Местна конференция по проект "Европа в България: Общо бъдеще", изпълняван от Българската телеграфна агенция (БТА) с подкрепата на Европейската комисия, се състоя днес в Националния пресклуб на Агенцията във Враца. На нея представители на местната власт и експерти очертаха перспективите и стратегиите за развитие на областта като част от Северозападния район на планиране, политиката на сближаване за новия програмен период 2021-2027 г., както и постигнатите резултати и добри практики от предишния програмен период 2014-2020 г.
Участие в дискусията взеха: Калин Каменов - кмет на Община Враца; Милчо Стефанов - заместник-областен управител на Враца, Цветана Иванова - управител на Областния информационен център - Враца; Мария Панайотова - ръководител на "Европа директно" - Враца; Иван Аспарухов - кмет на Община Мездра; Десислава Тодорова - кмет на Община Борован и Виолета Никифорова - главен юрисконсулт на Община Мизия. 
Промяна в имиджа на Северозападна България
Пред участниците във форума кметът на Враца Калин Каменов припомни имиджа на Северозападна България като най-беден регион в Европа и подчерта, че целта на местните власти е да променят тази тенденция.
"Изключително съм щастлив, че успяваме успешно да се възползваме от европейската подкрепа и помощ и тя дава резултати", посочи той. 
Само в Община Враца за последните години са реализирани 81 проекта на обща стойност близо 270 млн. лева., съобщи Калин Каменов. По думите му няколко са ключовите проекти, които вече променят тенденцията от отрицателна към положителна по отношения на заетост, население и безработица. Те са довели до около 3 процента безработица във Враца през настоящия зимен период и нарастване на населението през последните 12 години от 64 000 жители до близо 76 000 жители при последното преброяване.
Общо за новия програмен период Община Враца има готови проекти за над 130 млн. лв., като основната цел на екипа на общината е Враца да е зелен, чист и икономически развит град, каза кметът Калин Каменов. 
Съвместни усилия на общините и областните управи
"Само с общи усилия на всички общини от региона, на областните управи и на общините от съседните области ще успеем да реализираме политиката на ЕС за сближаване", смята заместник областният управител на Враца Милчо Стефанов. 
Той посочи, че областните управители на трите северозападни области - Враца, Монтана и Видин, периодично провеждат срещи и работят в партньорство за реализиране политиката на ЕС за сближаване. В тази политика общините и областните управи не са конкуренти, а партньори, коментира Стефанов. 
Според него трябва да се работи за това провежданата от ЕС политика на сближаване да достигне и до най-малките общини, каквито в областта са Криводол и Хайредин, за да се развиват социалната сфера, транспортът и инфраструктурата. 
В близките дни областната управа организира среща на ръководствата на всичките 10 общини от региона с министъра на иновациите и растежа Александър Пулев, съобщи той. 
Област Враца – първенец на Северозападния регион
Област Враца, като част от Северозападния регион за планиране, е на първо място по обща стойност на реализираните проекти от 2014 г. досега, която възлиза на 562 344 019 лв., стана известно от информацията на Областния информационен център (ОИЦ) - Враца. Ръководителят му Цветана Иванова коментира, че в основен приоритет се е превърнало усилието политиките на сближаване на достигнат до всички граждани. 
В Северозападен район за планиране за предходния програмен период има сключени 5009 договора на обща стойност 2 015 548 160 лв., стана известно от думите ѝ. 
Справка за новия програмен период 2021-2027 г. за област Враца показва, че по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" вече има сключени 11 договора с безвъзмездна финансова помощ в размер на 4 623 132,82 лв. По Програма "Храни и основно материално подпомагане" договорите са девет на стойност 8 176 919,04 лв.
План за възстановяване и устойчивост
До момента по Плана за възстановяване и устойчивост на България са подадени 10 689 проектни предложения, от тях са одобрени 962, посочи Мария Панайотова. Конкретно за област Враца по първата процедура "Технологична модернизация" са подадени 50 проектни предложения на обща стойност 27 млн. лв. Община Враца има 11 одобрени проекта. Тази информация обобщи Мария Панайотова от Център "Европа директно" – Враца. 
