Повече от 6600 птици от 66 вида са опръстенени в лагера "Дуранкулак". Това информират организаторите на събитието, което продължава до края на октомври. БТА проследи какво се случва в опръстенителните лагери в Дуранкулак и в района на Драгоманското блато от началото на месеца до сега.
До 15 септември специалистите са уловили 6615 птици от 66 вида. Най-многобройните 10 вида са жълта стърчиопашка (M.flava), блатно шаварче (A.scirpaceus), брегова лястовица (R.riparia), тръстиков дрозд (A.arundinaceus), черноглаво коприварче (S.atricapilla), крайбрежно шаварче (A.schoenobaenus), брезов певец (Ph.trochilus), тръстиков цвъркач (L.luscinioides), червеногърба сврачка (L.collurio) и селска лястовица (H.rustica). Само за ден при преминаването на ято брегови лястовици, в мрежите са се хванали около 100 птици от този вид, отбелязват опръстенителите.

Някои видове като тръстиковия дрозд, въртошийката и ястребогушото коприварче достигнаха много високи стойности на улова в сравнение с предишните три години тук, но други са с катастрофално ниски нива, като крайбрежното шаварче, червеногушата мухоловка и градинската червеноопашка. Вероятно тези видове закъсняват и тепърва може да очакваме силни техни миграционни вълни, констатират учените.
През последния уикенд, когато времето беше по-лошо, “уловът” на специалистите се е подобрил, посочват от лагера. Със западните ветрове, лекият дъжд и падането на температурите имаме много интересни видове, като червеногуша бъбрица (Anthus cervinus), която е нов за лагера вид, сокол орко (Falco subbuteo) и синьогушка (Luscinia svecica), споделят експертите. По-рано през месеца, специалистите и доброволците са се натъкнали и на още един специфичен вид - първото мустакато шиварче (Аcrocephalus melanopogon) за тази есен на Дуранкулак, е било уловено на 5 септември сутринта. В началото на септември в мрежите е попаднал и друг нов за лагера вид - червена чинка (Carpodacus erythrinus).

Извън работата по улов и опръстеняване на птици, експерти и доброволци в лагера, са разнообразявали заниманията си и със спасяване на риби, изхвърлени от вълните на плажа (морска котка, скорпид и звездоброец). 

За първи улов на специфичен вид в края на миналата работна седмица информират и от Центъра за опръстеняване на влажните зони “Драгоманско блато”. Те са регистрирали първи улов за този сезон на червеноглаво кралче (Regulus ignicapilla). От началото на кампанията досега там са уловени и опръстенени около 630 птици от 39 вида, разказа доц. д-р Петър Шурулинков от Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН). Той отбеляза, че лагерът край Драгоманското блато е започнал с десетина дни по-късно от този в Дуранкулак и освен това, в този район за първи път се прави такава акция. Сред уловените птици има и някои доста редки за района на блатото видове, допълни Шурулинков.

И от двата лагера напомнят, че се нуждаят от доброволци. До този момент през опръстенителния лагер в Дуранкулак са преминали около 50 - 60 човека, желаещи да помагат на специалистите, а през Драгоманското блато - около 30 души, каза още Шурулинков.
Опръстенителен орнитологичен лагер “Дуранкулак 2022” работи от 13 август и ще продължи до 31 октомври. Той се организира за четвърта година. Акцията в района на Драгоманското блато се прави за първи път и започна от 24 август и ще е до към 20 октомври. Драгоманското блато е точка за мониторинг, одобрена по Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР). Министерство на околната среда и водите подкрепя дейностите по опръстеняване на Драгоманското блато по договор с НПМ-БАН.
Опръстенителните лагери се организират в сътрудничество между Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ-БАН), Българската орнитологична централа, която е към ИБЕИ-БАН, СДП “Балкани”, Фондация ЛЬО Балкан и Патрик Бергкамп – опръстенител на птици от Нидерландия.
Опръстеняването на птици е изследователски метод, който позволява на учените да установяват тенденции в миграцията на птиците, да регистрират нови за страната видове, да проследяват придвижването на отделни видове.