Световен цирков артист, педагог и режисьор, един от най-изтъкнатите дейци на българското цирково изкуство, допринесъл за развитието и международния му авторитет. Това е сухото представяне на родения точно преди 142 години в софийското село Равно поле Лазар Иванов Добрич.
На 18 години Лазар печели стипендия в политехническото училище в Ание, Франция, но скоро след това напуска и се присъединява към цирковата трупа на румънския гимнастик Димитреску, с която дебютира на 1 октомври 1897 г. в Брюксел и в която играе до 1901 г. 
През 1905 г. в берлинския цирк „Шуман“ Добрич представя за първи път номера си „Трапецът за смъртта“, с изобретен от него уред, навлязъл по-късно широко в цирковата практика. До началото на Първата световна война Добрич гастролира из Европа, Азия и Северна Америка с цирковете „Барнум Байлай“, „Браун“, „Волнер“, „Пиерантони“, „Ренц“, „Хамершмит“, „Чинизели“ и други. След края на войната започва активна циркова дейност и в България.
През 1919 г. заедно с брат си Александър, също цирков артист и атлет, Лазар построява в София цирк „Колизеум“, съществувал до 1926 г., и започва да се изявява като цирков педагог. Между 1933 и 1941 г. е редактор на вестник „Цирков глас“. През 1933 г. създава и цирк „Роял-Добрич“, чийто директор е до 1948 г., когато циркът е национализиран и приема името „Родина“. Лазар Добрич остава негов директор до 1956 г.
В периода 1956-1961 г. е назначен за главен режисьор в дирекция „Български циркове“.
Педагогическата дейност на Добрич е интензивна и плодотворна. Голяма част от цирковите артисти в следвоенна България излизат именно от неговата школа. През 1950 г. основава мъжка акробатична и гимнастична трупа (съществувала до 1965 г.), а през 1958 г. - и женска акробатична трупа (до 1972 г.). Добрич е автор на номерата „Жокейска езда“, „Отвесни въжета“, „Петорен трапец“, „Перш“, „Стълба на крака“, „Танц върху опъната тел“.
Той и трупите му са носители на множество награди. През 1956 г. става 
единственият българин, удостоен с най-високото световно отличие „сеньор“ в областта на цирковото изкуство
Посмъртно издадени са две книги на Лазар Добрич: „Смъртният скок“ (автобиографичен роман, 1971) и „С цирка по света“ (спомени, 1973). Ето какво пише за него дългогодишният журналист Исак Гозес.
...Ако в днешно време имената на Христо Стоичков и Григор Димитров са известни във всяка точка на света, в началото на миналия век името България се е свързвало с две бележити личности.
Единият е безспорно непобедимият шампион Дан Колов, а другият - големия цирков артист Лазар Добрич.
Ако преди наколко десетилетия за България се говореше като трета сила на манежа, след Китай и Съветския Съюз, това до голяма степен се дължи и на Лазар Добрич.
„В една тъмна ноемврийска нощ на 1898 година пищяща със сирената си линейка заковава пред служебния вход на парижкия театър „Фоли Бержер“ в „Монмартър“. Двама санитари товарят на носилка труп, покрит с бяло платно. Пред болница „Кошен“ ги посреща сънлива медицинска сестра, поглежда разсеяно и отсича: „Няма защо да бързате, той е мъртъв“. 
На път за моргата човекът под платното издава тих стон. Жив е. - Бързо към операционната! 
Този ранен бях аз“.
Така започва романът „Смъртният скок“, разказ за живота на Лазар Иванов Добрич. От дете той показва, че е талантлив гимнастик: играе на лост, на халки, ходи на ръце. В шести клас съученик пуска в джоба му бележка с порнографски текст. Изключват го от всички училища, завинаги. Прокуденият немирник обаче успява да спечели държавна стипендия, която го праща в Политехническото училище в градчето Ание, близо до френската столица - място, което никак не му харесва.
Един ден, притиснат от носталгия, разочарован от разглезените си богати съученици, стиснал няколко банкноти, цялата му скромна стипендия, Лазар заминава за Париж. С всичките си пари купува най-евтиния билет за вариете „Фоли Бержер“. В програмата е румънската трупа „Димитреску“. През антракта българчето се запознава с един от акробатите й - Флориан, а той го представя на шефа си. Още същия ден стипендиантът напуска училището и заминава с румънците за Брюксел.
Дебютира като професионален артист в петък - 1 октомври 1897 година, като изпълнява най-опасния номер в програмата: „Смъртният скок“
Успехът му е невероятен. В следващите месеци и години го аплодират в Берлин, Петербург, Будапеща, накрая отново се завръща в Париж. Номерът на Лазар е върхът, последен в програмата. Всички гости във „Фоли Бержер“ - вариетето, в което само преди година е влязъл с най-евтиния билет, са вперили поглед в него. Акробатът е под върха на шапитото, оттам трябва да скочи. Долу е мрежата, върху която ще се приземи. Барабаните бият напрегнато. Красивият българин се хвърля в бездната с ръце напред. Като птица се рее във въздуха. По средата на полета прави салто. Публиката пищи, някои закриват очите си. Моментът на приземяването е съпроводен със страхотен трясък и всичко потъва в мрак. Една от гредите, за която е закачена спасителната мрежа, се откъсва, полита надолу, стоварва се върху столовете, на които само преди минута са стояли зрителите и затиска артиста.
