Преди около месец на тържествена церемония в столичния хотел "Москва" директорката на Професионалната гимназия по облекло "Недка Иван Лазарова" Диана Иванова получи наградата "Директор на годината". Призът й бе връчен от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
И вълнението, естествено, е голямо. 
"Честно казано, наградата много ме зарадва. И заради емоционалното приветствие лично към мен на председателя на СБУ Янка Такева, и заради поздравленията от министър Вълчев и от лидера на КНСБ Пламен Димитров, който като русенец подчерта важната роля на нашето училище. Но най-вече се чувствам поласкана от признанието на синдиката - за нашето социално партньорство и като оценка за моя труд и на целия екип в ПГО, с който години наред работим за просперитета на гимназията. Вярвам, че разбирането ми за училището като жизнено пространство, в което се градят основите на екипност и доверие, при това в посока не само на тесни стратегически цели, но и със силни социални и интелектуални акценти, е формулата за успешен образователен мениджмънт", казва Диана Иванова.
И наистина - училището, което тя ръководи, е известно не само с отличната професионална подготовка, която дава на възпитаниците, но и с
широкия кръг познания и възпитаването на сетива за доброто, възвишеното, стойностното
справедливото. 
"Стремя се да моделирам визията на училището и перспективите за развитието му, като провокирам промените. Това е от изключителна важност и се радвам, когато виждам, че това се оценява положително - и от колегите ми, и от учениците, и от обществеността. Изграждам система от колективни ценности със съзнанието, че работата с деца е мисия и кауза, която утвърждава ПГО "Недка Иван Лазарова" като "Училище за цял живот", продължава директорката. 
Това, което Диана Иванова определя със строга и изчистена от емоция дефиниция, стотици русенци са виждали, радвали са се на креативността и различноста, възхищавали са се на нестандартните идеи, на енергията и на онази посветеност у директорката и преподавателите, които са в състояние да запалят тийнейджърите и да ги въвлекат в безкрайно интересни и смислени действия и събития, които впечатляват. 
Става дума не само за традиционните модни ревюта, които подготвят гимназистите - с много въображение и с пълна свобода на тематиките и творческия полет. Да припомним само уникалния коледно-новогодишен тоалет отпреди две години, когато 
гимназията смая всички с рокля от... жива елха!
Под ръководството на своите преподаватели учениците моделират, конструират, шият, бродират. Но заедно с това те танцуват, люшват народни хора в голямото междучасие, четат книги, пишат есета, участват в доброволчески и благотворителни инициативи. За тях патронните празници не са просто неучебна дата в календара - те са повод за уроци по родолюбие, винаги  с нещо ново и различно, което остава в главиците на момичетата и момчетата от дигиталното поколение. 
Всичко това прави от тази русенска профи гимназия едно балансирано училище, в което техническата подготовка се съчетава с богата обща култура и с възпитание в човечност и артистизъм. А това дава възможност на учениците да се вслушат в себе си и да открият дарби - както става нерядко с хора като актрисата от театър "Сава Огнянов" Евгения Явашева, която завършвайки това училище, вече е знаела, че има и 
друг талант, който успешно ще съчетае с познанията по шев и кройка
"Нашата задача е освен професоналната подготовка да оформим и културния мироглед, а през призмата на професията да създадем и подсилим чувството за национална принадлежност. Така ще възпитаме осъзнати пълноценни личности, които познават историята на училището, града, страната си и усилията на поколенията преди тях, да я съхранят и развият. Ние сме тези, които трябва да им предадат пример на родолюбие и благотворство, труд и отдаденост на кауза. Нашето училище е със 122-годишни традиции. Ние предаваме паметта за нашите предшественици на младите хора - затова държим те да знаят повече за женското благотворително дружество "Ступанка", основано през 1869 г., за поколенията учители, направили нашето училище водещо. Наш дълг е да пренесем и предадем благотворителността и добротворството, но преди това трябва да подготвим младите за това", казва Иванова. 
Бъдещите специалисти трябва да са с висока мотивация - мобилни, адекватни творци. А те не могат да бъдат такива, ако не черпят вдъхновение от културните ценности, ако нямат вкус към красивото, стойностното, креативното. В това е убедена директорката Диана Иванова, затова прави всичко възможно, за да поддържа ПГО тесни връзки с културните институти в града и със самодейните художествени състави. Затова не е чудно, че в гимназията се гордеят с десетки възпитаници, реализирали се като актьори, музиканти, художници, дизайнери, коафьори и гримьори с престижни награди.
Неслучайно мотото на нашата гимназия е прочутата фраза на Ивон Делендр: 
"Ние обличаме духа, а не само тялото"
усмихва се Диана Иванова. И подчертава, че няма нищо по-красиво от грейналите лица на техните ученици, когато гордо и със самочувствие дефилираха миналия април в ревюто "България - част от пъстрия свят на Европа" в президентската резиденция "Бояна". Поканата дойде, след като нашите деца впечатлиха жури и публика на 10-ата Панорама на професионалното образование в Пловдив в състезанието "Млади таланти в модата", уточнява Иванова. Такива изяви помагат на гимназистите да осъзнаят, че е сила да променяш, да си адаптивен към времето, да трансформираш с мисъл за красота, убедена е директорката.
