за неопределен период от време, успокоявайки се с факта, че интелектуалното им ниво е толкова високо, че трудно би могло да отговаря на професионалната реализация, която ще получат на даден пост. Кръстникът им ги нарича некомпенсирани или безвъзмездни юкита. В най-общ смисъл те съществуват на прага на склонността си да зарежат добре платената работа от 9 до 5, в името на това да вършат онова, което ги кара да се чувстват щастливи, независимо дали то е поне наполовина толкова обезпечаващо, колкото сигурната им заплата. С други думи,

те са идеалисти -
искат да им
се плаща да
изпълняват
собствените си
идеи, а не
чуждите

Затова не определят себе си от богатството или липсата на такова, а от връзката му със собствената си креативност.

Тъй като юкитата са преди всичко млади хора, те се подвизават и развиват основно в интернет. На тях се дължи непрекъснатата поява на нови сайтове, появата преди години на онлайн платформата за музика “Напстър”, дори все по-големия брой блогъри и влогъри, които впоследствие стават медийни звезди и добиват по-голяма известност от темите, които развиват в блоговете си.

Може би до известна степен това се дължи на факта, че те са израснали в мрежата. Участвали са на живо в изграждането на интернет елита и са разбрали, че няма нищо по-лесно от това да бъдеш част от него. Стига да намериш незаетата ниша. Няма много неща, които юкитата да не са видели, но има достатъчно други все още неизмислени идеи, които чакат да бъдат открити. За да ги направят известни и богати. Но не заради самата мисъл да бъдат такива, а защото ще могат да разпространяват това, което са сътворили самите те.

В образа им, макар и едва доловим, се забелязва дъхът от миналото, а именно - хипстъризмът. Но не защото идеологията за хипстъра е мъртва, а защото тя се превърна в явна търговска пародия. Десетки, ако не и стотици световни брандове спечелиха милиони на неин гръб, промотирайки външния вид на хипстъра. Сякаш очилата с дебели рогови рамки, са единственото условие да станеш такъв. Или че използването на конкретна марка технологии ще те вкара в “братството”. Истината обаче е, че да бъдеш хипстър, стана комерсиално. А тази дума е на първо място в речника на забранените за използване. Защото,

когато всички
са хипстъри,
тогава никой на
практика не е

Затова на истинските такива се наложи да еволюират. Новият вид е културният наследник на предците си, но все пак се различава от тях. Той няма татуировки, но за сметка на това има здравни осигуровки. Не че е практик. Просто се грижи за себе си, но недотам, че да се впуска в хранителни крайности като веганството например. Вероятно това е причината юкитата да са отговорни за факта, че 43% от всички разходи по храна в началото на новото хилядолетие са за ядене в ресторант вместо за хапване вкъщи или накрак. За сметка на това са крайни в изказа си, тъй като той езикът му е доста циничен. Но изказът и идеите му са достатъчно красноречиви. Всъщност не те, а оценката, която околните дават за действията му, са важни. Защото

юкито има нужда
от признание -

от родителите, приятелите, познатите, че дори от непознатите. Има нужда някой да му каже, че е добър в това, което прави, или поне да въздейства на забелязващите го дотолкова, че те да поискат да коментират работата му. Защото тогава той ще знае, че идеите му имат значение. Че е подтикнал някого да формира собственото си мнение за проблем или феномен, за който не е мислил по-рано. Да, той иска идеите му да бъдат добре платени, но иска да бъдат и добре оценени. Защото смята за свой дълг да изразява таланта си.

Няколко от задължителните черти на юкито

1 . Ако отговаряте на всички изисквания, вероятно сте юки.

2. Притежавате десетки копия на книгата “Свобода” от Джонатан Франзен. Книгата е 500 стр. хибрид между любовен роман вдъхновен от Ана Каренина и изследване на границите на егоизма. Популярна е сред юкитата.

3. Не харесвате доразвиването на чужди идеи, но обичате изрисувани донъти.

4. Избягвате татуировките на видими места.

5. Харесвате сериалът “Зайнфилд”, независимо че са спрели да го излъчват, когато сте били едва на 16 г.

6. Имате тонове последователи в инстаграм, но почти никакви в туитър.

7. Купувате уикенд изданието на вестник "24 часа", но четете само анализите и лайфстайла, не и новините.