Цензурата в интернет се налага като тенденция
Любопитно
| 23 октомври 2012, 20:10 | коментара
Ако през 2002 година правителствата на само четири държави по света са цензурирали интернет, то в момента броят им е над 40. Най-тревожни са сигналите, идващи от Азия.
През август в Индия започна поредната вълна на религиозни конфликти, а правителството на страната просто реши да блокира интернет страници и профили в социални мрежи на потребители, заподозрени в разпространение на слухове.
В последните месеци на съд бяха дадени блогъри във Виетнам, а дори в Южна Корея властта блокира акаунтите на опоненти на управляващите. В Етиопия, където достъп до интернет имат само 1% от населението, вече активно се прилага цензура и отдалечено наблюдение на комуникациите на потребителите.
През настоящата година в света са убити 29 блогъри, а други 147 души са попаднали в затвора заради свои публикации в интернет, по данни на международната организация "Репортери без граници".
Любимият предлог на управляващите, които въвеждат цензура, са съображения за националната сигурност. В една или друга степен с филтриране на интернет съдържанието се занимават практически всички държави в света. В демократичните страни обаче се водят дискусии за това кое съдържание и на какви основания да се цензурира, коментира Джермин Брукс, председател на Global Network Initiative (GNI).
Най-ярък пример за необходимостта от дискусии е филмът „Невинността на мюсюлманите", който предизвика вълна от протести в ислямския свят. Забраната на подобен филм може да е оправдана с цел избягване на насилие и човешки жертви.
Дори и в страна като Швеция, където 90% от домашните потребители имат достъп до интернет, се прилага цензура, но тя е наложителна. Властите блокират сайтове с детска порнография. Някои критици обаче опонират, че списъците със забранени сайтове се изготвят непрозрачно и нелогично.
Друг проблем е, че не всички западни компании, които разработват технологии за следене на потребителите и филтриране на съдържание, се придържат към високите морални стандарти, когато въпросът опре до сключване на изгодна сделка дори със съмнителни клиенти. Правителствата на развитите страни не контролират подобна търговия с технологии и не указват на кого може да се продава и на кого - не, отбелязва Ерик Кинг от правозащитната организация Privacy International.
Добрата новина е, че нито една система за контрол и цензура не е достатъчно надеждна. Около 10% от потребителите в Китай вече знаят как да заобикалят правителствената система за блокиране „Златен щит", като ползват прокси-сървъри и мрежи, защитени от подслушване.