Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Предателството към Господ Иисус Христос, извършено от Иуда Искариот, безспорно е най-позорното и най-срамното събитие в световната история. Това вероломно действие е послужило между другото и като източник на обогатяване на лексиката и на фразеологията на различни езици. В предложената езикова бележка ще разгледам едно име и един израз, свързани с измяната на Иуда, които се употребяват в нашия книжовен език.
1. Съществителното нарицателно име юда (или иуда според изписването в Синодалната Библия) в българския книжовен език означава изменник, предател. То води началото си от името на Иуда Искариот, който е предателят на Господ Иисус Христос.
Иуда навярно е от гр. Кариот (може би това е гр. Кириот-Есрон, споменат в Иис. Нав. 15: 25 под името Хецрон), както се подсказва от прозвището му Искариот. Той е един от Христовите апостоли (Мат. 10: 4; Марк. 3: 19; Лук. 6: 16) и е техен ковчежник (Иоан. 12: 6; 13: 29), но краде пари от касата на апостолите (Иоан. 12: 6), а по-късно предава Спасителя (Мат. 26: 47 – 50; Марк. 14: 43 – 46; Лук. 22: 47 – 48; Иоан. 18: 3 – 9). След това предателят се разкайва за тези своя постъпка (Мат. 27: 3 – 4), обаче не моли Бога за прошка на греха си, е извършва друг тежък грах – самообесва се (Мат. 27: 5). В Деян. 1: 18 се съобщава, че Иуда Искариот „придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа“. Противоречието между двете сведения е само привидно. След самообесването тялото на предателя пада от по-голяма височина на земята – или поради собствената си тежест, или поради скъсване на въжето, или поради счупване на клона на дървото, за който е завързано въжето. Трупът се пръсва и вътрешностите му се изсипват.
Изказани са различни предположения относно мотивите на Иуда Искариот да предаде Спасителя (например поради алчност, завист, страх, омраза или поради други причини). Вероятно той става предател поради алчност (срв. Иоан. 12: 3 – 6).
Името иуда се използва като название на изменник или на предател. Ето пример от класически текст на българската литература:
Стана, позалитна, спусна се към другоселеца, сложи ръце на раменете му, прегърна го и заплака:
— Ох, братко, братко! От тебе ли намериха да искат пари, братко!
И го целуна по едната буза, после по другата. След туй мина, седна на мястото си и повече нищо не каза.
В кръчмата стана съвсем тихо. Никой не продума. Само дядо Иван, без да гледа някого, промърмори под носа си:
— Хм… ша го цалува пък… Юда! (Йордан Йовков, „Другоселец“)
Със същото значение това име се среща и в други езици, например в руски (Иуда-предатель), английски (Judas) и френски (judas).
2. Изразът „Каквото ще вършиш, върши по-скоро“ е засвидетелстван в св. Евангелие от св. апостол и евангелист Иоан Богослов.
На Тайната вечеря Господ Иисус Христос предсказва, че един от апостолите ще Го предаде (Мат. 26: 21 – 25; Марк. 14: 18 – 21; Лук. 22: 21 – 23; Иоан. 13: 10 – 11, 18 – 19, 21 – 27). После взема зальк хляб, натопява го в храната и го подава на Иуда Искариот. След залька сатаната влиза у предателя (Иоан. 13: 26 – 27). Спасителя казва на изменника: „каквото ще вършиш, върши по-скоро.“ (Иоан. 13: 27). Прочее Господ е знаел, че Иуда Искариот вече е взел твърдо решение да Го предаде, и му е казал да извърши по-скоро онова, което е намислил. Спасителя не го е насърчил да прави зло, а макар и с тъга, изразява съгласие със замислите на предателя и му нарежда да напусне вечерята. Така изменникът излиза (и в прекия, и в преносния смисъл) от св. общество на Христовите апостоли.
Някои изследователи посочват, че по-древен източник на израза е комедията „Персиецът“ на римския комедиограф Тит Макций Плавт (ок. 250 г. пр. Хр. – 184 г. пр. Хр.). В IV действие, IV сцена на този текст един от персонажите казва на другиго от героите: „Age, si quid agis“ („Прави, каквото правиш“; вж. Н. С. Ашукин, М. Г. Ашукина. Крылатые слова. М., „Художественная литература“, 1987, с. 381; авторите се позовават на „Répertoire des citations françaises“. Paris – Lyon, 1926 от J. Condamin).
Изразът „Каквото ще вършиш, върши по-скоро“ се употребява и в други езици, например в руски (Что делаешь, делай скорее) и латински (Age quod agis; изразът води началото си от латинския превод на Иоан. 13: 27, който гласи „Quod facis, fac citius“).

Иво БРАТАНОВ