В албанската столица Тирана започна среща на върха Европейски съюз – Западни Балкани, от която се очаква да даде тласък на процеса на европейска интеграция на шестте страни от региона. За първи път среща на върха между европейските и балканските лидери се провежда в една от държавите от региона. България е представена от президента Румен Радев. В българската делегация е и служебният министър на външните работи Николай Милков.
Стратегическото партньорство и развитието на политическия диалог между ЕС и страните от Западните Балкани, предизвикателствата пред сигурността, миграционният натиск, борбата с тероризма и организираната престъпност се очаква да бъдат във фокуса на разговорите. Акцент ще бъде поставен и върху преодоляването на негативните социално-икономически последици от войната в Украйна и енергийната и продоволствената криза.
Събитието е продължение на срещите на върха в Порто Карас (Гърция, 2003 г.), София (България, 2018 г.), Загреб (Хърватия, 2020 г.), Бърдо при Краню (Словения, 2021 г.) и Брюксел (Белгия, 23 юни 2022 г.). 
Срещата трябва да даде нов, силен сигнал за ангажимента на ЕС към Западните Балкани. Войната в Украйна подтикна ЕС да осъзнае значението на политиката на разширяване за стабилността на континента, което пролича и с предоставянето на статут на кандидати за членство на Украйна и Молдова през юни тази година.
Сред участниците в срещата са председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, президентът на Франция Еманюел Макрон, канцлерът на Германия Олаф Шолц, премиерите на Гърция, Унгария, Италия, Белгия, Дания, Хърватия, Чехия, която е ротационен председател на ЕС, канцлерът на Австрия Карл Нехамер, президентът на Кипър Никос Анастасиадис.
В изявление при пристигането за срещата европейският комисар по въпросите на разширяването Оливер Вархей заяви, че „членство е това, което трябва да предложим“. „Това е причината, поради която тази среща на върха се провежда за първи път в Западните Балкани“, допълни еврокомисарят.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви на влизане: "Това ще бъде знакова среща. За първи път провеждаме среща на върха ЕС - Западни Балкани в една от страните от региона".
Във връзка със споразумението за намаляване на роуминг тарифите между страните от Западните Балкани и ЕС Шарл Мишел каза, че „това е конкретно постижение, съответстващо на това, което обсъдихме в Бърдо преди година“ и има значение за бизнеса, за взаимоотношенията между хората и за туризма. 
В столицата на Албания са въведени специални мерки за сигурност заради срещата. Някои от основните пътни артерии в Тирана и района около столицата бяха затворени още вчера, а ограниченията ще останат в сила до напускането на участниците в срещата на върха. Пътят от летище Ринас до столицата е украсен със знамена на Европейския съюз и Албания. 
На булеварда, водещ до Конгресния дворец и стадиона „Еър Албания“ (Air Albania), където се провежда срещата, са окачени големи плакати с портрети на европейски лидери от миналото и настоящето, както и на значими фигури от албанската история.
Срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Тирана е част от изпълнението на Стратегическата програма на Европейския съвет за периода 2019-2024 г. 
* * *
Началото на срещите на високо равнище Европейски съюз – Западни Балкани е поставено в Гърция през 2003 г., сочи справка на редакция „Справочна информация“ на БТА.
На 20 юни 2003 г. в Порто Карас (Гърция) държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС приемат документ, в който се потвърждава европейската перспектива на страните от Западните Балкани и се посочват приоритетните мерки, които тези държави трябва да предприемат по пътя си към Европа. Документът е представен на 21 юни 2003 г. на среща ЕС - Западни Балкани, когато лидерите на Албания, Босна и Херцеговина, тогавашната Република Македония, Хърватия и тогавашното държавно обединение Сърбия и Черна гора присъстват за първи път на среща на ЕС. 
Срещата на високо равнище в Порто Карас с участието на 33 държави - 15-те от ЕС, 10-те, които ще бъдат приети в ЕС през 2004 г., трите официални страни кандидати - България, Румъния и Турция, както и на петте (тогава) държави от Западните Балкани, създава нов многостранен политически форум ЕС - Западни Балкани, в рамките на който започват да се провеждат срещи на лидерите от ЕС и техните колеги от страните от Процеса за стабилизиране и асоцииране.
В декларацията, приета след срещата, се посочва, че бъдещето на страните от Западните Балкани е в ЕС и че всяка от тези страни ще се придвижва към ЕС със собствена скорост, в зависимост от степента на изпълнение на критерии, включващи спазването на човешките права, стабилизирането на демокрацията и осъществяване на икономически реформи. 
На 17 май 2018 г. в София е проведена среща на високо равнище ЕС-Западни Балкани, организирана от българското председателство на Съвета на ЕС. Това е втората подобна среща след тази в Порто Карас (Гърция) на 21 юни 2003 г. 
По време на форума са подписани три документа, свързани с европейската интеграция на страните от Западните Балкани. В Заключителната декларация, приета на срещата в София, се подчертава важността на дълготрайния ангажимент на Западните Балкани към принципите на правовата държава, борбата с корупцията и организираната престъпност, доброто управление и зачитането на правата на човека и правата на малцинства. 
В декларацията като ангажимент на партньорите от Западните Балкани се посочва укрепването на добросъседските отношения, регионалната стабилност и взаимното сътрудничество.
По време на срещата е обявено, че Европейският съюз ще предостави безвъзмездни средства за допълнителни 11 приоритетни транспортни проекта (автомобилен транспорт, железопътен транспорт, пристанища) на обща стойност 190 млн. евро. 
На 6 май 2020 г. хърватското председателство на Съвета на ЕС организира видеоконферентна среща на високо равнище ЕС-Западни Балкани. В края на срещата е приета Декларация от Загреб, с която участниците потвърждават подкрепата си за европейската перспектива на Западните Балкани и изразяват солидарност към региона, както и нуждата от общоевропейско единство за справяне с кризата, предизвикана от пандемията от КОВИД-19. 
На 6 октомври 2021 г. словенското председателство на Съвета на ЕС организира среща на високо равнище Европейски съюз - Западни Балкани в Бърдо при Краню в Словения. 
Сред основните цели на срещата е потвърждаване на подкрепата на ЕС за европейската перспектива на Западните Балкани и създаване на предпоставки за засилване на сътрудничеството между 27-членния блок и страните от региона във връзка с реализацията на Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани. В заключителната декларация след срещата е посочено, че с цел насърчаване на реформите в страните от Западните Балкани Брюксел предлага около 1,1 милиарда евро от европейски фондове чрез план за инвестиции.
На 23 юни 2022 г.  в Брюксел (Белгия) се състои среща на високо равнище ЕС-Западни Балкани, организирана от френското председателство на Съвета на ЕС. На нея са обсъдени напредъкът в процеса на европейска интеграция, предизвикателствата, произтичащи от руската агресия срещу Украйна, инвестициите по линия на Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани и др. 
Срещата ясно и недвусмислено потвърждава европейската перспектива на Западните Балкани и бъдещето на региона в Европейския съюз. По време на срещата в Брюксел ЕС потвърждава обещанието си отпреди почти двадесет години, дадено на срещата в Порто Карас през 2003 г.,  да предостави на балканските страни членство, след като те проведат дълбоки икономически, съдебни и политически реформи.