Врачанският общественик Христо Илиев ще покаже във Враца първия си филм „Човеци“. Причината за създаването на творбата е фактът, че много млади хора не знаят историята си, не познават личностите от културния и духовен живот на Враца, разказа за БТА авторът. „Това ме накара да разкажа за хора, които не са толкова известни, но работят със сърцето и душата си - всеки един в своята сфера. Между тях включих стихове на Ботев и Вазов, и две молитви от 9-и век, написани от Константин Кирил Философ и Константин Преславски“, сподели Христо Илиев. Те са в изпълнение на Янко Лозанов - един от най-добрите български декламатори, чийто глас е в златния фонд на БНР и БНТ.
По думите на автора, сред врачани има много умни и достойни личности. „Като започна да разказвам за тях виждам интереса и блясъка в очите на младите. Затова да не им показваме глупостта и лошите неща, въпреки че това е най-гледаемо в днешно време, а добрите примери“, убеден е той.
Един от хората, за които се разказва във филма, е археологът доц.д-р Нарцис Торбов. От 17 години той прави разкопки в прохода Вратцата, местността „Градище“. Оттам тръгва и нашият град - още от 4-и век пр. Хр., чак до 14-и век. Тогава пада градът. „Най-голямото му откритие са основите от християнски храм от 5-и век. Затова искам да покажа ,че ние, врачани, правим първите крачки на християнството  в България. Всички знаем, че българите са покръстени през 9-и век, а реално тук е имало християнски храм векове по-рано“, сподели авторът на филма.
Другият включен е един от най-добрите грънчари в България - Куман Жеков. Роден в Харманли, но дошъл да живее във Враца преди около 6 години. Учил при най-добрите майстори от село Бусенци, Трънско, откъдето започва най-старото грънчарство в България. Жеков е много добър в правенето на антична керамика. Негови копия могат да се видят в редица български музей, работи с млади хора, показва им любовта към грънчарството, обясни Илиев.
Сниман е и Петър Серапьонов - най-старият работещ стругар в България в момента. Тази година той ще навърши 88 години. Родната му къща е била на мястото на сегашния музей, залепена до Куртпашовата кула. През 1921 година баба му и дядо му даряват кулата и пространството около нея, разказа авторът на филма.
Във филма можем да видим и отец Димитър, който проповядва в „Св. Николай“, с беседа за християнските ценности.
Разказва се и за подземната болярска църква „Св. Никола“, за която авторът се грижи вече 7 години. „През 2015 година влязох в този храм за първи път и видях ужасни неща – превърната в тоалетна, сборище на наркомани. Въпреки гледката усетих енергията на това място и реших, че някой трябва да поеме кръста и да се грижи за него. След разрешение от Община Враца и Врачанска митрополия започнах с моето семейство и приятели малко по малко да я възстановявам. 2017 година я преоткрихме, а 2018 година сложихме камбана с лика на св. Георги, на името на боляр Георги, издигнал този храм“. Чувства го като част от себе си и няма ден в който да не мине от там, да помете, да изчисти листа или сняг, сподели Христо Илиев.
Авторът разказа и за задачата, която е поставил за всички, които гледат филма – пропуск, който се надява повече хора да открият и да му споделят. И има апел към учителите - след като преподадат урока, да си оставят 5 минути и да разказват на учениците си за някой врачанин, допринесъл за развитието на нашия град, България и света.
Филмът ще бъде показан на 27 февруари и на 1 март в кино „Метропол“, като входът ще е свободен. След това ще бъде подарен на всички училища в града, "за да се замислят младите, че трябва да се правят добри неща", обясни Христо Илиев. „Ако поне един човек накараме да прави добро, ще съм много щастлив“.