„Boeuf a la Mode“ е ресторантът в близост до Palais Royal. Шал и шапка красят вол, който ресторантьорът, любител на пошли имена-каламбури, смяташе, че може да нарече модерен. Някои, измамени от каламбура, искаха да опитат храната, но я намериха малко пресолена“. Убийствената критика за ресторанта със странното име „Модерно говеждо“ е на майстора на перото Оноре дьо Балзак и е написана през 1826 г. в неговия „Le Petit Dictionnaire et anecdotique des Enseignes de Paris“. 
По това време писателят все още не е написал знаменитите си романи, потънал е в дългове и да прекрачи прага на модния ресторант, който парижани наричат „Модерният бик“, било немислимо заради цените в него. Той наистина се славел като скъпо място, известен факт е например, че директорът на Лувъра Marc-Roch-Horace de Salviac de Viel Castel веднъж платил 500 франка за вечеря - колосална сума за онези времена. Но „Модерният бик“ не можел да се мери в това отношение с „La Maison Doree“ и „Le Cafe Riche“ - двете места, където обичали да се срещат френските романисти. Балзак все още не бил признат от тях, а го сърбели ръцете да пише. И си намерил мишена. Дал първия залп, но той не бил последен.
През 1835 г. френското литературно списание за високи постижения „Revue de Paris“, в което чест гост бил и самият Балзак, написало: „Le Boeuf a la Mode“ оправдава вулгарното си и израз на лош вкус име с картина, която служи за негова емблема. Южняците, които са заслепени от миризливата си кухня, направиха цяло състояние, откакто в Париж нахлу департаментът Буш дю Рон“.
Една година след това - през 1836, „Модерният бик“ затваря завинаги. А това е първият ресторат „ала карт“ в Париж.
През 1792 г. двамата братя Мео дошли от Марсилия, от споменатия департамент Буш дю Рон, в Париж и отворили свой ресторант близо до кралския дворец Palais Royal. Кръщават го „Meot“, кухнята му била провансалска, силно ароматна заради използваните обилно подправки. Специалитет на заведението бил задушено говеждо с бяло вино и моркови, а фирмената емблема -  изображение на бик, облечен по последна парижка мода с атлазен шал, шапка с пера, перлена огърлица и обеци. Барелеф с този необичаен животински образ украсявал фасадата на ресторанта, а втори имало в залата. След Френската революция ресторантът преминал в ръцете на якобинеца Тисо, който променил името му на „Du Воеuf a la Mode“ - „Модерното говеждо“, и заради фирменото блюдо, и заради фирмената емблема. Много скоро парижани започнали да го наричат просто „Модерният бик“.
Колкото и необичаен да бил видът на облеченото по последна мода животно, той не бил измислен, а заимстван от публикуваните по това време серия карикатури, осмиващи ексцентричното облекло на роялистки настроената „златна младеж“. Но използването на смешния образ на бика само привлякло вниманието на модерните френски тълпи, които превърнали ресторанта в най-модното място във френската столица, дори вече се налагало да се запазват места предварително.
За първи път на клиентите било представяно напечатано меню, от което те да си избират ястие. Тази система на обслужване, известна като „a la carte“, се появила в средата на 18 век и била напълно революционна. Дотогава в европейските ресторанти обслужването било на принципа „table dТhote“, което означава, че на клиентите се предлагали само няколко  избрани от шеф готвача или собственика комплекта ястия с фиксирана цена. За първи път менюта в съвременния смисъл, от което клиентите можели да си избират ястия, се появили изписани на малки черни дъски - a la carte. Менюто в „Модерния бик“ било още една крачка напред в развитието на ресторантьорството - върху хартия с отпечатана фирмената емблема. Но често било дописвано, тъй като сутринта готвачите рядко знаели какво точно ще готвят. Всичко зависело от това какви покупки ще бъдат направени на пазара и с какви продукти ще разполагат през деня.
Задължително обаче трябвало да има говеждо месо, бяло вино и моркови за фирменото блюдо Задушено говеждо с моркови. Рецептата била традиционна за френската кухня, но „Модерният бик“ я превърнал във втора своя емблема. Ястието толкова се харесало на парижани, че изместило от първото място на предпочитанията им традиционната рибена супа буябес.
За първи път рецептата, известна също като Boeuf carottes или говеждо с моркови, била публикувана в кулинарната книга „Le livre cuisinier francoi“, издадена през 1651 година от френския кралски готвач Франсоа Пиер де ла Варен (1615-1814). Това е най-важната френска готварска книга, защото сложила край на анархията на средновековната и ренесансовата кулинария и поставила началото на съвременното готварство, в което целта е да се постига хармонична смес от съставки, в която никоя не преобладава над останалите. В книгата си ла Варен използва нова кулинарна терминология като „au bleu“, „au naturel“, „a la mode“ („син“, „естествен“, „модерен“), като „модерен“ означава, че ястието се готви по нов начин. Оттам идва и името Le Boeuf a la Mode като Модерно говеждо, тоест готвено по нов начин.
Усилията на готвачите вече били насочени към това да съхранят максимално естествените вкусове за сметка на силните аромати на подправки, характерни за средновековната кухня. Започнали да използват нови продукти като цветно зеле, аспержи, артишок. Много сладките и много киселите вкусове били забранени, а използването на захар извън десертите се смятало за поява на лош вкус. 
Всяка слава обаче бавно отминава, така се случило и с „Модерния бик“. Заглъхнала модата на роялистката „златна младеж“ и натруфеният бик вече не само не привличал клиентела, а и наистина се възприемал като карикатура на минало време. И въпреки че през последните години управлението на ресторанта било в ръцете на шеф готвача Проспер Монтание, който според „Енциклопедия Британика“ е вторият по значимост френски готвач след Мари-Антоан Карем и автор на фундаменталния труд за френската кухня „Larousse Gastronomique“. Въпреки това той не успял да спаси ресторанта, който известно време се опитвал да плува срещу течението, като запази автентичната си провансалска кухня. Когато излиза подигравателната бележка в „Revue de Paris“, „Модерният бик“ вече бил на смъртно ложе. Година по-късно от него останал само барелефът на фасадата.

Задушено говеждо с
бяло вино и моркови

Необходими продукти:
1,2 кг говеждо месо
1 кг моркови
1 глава лук
2 скилидки чесън
150 мл сухо бяло вино
600 мл телешки бульон
2 стръка мащерка
1 дафинов лист
1/2 връзка магданоз
300 мл зехтин
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Месото се нарязва на парчета, които се запечатват от всички страни в загретия зехтин. добавя се нарязаният лук и се готви 5 минути. Налива се бялото вино и ври 2 минути, след което се налива телешкият бульон. Добавят се мащерката, дафиновият лист, скилидките чесън, сол и черен пипер на вкус. След като кипне, се покрива с капак и се оставя на слаб огън за два часа. Добавят се морковите, нарязани на колелца, и се готви още 1 час. Сервира се горещо, поръсено с магданоз.