Светлозар Стоянов разказва за трудностите по пътя на писателя в романа си „Градът на Божията мъдрост“. Томът съдържа неговите лични признания за годините от пристигането му в София и първите опити да се наложи в културните ѝ среди до разочарованието и горчивината, която впоследствие тя му оставя, разказват издателите от „Ентусиаст“.
По думите им авторът споделя своя опит от стремежа си към литературно признание. Дошъл от Казанлък в София, той преследва мечтата си да се реализира като успешен автор в епицентъра на конкурентната среда, а важна роля в неговата история има писателят и поет Калин Терзийски.
„Градът на Божията мъдрост“ показва ситуация, характерна за съвременния българин – мигриране от родното място в столицата заради провинциализма, ограничаващ свободата и възможностите за развитие, но също така и от любопитство и желание да постави на изпитание и личността си, и способностите си да преодолее по-сложни житейски трудности, както и да попадне в конфликтна и конкурентна литературна среда“, казва редакторът на книгата Палми Ранчев. По думите му авторът успява с безкомпромисна честност и смелост да разкаже за онова, което мнозина български писатели са премълчали.
Светлозар Стоянов работи основно като репортер, редактор и автор в регионални и национални медии. Той е трикратен носител на отличието „Журналист на годината“ на Българската асоциация на регионалните медии и получава повече от десет литературни награди за първите си две книги „Втора класа“ и „Гравюра от белези“. Писателят публикува своите разкази в редица български списания, сред които „Култура“, Biograph, „Пламък“, „Светлоструй“, чешкото издание „Роден край“ и украинското „Превал“, както и във вестниците „Труд“, „Преса“, „Литературен форум“ и „Новинар“. Превеждан е на английски, руски и украински език.
/ ГН