Лидерите и лидерството като фактор за резултатите от изборите коментираха експерти на  форум, организирана от дискусионен клуб „Сенатор“.
Политическият психолог проф. Антоанета Христова изтъкна, че кандидатите на политическите партии трябва да легитимират партиите и себе си и връзката партия-кандидат-поучен резултат е очевидна. Според нея у нас има срив на политическите партии, като присъствие, авторитет, както и като перспектива, защото до голяма степен за гражданите смисълът на политическото през партиите се е загубил. 
На местните избори сумарно най-много подкрепа са събрали малките политически партии и кандидатите им, коментира още политическият психолог и добави, че рязко се е повишил процентът на гласувалите с „не подкрепям никого“. 
Тя отбеляза също, че повечето избиратели, гласували на местния вот, приемат политическия сблъсък за смисъл на гласуването си. Нараствал обаче процентът на наказателния вот чрез негласуване. Когато имаш отказ да дадеш гласа си за тези партии, които са на терена, означава и очакване да се появи нов политически субект, посочи  Антоанета Христова. По думите ѝ обаче се чака нещо, което да не се нарича „партия“, а това от гледна точка на  демокрацията е изключително опасно. От психологическа гледна точка е абсолютно чувство за безсилие, че нищо няма да се промени, обясни специалистът. Изводът ѝ от местния вот е, че партиите не са способни да излъчат успешни кандидати, както и да проведат адекватна предизборна кампания за съответната личност, която са издигнали, има и мнозинство от  граждани, които не разпознават кандидатите. Това е диагноза за лошото състояние на елита, заяви политическият психолог.
От „сглобката“, събирането, страдат не "Продължаваме промяната-Демократична България, а ГЕРБ загива. ПП-ДБ ще оцелее до следващите избори, но не предвиждам за нито една част от т.нар сглобка положителна перспектива, прогнозира проф. Христова.
В дискусията беше отделено и специално място за вота в  София.
Д-р Стефан Иванов, политик, основател на „Движение демократично действие – ДЗ“ отбеляза, че в София за пръв път след този вот се е получил реален разлом между либерално и консервативно. Корпоративните фактори в българската политика, т.нар. олигарси, започнаха да играят през малките партии, смята той. Малкото хора, които все още имат политически разум, политически спомен,  бихме могли да започнем смислен съдържателен разговор каква България искаме да бъде, призова Семерджиев.
Бившият кмет на София Стефан Софиянски посочи, че изборите в столицата са по-различни от тези във всеки друг град, защото има в по-голяма степен политическо гласуване. Събирането на ГЕРБ и ПП-ДБ влезе в конфликт с принципите на много хора и така те механично отпаднаха от гласуването в столицата, отбеляза той. Лидерството, според него, също е дало  отражения върху вота в София. Лидери, които са постигнали лидерството си в резултат на увличане на хора, нямаше между кандидатите, което отне още една част от избирателите, добави Стефан Софиянски. Според него не е добър моделът на София и в Конституцията трябва да бъде направена изцяло промяна в частта за местното самоуправление.
Пълен нонсенс е да избираш районен кмет без бюджет, той трябва да бъде назначаван или избиран от общинския съвет, смята бившият столичен кмет. Според него 30-40 общински съветници за София са по-приемливият брой, за да има по-голяма хомогенност
Освен приходите от местни данъци, в общинския бюджет да постъпват 30 % от данъците на физическите лица, предложи по време на дискусията проф. Ганета Минкова.
По време на дискусията участниците в дискусията обсъдиха и качеството на изборния процес и изводите  от местния вот.