Днешните деца ще живеят в друг Русе в зрелите си години. Това предвижда Междуправителственият панел за климатични промени (IPCC), наричан още Климатичен съвет и обединил учени от над 100 държави. Причината е известна и звучи все по-малко абстрактно. Промените са видими и сега, при това с просто око - незапомнени чупещи десетилетни дървета като клечки бури /през септември миналата година в Образцов чифлик/, наводнения, които редовно атакуват Красен и Басарбово, трайни засушавания, безмилостен пек, размиване на границите между сезоните... Всичко това е част от ефектите на глобалното затопляне, което продължава и дори се ускорява. 
И води след себе си драматични метаморфози
Ако искаме да запазим света около нас такъв, какъвто го познаваме, трябва да намалим температурата с над 2 градуса. 
Не изглежда много реалистично. Но дори международната общност да успее по чудо да постигне поставената от Парижкото споразумение цел температурата да се снижи с 1.8 градуса, колелото ще продължи да се върти и да ни води в непозната посока. Според изчисленията на IPCC при това положение през 2080 година Русе ще прилича на казахстанския град Тараз, който се намира на кръстопът на пустини и заснежени планини и се отличава с остър континентален климат: изключителна суша, ниска облачност и резки амплитуди в температурата - обилна топлина и люти студове.
А ако затоплянето се покачи с прогнозираните 4.2 градуса, след 60 години Русе ще живее в днешните условия на нигерийската столица Абуджа - с два вида климат: тропически влажен и сух. 
Силни ветрове често причиняват пясъчни бури, а сезоните се разделят на три вида: топъл, дъждовен и сух
Това е предвиждането на IPCC, включващо конкретни проекции на Русе към градове, в чиито днешни климатични параметри ще живеем само след няколко десетилетия, ако нещо в борбата срещу глобалното затопляне не се промени бързо и много решително.
За климатичните си модели IPCC приема препоръчителните температури, при които се включва отопление или охлаждащ уред. Смята се, че при външна температура от 15 градуса имаме ден за отопление, а при температура над 18,3 градуса - за охлаждане.
Ето как изглеждат актуалните данни на Русе, Тараз и Абуджа:
средна дневна температура в деня в най-топлия месец - Русе 28.8 градуса, Тараз 32.7 градуса, Абуджа 34.7 градуса;
дъжд годишно - Русе 586 л/кв.м, Тараз 330 л/кв.м, Абуджа 1408 л/кв.м;
дни за отопление в годината Русе 197, Тараз 224, Абуджа 0;
дни за охлаждане в годината Русе 126, Тараз 111, Абуджа 365;
вегетационни дни годишно - Русе 262, Тараз 229, Абуджа 365.
Това все пак са математически изчисления и не е задължително да се сбъднат дословно
тъй като могат да търпят промени според външните фактори. Сигурно единствено е, че ако не сведем затоплянето до покачване с максимум 1,5 градуса, промените са неизбежни.
Всъщност промените в климата не са нежелана заслуга само на 21 век. Ето каква е картината у нас, очертана от доклад на БАН. Според академията, от края на 70-те години у нас се наблюдава тенденция към затопляне. Почти всички години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха спрямо климатичната норма на базисния период 1961-1990 г.
За периода 1971-2011 г. средната приземна температура на въздуха в страната ни се е увеличила с 1,5рС. 13-те най-топли години - от 1989 до 2011, са настъпили през 15-те години между 1997 и 2011 г., което е показателно за запазване на тенденцията към затопляне. Освен това се променя и броят на месеците, в които е прекалено топло или прекалено студено. 
Има години с по 6 топли, има и такива с по 6 студени месеца
Голямото разнообразие в средните януарски и юлски температури също се отразява на температурните амплитуди. За Северна България те са около 24-26 градуса, за Южна - около 22-24 градуса, за Черноморието - 20-21 градуса, а за планинските райони - до 20 градуса.
За да избегнем мрачните прогнози, се налагат драстични промени във всички области на живота - използването на енергия, транспорта, индустрията, строенето на сгради, застрояването в града или в селото... 
Всяка промяна би била благоприятна, дори и малката. Например при затопляне от само 1,5 градуса световният океан ще вдигне нивото си с 10 сантиметра по-малко, отколкото при затопляне с 2 градуса. При вдигане на температурата с 1,5 градуса Северният ледовит океан ще остава без лед през лятото веднъж на 100 години. При вдигане с 2 градуса - на всеки 10. При модел затопляне с 1,5 градуса ще изчезнат 70 до 90 процента от кораловите рифове, при 2 градуса - всички. Затова и за придържане към ангажимент затоплянето да се сведе под 1,5 градуса енергично се борят всички малки островни държави.
