Стефан Стойков, българинът, изумил САЩ, след като изкара максималните 2400 точки на теста САТ, вече е решил къде ще учи, но от суеверие предпочита да не разкрива името на университета. “Интересна ми е историята, но не знам дали ще запиша точно нея”, казва той за “24 часа.” 18-годишният младеж е приет в 18 университета във САЩ, включително всички от Бръшляновата лига, които се надпреварват да му дават стипендии.

“Харвард”, “Йейл”, “Принстън”, “Браун”, “Корнел”, Колумбийският университет и Пенсилванският университет, както и колежът “Дартмут” се борят за родния гений от Ямбол.

Заради изключителния си успех нашенецът

няма да плаща
нито стотинка за

образованието си Той няма да дава пари и за храната и настаняването си в кампуса на избраната от него институция. Единственото условие е да си намери сам работа в университета.

Успехът всъщност е предхождан от друга “стипендия”, която Стефан получил. Кандидатстването в различните университети в САЩ е скъпо. За разглеждане на документите в един вуз се искат около 150-200 долара. Парите били непосилни за нашенеца, чието най-голямо богатство е интелектът му. Затова младежът влязъл в сайтовете на различни институции и изтеглил бланка, с която искал да отменят таксата, защото е социално слаб.

“Искаха я попълнена, както и подпис от настоятелството или директора на училището ми, удостоверяващи, че това е така”, разказва Стефан. Така младежът успял да кандидатства навсякъде без пари. Така, както и ще получи висшето си образование от някоя от най-добрите институции в света.

“Не очаквах
такъв разултат

Хората се подготвят по цяла година за изпита, а други ходят и на уроци. Аз съм учил около 4-5 месеца, при това сам. Затова много се изненадах, тъй като на теста имаше въпроси за неща, които не съм учил в училище”, споделя младежът. Медийното внимание му е чуждо, мисли повече за избора си на специалност.

Макар и приет във всички елитни университети в САЩ, Стефан се събужда всяка сутрин и нарамва ученическата си раница. С нея на гръб, потегля към своята гимназия “Норт Сентрал” в Индианаполис, щата Индиана. Младежът ще завърши с отличен успех в края на май. Всички в училището го познават и са горди с успеха му. Директорът на гимназията лично го поздравил. Вероятно ще му връчи и грамота на церемонията по дипломирането другия месец.

Младежът, възхитил с ума си САЩ, започва да учи там от втори клас. Разказва, че на първия учебен ден се разплакал, защото не знаел и дума английски.

В края на втори клас обаче вече научил много думи на английски, а в трети формулирал цели изречения. “Като си спомням сега, не всички са били граматически правилни - нямам представа как съм звучал в разговор с хората тогава”, казва кандидат-студентът.

Това, което го амбицирало още повече, били успехите му по математика в трети клас, когато винаги пръв

решавал 100
задачи за 5 мин,

каквито упражнения правели често в училище.

Историята на живота му е като приказка. Емигрира в страната на неограничените възможности преди 10 г. заради трудностите у нас. Семейството му печели зелена карта и заминава. Началото обаче е трудно - живеят в двустайния апартамент на леля му и чичо му, тъй като не могат да си позволят собствено жилище. После се изнасят на квартира. Тогава обаче родителите на Стефан се развеждат и той остава при майка си. Баща му работи като шофьор на камион. Майка му пък чисти домове и с изкараните пари отглежда Стефан и брат му.

“Майка ми е моето вдъхновение”, казва младежът.

Стефан разкрива, че не седи постоянно зад учебниците. Неговото мото е да се учи ефективно и да не си губи времето в празно зазубряне.

Важното според младежа е да имаш стратегия и да си оставяш време за близки, приятели и забавление.

Той следва съвета си и всяко лято се връща в родната България. Прекарва поне по 2 месеца у нас.

“Може и да се върна за постоянно, но само ако мога да прилагам наученото в университета”, казва младежът. Затваря телефона, защото бърза - може и да е приет в Бръшляновата лига, но все още не е завършил училище и не бива да закъснява заради едно интервю.