За Плана за възстановяване и устойчивост на България е одобрена сума за грантове в размер на 5,69 млрд. евро. Той включва 4 стълба с 12 компонента, 103 мерки, от които 47 са реформи, а 56 - инвестиции. При тяхното изпълнение трябва да се постигнат 346 ключови етапа и цели, разясни експертът. 
Общините очакват бързо съставяне на правителство
"След изборите общините очакват бързо съставяне на правителство, отваряне и стартиране на оперативните програми, наслагване с Плана за възстановяване и устойчивост и отделяне на средства от държавата за подпомагане капацитета за работа на общините и други бенефициенти по европейските програми“", коментира кметът на Мездра Иван Аспарухов.
Той изказа опасения, че набраната инерция за промяна на жизнената среда чрез средства от фондовете на ЕС от първите два програмни периода се губи в началото на третия. По думите му в момента третият програмен период е на нулев старт и общините са заети с това да убеждават хората, че скоро нещата пак ще тръгнат, а не с това да изработват и печелят проекти.
Подобряване на средата и начина на живот
Според кмета на Община Борова Десислава Тодорова ефектът от средствата, усвоени през стария програмен период се състои в подобряването на жизнените условия, средата и начина на живот на хората. Тя подчерта, че в ръководената от нея община са инвестирани над 30 млн. лв. за програмния период 2014-2020 г. 
Тя определи като гордост на общината реализацията на някои големи проекти, свързани с пътната и ВиК инфраструктура. Като пример Десислава Тодорова посочи реконструкцията на пътя Борован – Нивянин, извършена за 6 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони. Тя се похвали още с изграждането на три многофункционални спортни площадки, реконструкция на читалища и други проекти.
Относно Плана за възстановяване и устойчивост Десислава Тодорова отправи и някои критики. По думите ѝ близо 215 малки селски общини са лишени от финансов ресурс за енергийна ефективност, тъй като не отговарят на изискванията за разгърната площ. Според нея няма и заделени средства за преустройство и ремонт на центровете за настаняване от семеен тип.
Липсата на средства за проектиране сред проблемите на малките общини 
Проблемите, които срещаме при кандидатстването по проекти, са проблеми на малките общини, каза Виолета Никифорова, главен юрисконсулт на Община Мизия. 
По думите ѝ основният проблем е липсата на средства за проектиране, каквито малките общини не могат да отделят. Липсата на стабилност в държавата също се отразява на работата на общините. "Държавата е в колапс. Няма яснота по отношение на бъдещите процедури, няма яснота към какво можем да се ориентираме като една малка общинна, с кои проекти ще си заслужава да се кандидатства, без за тях да се разходват средства напразно", обясни Виолета Никифорова.
За да се справи с проблема, Общински съвет Мизия е взел решение за теглене на кредит за проектиране, заяви Никифорова. С парите ще бъдат проектирани 10 проекта, които от Общината се надяват да бъдат реализирани. Тя призова за повече яснота относно бъдещите процедури за кандидатстване по оперативните програми и изрази притеснение, че забавянето им ще доведе до забравяне на добрите практики досега.
"Европа в България: Общо бъдеще" 
Днешната конференция във Враца е втората в Северозапада по проекта "Европа в България: Общо бъдеще". Началото на дискусията за развитието на региона бе поставено на регионалната конференция във Видин, която се проведе миналата седмица. Следващите местни конференции ще са в Монтана (16 март), Плевен (21 март) и Ловеч (23 март).
На 30 март ще бъде организирана Регионална конференция в Русе, с която ще започне поредица от конференции за Северен централен район.
Интересна и полезна информация за политиките на сближаване на ЕС може да намерите в специалната страница на БТА "Европа в България: Общо бъдеще".
По материала работиха: Иван Лазаров, Мая Ценова и Цветомир Цветков