Според IPCC, за да се постигне това, трябва да се намали изхвърлянето на емисии въглероден диоксид с 45% до 2030 г., а до 2050-а те трябва да паднат до 0.
Струва ли ви се реалистично?                                           

Прогноза: Дори ограничаването на
ръста до 2 градуса няма да ни спаси

Ограничаването на глобалното затопляне до два градуса по Целзий няма да предотврати разрушителните и смъртоносни въздействия на климата, каквато беше някога надеждата. Това са заключили десетки експерти в множество научни изследвания. Обобщението бе направено от „Франс прес“ на базата на множество научни изследвания.
Свят, който се затопля с до 2 градуса по Целзий - отдавна разглеждано като температурен таван за безопасна откъм климат планета - може да види масово разселване на хора заради покачването на нивото на моретата, спад на доходите на глава от населението, недостиг на храна и прясна вода в отделни региони и изчезването на животински и растителни видове с ускорени темпове.
Бедните и развиващите се страни от Азия, Африка и Латинска Америка ще бъдат засегнати най-тежко, се предупреждава в изследванията на Британското кралско дружество.
„Засичаме големи промени във въздействията на климата за свят с повишение на средната температура с 2 градуса, като трябва да предприемем стъпки, за да избегнем това“, изтъква водещият редактор Дан Мичъл, който е асистент професор в Бристолския университет.
Парижкото споразумение за климата, подписано през 2015 г. от 197 страни по света (практически всички), обещава да спре затоплянето с „далеч под“ 2 градуса по Целзий в сравнение с равнищата от средата на XIX век, като нарастването на средната световна температура да бъде удържано на 1,5 градуса.
Междувременно ООН многократно предупреждава, че климатичните промени са „най-системната заплаха за човечеството“.
Със само един градус затопляне досега, Земята изпита кресчендо на засушавания, горещи вълни и бури, увеличаващи се от покачващите се нива на моретата.
Доброволните обещания на страните, дадени съгласно Парижкото споразумение за ограничаване на емисиите на въглероден диоксид (CO2), ако бъдат изпълнени, ще доведат в най-добрия случай до планета с 3 градуса по-висока температура.
Парижкото споразумение също така изисква - до края на столетието - човечеството да спре да изхвърля повече парникови газове в атмосферата, отколкото океаните и горите могат да поглъщат, праг, известен като „нетни нулеви емисии“.
„Колко бързо ще стигнем до свят с 2 градуса повишение на температурата“ е от критична важност, предупреждава Мичъл и допълва: „Ако това отнеме само няколко десетилетия, ще имаме проблеми, защото няма да имаме време да се адаптираме към променения климат“.
Изследователи, начело с Фелик Претис, който е икономист от Оксфордския университет, прогнозират, че два градуса глобално затопляне ще доведе до спад на брутния вътрешен продукт на глава от населението средно с 13 процента до 2100 г., след като се вземат предвид скъпоструващите въздействия от климатичните промени.
2 градуса повишаване на световната температура също така „ще окаже значително негативно въздействие върху темповете на икономическия растеж“, предупреждава Претис. При сценарий 1,5 градуса повишение, добави той, прогнозите за икономическия растеж „са почти неразличими от настоящите условия“.
При сценарий 2 градуса повишение, покачването на океаните ще бъде с около половин метър през 21 век, но доста над 1 метър до 2300 г., е установило друго проучване.
„Когато планетата се затопля, на океаните им отнема стотици, ако не и хиляди, години, за да отговарят напълно“, посочва водещият автор Робър Никълс, който е професор по крайбрежно инженерство в Университета в Саутхемптън.
Това е лоша новина за около 500 млн. души, живеещи в „много уязвими“ ниско разположени делти, предимно в Азия, заедно с около 400 млн. души в крайбрежни градове, много от които вече потъват заради презастрояване или срутване на корнизите с преливници.
Дори в свят с 2 градуса повишение на температурите, броят на хората, засегнати годишно от наводнения, може да достигне 200 млн. души до 2300 г., изчислява изследването.
Два градуса затопляне ще спести на човечеството голяма мизерия в сравнение с настоящата траектория, но все пак ще доведе до увеличаване на сушата, наводненията, горещите вълни и нарушаване на моделите на поведение на времето.