В България има над 900 административни режима. Едните са по-тежки, като лицензионните, които са над 130, другите са регистрационни, разрешителни, уведомителни. Това каза председателят на Управителния съвет (УС) на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев по време на 16-та национална конференция на Асоциацията на българските енергийни агенции. "Всяка държавна институция, всички общини си въвеждат някаква регулация", изтъкна той. Според него не е лошо да има регулации, но те трябва да бъдат гъвкави и да бъдат насочени към това да се подобрява животът на всички и да се улесняват процедурите.
Митрев даде за пример, че по време на най-високата цена на природния газ много български предприятия са могли да преминат от един вид гориво на друго и по този начин да си спестят доста средства. Проблемът обаче е, че в техните комплексни разрешителни е определена една горивна база. Ако тръгнат да я сменят, ще трябва да мине година и половина, дори и две. На друго място, където комплексните разрешителни позволяват да се ползват различни горива, трябва предприятията да отговорят на изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове. Ако няма проблеми в документацията и техническо осигуряване, при най-добро отношение от страна на контролни и надзорни органи, както и от Агенция "Митници", процедурата е 6 месеца. "Нали разбирате, че в кризисни ситуации не е толкова важно да вземем най-вярното решение, а да го вземем максимално бързо", коментира Митрев.
Енергийната криза най-много се отрази на българската индустрия, добави Митрев. Свръхвисоките цени на електроенергията, недостигът на някои енергийни ресурси, опасността да се спре производството е било огромен стрес за всеки български предприемач. Единствената евтина енергия е спестената енергия, коментира той. Затова всички търсят варианти как с много по-малко енергия да се създаде и да се получи повече. Според него това е и гаранция за конкурентоспособност.
Средната цена за регулирания пазар на електроенергия в страните членки в ЕС е 286 лева за мегаватчас, докато в България е 82 лева за мегаватчас, посочи председателят на УС на БСК. Той добави, че по отношение на бизнеса в България, дори и след компенсации, цената на мегаватчас е 250 лева. Средно за страните членки на ЕС цената за малките и средните предприятия е 211 лева за мегаватчас. Цената за електроинтензивната индустрия е 135 лева за мегаватчас.
"Разбирате, че ние в такъв аспект не сме силно конкурентоспособни. Затова нашият поглед е точно към енергийната ефективност", заяви Добри Митрев. Според него плановете и готовността ги има, но ги има и проблемите с регулаторната среда, административната тежест, както и с достъпа до финансиране.