Тази атмосфера в училището очевидно е плод не само на добро желание. Как го постига Диана Иванова? 
"Няма по-голяма движеща сила на този свят от любовта към децата. Няма по-голяма отговорност от отговорността за бъдещето на децата! В нашето училище имат стабилно и добре платено работно място учители, които споделят това и виждат в нашите ученици свои деца, а грижата и усилията са им като за свои. И резултатите са налице. Ние приемаме деца с успех над среден, а когато получават дипломите си за средно образование, успехът е пораснал с 1, 2 и повече единици. Не знам колко русенци знаят, например, че 
на матурата по английски миналия май средният ни успех бе отличен 5,63! 
Работа, много работа и много обич към децата! Това е нашето вдъхновение и мотивация за работа", казва категорично Иванова. 
Тя самата идва да работи като учителка тук през 1993 г. Когато през 1998 г. тогавашната директорка Тодорка Иванова се пенсионира, колегите на Диана настояват тя да се яви на конкурса, за да може да осъществи приемствеността, да запази традициите и да съхрани потенциала на специалистите.
"Приех предложението на колегите и тяхната подкрепа като задача, която ми поставят. Давах си сметка, че решението на тази задача засяга много посоки - човешки съдби, развитието на училището, бъдещето му. И... успях! Успях да се справя с теста със 100 въпроса, успях да подготвя добра платформа за развитие на гимназията, успях в събеседването. Всъщност, трудното дойде после. Преодолявах го с много учене, със силна подкрепа на екипа, с обич и вяра в децата", признава Диана Иванова.
Работата й носи вътрешно удовлетворение.
"Ролята ми като родител, учител, директор е да мотивирам, стимулирам, да създавам интелектуални подбуди, да вдъхновявам. Все отговорни неща!", казва тя. Сигурна е, че това разбиране е заложено у нея и от самата й природа, и от чудесната атмосфера, в която е израсла и е получила възпитанието си. 
В живота си съм благословена с прекрасни родители
които ни отгледаха със сестра ми с огромна обич, казва тя. "Живеехме с баба ми и дядо ми по бащина линия, а те бяха изградили атмосфера на изконни семейни цености - вяра, обич, взаимност, уважение, родолюбие, трудолюбие, тъкмо те отвориха пред нас хоризонтите на изкуството, литературата и музиката.
Бях много близка с баба си Александрина, на която всички твърдяха, че много приличам. Бях съвсем малка, когато тя ми каза, че говоря като 100-годишна и че съм най-добрата й приятелка. И ми позволи да я наричам "Сашке" - нещо немислимо за братовчедите ми, за които тя беше "стара майко". 
Ярки са спомените за първото ми училище - сегашното "Отец Паисий". То е училището на моето семейство от баба ми насам. Имах най-прекрасните учители! Огромна е обичта и благодарността ми към тях. Късметът продължи да ме съпътства и в Русенския университет, който завърших през 1984 г. със специалност "Автоматизация на производството". Там също имах изключителни преподаватели, сред които и моят свако - проф.д-р на историческите науки Иван Радков. Да растеш до такава личност е благословия!", продължава потомствената русенка.
И макар преди 
Диана Иванова никога не е мислила, че ще бъде учител
днес това я прави щастлива. При това работи в една нелека сфера, каквото е професионалното образование днес. Тя се надява, че то ще намери отново своето важно място. Но се надява също и че родителите на деца, на които предстои избор на средно училище, ще направят този избор отговорно, след като са си набавили достатъчно информация и след като са се убедили кое е най-доброто и най-разумното за детето им. 
В миговете за отдих Диана Иванова си има свои "опорни точки": "Почивам си с усмивките на децата и внуците, с хубава книга, с пътувания със семейството и приятели... С музика, с много и красива музика. Благодарна съм на моята учителка по пиано и солфеж Сашка Ангелова и на моя дядо, които изградиха вкуса ми към стойностната музика. Родителите ми са едни от основателите на русенска опера и ни осигуриха безценно детство сред декорите, сцената, велики личности - артисти и много музика. А нали казват, че музиката е пряката връзка със Създателя! С мои приятелки сме изградили малко общество на любители на операта, съпреживяваме всичко на русенска и родна сцена и обикаляме света, за да се наслаждаваме на най-добрите постановки". 
И винаги се чувства благословена, когато си общува с внучетата Йоан и Деян, синовете на дъщеря й и сина й. "Те скоро ще станат на по три години и са деца на новото време - идват със знания и умения, които ние само трябва да насочваме във вярната посока. А кое е най-важното, което искам да научат те от мен? Знаете ли, аз не искам да ги уча на нищо, искам само да ги обичам - въпреки че ги уча на всичко: и да говорят правилно, и да пеят и танцуват, и да свирят на пиано и да месят хляб, да цапат в локвите и да са дисциплинирани, да познават цифри и букви и да скачат по леглата... Впрочем, вчера бяхме на "Аз съм българче"... А основното, на което искам не да ги науча, а да им покажа, е, че в този живот две са най-стойностните неща: любовта и свободата!", казва Диана Иванова.