Юлиян Табаков показва над 70 фотографии, обекти и видеоинсталация в "Реално/привиднореално" между  28 септември и 23 октомври в галерията на "Топлоцентрала".
Изложбата включва фотографската серия “Вакуум”, създадена основно в годините на ковид - “най-тежкият период в моя живот”, по думите на автора, видео инсталация по произведението Ad Infinitum (“Към безкрая”) на баща му, диригентът Емил Табаков, писано в Япония през 80-те години и вдъхновено от пътуване срещу изгряващото слънце, и "Четири обекта", за направата на които Юлиян Табаков използва слонска опашка, птиче гнездо, палто от естествена леопардова кожа, пеперуди и овъглено дърво, детска играчка от 19-и в. 

"Тази изложба е много лична и силно емоционална като заряд. Повечето фотографии и четирите обекта са създадени през 2020 и 2021 г. - може би най-тежкият период в моя живот. Време, в което минах през деветте кръга на ада. Приемам “Реално/Привиднореално” за наблюдение на моето вътрешно състояние, без да съм сигурен, че все още мога да го обема изцяло", казва Юлиян Табаков.
“Вакуум” са фотографски изображения, придружени с кратки текстове от нахвърляни мисли и наблюдения върху безвремието. Първоначалната серия, направена през 2021 г., се ражда от “извънредната” ситуация и наброява 60 всекидневни поста в социалните мрежи, съдържащи по една фотография и кратък текст за изобразеното. "Едно положение, в което рутинните цели изчезват дотолкова, че остава въпросът за смисъла на това, което си правил и значимостта на отношенията, които си имал с хората около теб. “Вакуум” е създаден с подкрепата на националния фонд "Култура", казва още авторът.
Музикалното произведение Ad Infinitum (“Към безкрая”) е с продължителност 17 минути и се ражда, докато Eмил Табаков лети към Япония и наблюдава изгрева от прозореца на самолета. “Движил се е към изгряващото слънце, а може би изгревът се е движил към него или и двамата са се движили един към друг. В края на произведението се срещат. Би ли бил безкраен безкраят, ако го срещнеш?”, разказва Табаков-син.
За "Четири обекта" казва: "Mother and Child United, 2022 г. (слонска опашка и синтетично въже) - понякога малките слончета хващат с хобот опашката на майката и тя ги води. Един процес на приемственост и развитие, на движение, а движението е живот. Произведението е малка препратка към Mother and child divided на Деймиън Хърст и коментар върху еволюцията на материятаq и плавното заменяне на одухотвореното с инертното и следващото го одухотворяване на инертната маса в съзнанието ни". 

Юлиян Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Националната художествена академия, София, изящни искуства в ENS des Beaux-Arts, Париж, и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми.
Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са “Три сестри” - авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации “Мигновения” и “Портрет на умиращ титан” - серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм “Цветанка”. Сред наградите му е призът "Стивън Доханос", за рисунка "За по зелена планета" Society of Illustration NYC и награда "Аскеер" за костюмография на спектакъла “Идиот 2012” по Достоевски. Отличен e със "Златен век" за принос в развитието на българската култура.