Преди дни в галерия УниАрт на Нов български университет (НБУ) беше открита изложбата „Свободата – вътре и вън“, събрала за първи път в едно пространство живописни платна на двама от най-значимите български творци от втората половина на XX в., приятелите и съмишленици Иван Кирков (1932-2010 г.) и Алцек Мишев (р. 1940 г.)
„Връзката ни е от студентските ми години. Срещнахме се - двама провинциалисти, от Асеновград и Дупница, събра ни отношението към съвременното изкуство. Виждахме се почти всяка седмица, за да си покажем картините. Аз бях студент в 3-4 курс, а Иван вече беше установен художник, имаше огромен чар и влияние, истински авторитет през 60-те години на миналия век. Имахме желание да бъдем напредничави, съпротивлявайки се на социалистическия реализъм. Създадохме контакт до края на живота му“ – каза пред присъстващите на откриването на изложбата в кратко видео-обръщение от Италия Алцек Мишев. И допълни, че е щастлив от създаването на тази изложба, родена след среща с преподавателя от НБУ д-р Георги Гочев - Мишев му разказва за последния си разговор с Иван Кирков, в който Кирков е споделил, че се е оттеглил в Асеновград и „рисува пейзажчета“, а Мишев отговорил: „Пак сме на една вълна, и аз съм така, оттеглил съм се в Акви Терме и рисувам тревички, пеперуди.“
Куратор на експозицията, в която картините на двамата творци буквално си говорят помежду си и преливат едни в други, е д-р Георги Гочев. Той не се възприема като куратор: „Изложбата е редена от зрител – вярно, образован зрител, но зрител. А гледната точка на зрителя е различна от тази на професионалния куратор. При професионално курираните изложби акцентът е върху образователния елемент, който винаги създава дистанция, докато при този вид експерименти е по-скоро върху спонтанната емоция от срещата с красивото, която сближава зрителя с творбите. Подредбата на изложбата беше една игра, психодраматично преживяване.“ Изложбата на Иван Кирков и Алцек Мишев е функция от отворения дух на нашия университет и отговаря на отворения дух на двамата художници, казва още д-р Георги Гочев  пред БТА.
Следва цялото интервю с д-р Георги Гочев: 
 
- Д-р Гочев, как се приема тази изложба от ценителите на изкуството на двамата художници?
- Надявам се, добре. Имаше много хора на откриването на изложбата и отзивите до момента са изключително положителни. Първо, става въпрос за двама от най-големите български художници от втората половина на ΧΧ в. и началото на ΧΧΙ в., които за пръв път са събрани заедно в обща изложба. Макар и добре познати на българската публика, поставени един до друг, те могат да бъдат видени по нов начин. И, второто, за което не съм сигурен все още дали е положително или отрицателно, но изложбата е редена от зрител – вярно, образован зрител, но зрител. 
А гледната точка на зрителя е различна от тази на професионалния куратор. При професионално курираните изложби акцентът е върху образователния елемент, който винаги създава дистанция, докато при този вид експерименти е по-скоро върху спонтанната емоция от срещата с красивото, която сближава зрителя с творбите. Кураторът иска да създаде у зрителя определен вид "правилен" разказ, докато зрителят разказва какво е преживял, гледайки красивото, което може и да не е съвсем правилно. 
Но знаете ли, този вид изложби могат да се случат на малко места. Галериите стават все по-затворени, все по-клубни, очаква се да спазваш определени кодове на общуване, да си облечен по определен начин, да имаш определени културни натрупвания. Вярно, нашата изложба е в галерията на университет, но има нещо прекрасно отворено и незавършено в цялата работа, нещо изключително спонтанно. Докато редихме, влизаха и излизаха студенти, някои се включиха да помагат, да коват пирони и опъват въжета, друг започна да свири на рояла в галерията, и т.н. Отворена, дружелюбна, демократична атмосфера. Тази изложба е функция от отворения дух на нашия университет и отговаря на отворения дух на двамата художници. 
- Кои са отличителните характеристики на живописните измерения на свободата при Иван Кирков и Алцек Мишев? 
- Темата „свобода“ е просто обща рамка, която като всяка рамка трябва да постави граница на реалността и да свърже много различни неща в едно. Нито Иван Кирков, нито Алцек Мишев са рисували свободата. Рисували са всякакви неща – реално съществуващи или въображаеми, които са ги развълнували и които ние, докато гледаме картините, наричаме най-широко с думата „свобода“. Но каква е тези свобода? Аз видях пет нейни проявления в картините им: 1. Свободата като движение; 2. Свободата като лице; 3. Свободата като голота; 4. Свободата като екстаз; 5. Свободата като спокойствие. Избрахме темата свобода, защото и двамата я определят като една от най-важните ценности в човешкия живот. Но темата спокойно можеше да бъде и друга, защото това е едно от качествата на големите художници: те работят с много теми. 
Освен това, след като подредих изложбата, си дадох сметка, че съм пропуснал едно шесто проявление на свободата, което е изключително важно: свободата като игра. Макар че и двамата художници са своеобразни занаятчии в работата си (Алцек Мишев например се самоопределя като зограф), и при двамата рисуването представлява и игра. Игра със сюжети, игра със стилове, игра с форми и материали, игра с фигурата на художника, игра. Ние, като кажем „свобода“, и заставаме в героична поза. А свободата е и игра. Възможност да станеш за малко друг. Свободата е и шега. Хуморът, иронията, шегата, играта – това са все отличителни характеристики в творчеството на двамата художници.
Твърде много думи, вижте картината „Партизанска поляна“ на Иван Кирков, включена в изложбата, и ще разберете веднага какво имам предвид. 
- Смятате ли да продължите този вид тематични изложби - "срещи" между творци по пресечни точки в мисленето и в сътвореното от тях? 
- По-скоро, не. Тази изложба се роди от много фактори в моя живот – дълбоко лични и професионални, които в този момент се пресякоха и няма как да се повторят. А и когато една игра се повтори, тя губи елемента на спонтанността.
 
Изложбата може да бъде разгледана до 23 февруари.