Арменската общност в Русе иска да постави в града типичния каменен кръст-хачкар, както това е направено в други градове с компактни арменски групи. Предвижда се той да бъде в двора на Арменската апостолическа църква „Сурп Аствадзадзин“ („Св.Богородица“).
Типичната за арменското изкуство традиция на хачкарите - правоъгълна каменна надгробна плоча  (стела) се появява към VIII век. Хачкар се състои от две думи - хач (кръст) и  кар (камък). От хач произлиза и умалителното мъжко име Хачик (кръстче).
    Този средновековен паметник е с височина около 1 метър и е украсен с дантелена резба, в която доминира изящно изрязан кръст заобиколен с геометрични орнаменти или фигури на светци. Кръстът представлява райските дървета, дървото на живота и дървото на познанието. Традицията повелява да не се повтаря нито един орнамент или розетка, но да се съблюдава стилно и ритмично единство.
В тематиката на хачкарите и по-специално в орнаментиката и розетките им (както и в стенните фрески) проличава недвусмислено приемственост и продължение на изобразителните и естетически традиции на Урарту, въпреки че стилът и сюжетите вече са променени. Урарту е първата държава на обединените арменски племена, която се появява през IХ в. пр. н.е. Тя е в постоянно противоборство с Асирия. Езиковедите свързват названието на страната Урарту с названието на споменатата в Стария завет планина Арарат, съобразно произношението на тази дума на иврит. На този език Урарат се произнася Арарат и така е възприето впоследствие от другите езици при превеждането на Библията. Арменското название на планината Арарат открай време е Масис.
Хачкарът е регистриран в нематериалното културно наследство на човечеството от ЮНЕСКО през 2010 г. На територията на Република Армения и Арцах  (Нагорни Карабах) има добре запазени над 10 хиляди хачкари. Те се поставят на знакови места за дадената общност. Например, в Сливен хачкар има на мястото на съборената арменска църква. В България освен в градът на Яворов - Чирпан, такива типично арменски християнски символи има в София, Пловдив, Варна, Бургас, Шумен.

Хачик ЛЕБИКЯН