- Ще го бъде, но може би ще остане инвалид за цял живот, тихо си говорят лекарите.
Чува ги и отвръща:
- Тогава няма смисъл да ме лекувате. Няма защо да живея.
Но Господ не го изоставя. Изправя се и подготвя номер - съчетание на три приземни висилки
В малкото градче Папа, южно от Букурещ, се любува на няколко влюбени двойки, които се забавляват на лодки люлки. Лодката лети нависоко и ако не е гредата, която да я спре, ще направи цял кръг. Лазар Добрич вижда в това забавление новия си номер. Месеци наред, под пълен секрет, той обмисля и чертае бъдещото съоръжение.
През 1905 година Берлин е залят от пъстри афиши. Едрите букви крещят: „Българинът Иванов - изобретателят на „Трапецът на смъртта“.
Иванов, бащиното име на Добрич, му звучи му по-патриотично.
Цирк „Шуман“ е претъпкан до краен предел. „Трапецът на смъртта“ се завърта и публиката полудява. Директорите на циркове наддават, за да го имат в програмата си. Иванов си наема асистентка, ездачката от висшата школа Ада Бюл. Тя е умна и образована. Баща й - философ и учен, починал, когато била на петнадесет.  Момичето, по някакъв начин, трабвало да се оправя само. Майка й я насочила към цирка, където имала роднини. С много труд и талант успяла да се наложи.
Истинското й име е Мини, а баща й е великият Фридрих Ницше
„Трапецът на смъртта“ триумфално превзема света. Успехът е невероятен, но славата е само за смелия българин. Красивата Мини е встрани от прожекторите. А тя не е родена да бъде нечия сянка. Раздялата е тъжна и логична. В един манеж няма място за две големи звезди.
За любовните истории на младия акробат Лазар Добрич по света се разказват легенди. Къде верни, къде - поукрасени.
Говори се, че за да прелъсти някаква дама, му била достатъчна една обиколка на виенското колело. Веднъж в страстна игра му партнирали три китайки. Самият той, в своята автобиографична книга „С цирка по света“, разказва как в истанбулския квартал „Галата“, където се разхождал със свой приятел, от един решетъчен прозорец ги повикали две жени - млади, стройни, облечени в коприна от най-нежни цветове, ханъмки. Забулените им лица бързо са разкрити, екзотичната хубост и страстните погледи пленяват мъжете. Оказва се, че съпругът им е търговец и с третата си жена и четирите им деца са тръгнали за Бурса да празнуват рамазана. Красавиците искали да избягат в Европа. Готови били да тръгнат веднага с цирка и много се натъжили, след като разбрали, че това не може да стане.
Невръстната дъщеря на хазяйката на Добрич във Виена е толкова влюбена в квартиранта, че бяга от дома си и тръгва по следите му
Намира го далеч в провинцията и това е ужасно. Ако момичето каже, че българинът е злоупотребил с него, чака го затвор. Добрич вика полиция и обяснява всичко. Това го спасява. 
В Италия се сгодява за руска графиня. 
Драматична връзка има и във Венеция. 
Акробатката Лили обаче е истинската му голяма любов. Добрич, вече елитен акробат със световна слава, заминава за Америка. Кани я да го последва. Тя не се решава и не след дълго се омъжва за лудо влюбен в нея инженер. 
В Америка Лазар Добрич пък се жени за Едит. Страхотна красавица, ездачка, счупила крака си, след като пада от коня. Това слага край на кариерата й. Депресирана, Едит харчи с широки пръсти за скъпи тоалети и хазарт. Разделят се завинаги.
През 1900 година в Париж за титлата световен шампион в кеча се бори българинът великан Никола Петров. Срещу него е любимецът на френската публика Пол Поно. Лазар Добрич е в ролята на асистент на българина. Той го наставлява, дава му кураж. Накрая Никола с мощен щурм поваля противника си. Зрителите са на крака, искат шампионът да каже нещо. Той не е от най-речовитите. Лазар взема микрофони и от негово име, поздравява препълнената зала. 
Думите му са изпратени с мощно ура
Завърнал се в България, Добрич дава всичките си сили за изграждането и славата на родното цирково изкуство.
Той създава единствената в света акробатична трупа само от момичета и получава най-високото държавно отличие Димитровска награда.
Единствената му дъщеря е кръстена на него - Лазаринка.
Дни преди да си отиде от този свят (16 февруари 1970 г.), се ражда и внукът му Лазар.
На гала спектакъла по повод 120-тата годишнина на българския цирк на манежа излиза правнукът на великия българин - петнадесетгодишният Кристофър Добрич. Момчето, родено в Унгария, също тръгва по пътя на своите предци. Той и останалите от трупата му балансират върху гигантски топки - номер колкото опасен, толкова и оригинален. Мечтата на младия Добрич обаче е да се завърти в „Трапецът на смъртта“ като своя прадядо, за когото е слушал толкова много...