В днешните времена на финансови затруднения вероятно за голяма част от хората да намерят портмоне на улицата е голям късмет. Има обаче родители, които учат децата си, че материалното не е най-важното в живота, и възпитават едни доблестни и благородни граждани. Такъв пример са 12-годишните Дарина Николова и Мартина Бочева, които на 8 октомври намериха портмоне пред магазин „Практис“ и без капка колебание го занесоха на служителите в строителния хипермаркет, за да бъде върнато на собственика. Шестокласничките в най-голямото русенско училище „Васил Левски“, които всички наричат истински героини, обаче не се смятат за такива, и изобщо не са се възгордели след благородната постъпка. 
Не се чувстваме героини!
Ние сме нормални хора, които са направили добро
Не смятаме, че да правиш добро, е чак толкова рядко и невиждано и се надяваме наистина да е така. Не искаме да се афишира толкова много, не сме го направили за това и не ни е било целта да сме във вестниците и във фейсбук, казват двете приятелки.  
В тъмното дамско портмоне, което момичетата намират в ъгъла на паркинга пред магазина, всъщност не е имало пари. Имало е обаче лични документи и дебитни карти. Това Дари и Марти разбират едва след като предават изгубената вещ на служителите в магазина. Двете деца и за миг не си помислят да отворят портфейла, за да видят какво и колко пари има вътре, както вероятно биха постъпили голяма част от връстниците им, изкушени от материални желания. 
„Следобед излязохме да се разходим, минахме през „Кауфланд“ да си купим нещо за хапване, и продължихме през „Практис“, а Дарито, която има набито око, видя едно черно портмоне, което се сливаше с паркинга. Взехме го, помислихме си, че е на някой, който е пазарувал, и веднага решихме да го върнем в магазина“, започва да разказва случката от 8 октомври Марти. А Дари довършва: „Не го отворихме, защото това нас не ни интересува.
Веднага се поставихме в такава ситуация - ако си изгубя някъде портмонето с лични документи в него
ще ми е гадно, ще се притеснявам, ще имам много ядове и изобщо не си помислихме да го отваряме. Взехме го и отидохме на информацията в магазина, а жената ни каза да го дадем на един господин, който ни препрати към друг господин“. 
Момичетата споделят, че има случаи, в които хората вземат намереното портмоне и се обаждат на полицията, но това за тях изглежда по-съмнително и затова се насочват директно към строителния хипермаркет. Там служител отваря портмонето, за да потърси телефонен номер и да се свърже с притежателя. Тогава и шестокласничките виждат, че вътре няма пари, но има лична карта и дебитни карти. 
„Когато служителят отвори портмонето и извади личната карта, каза, че е на жена на име Незиха, а от снимката изглеждаше сравнително млада дама. Служителят от „Практис“ търсеше телефонен номер, но след като не намери, се обади на полицията“, разказва Дари. 
След позвъняване на 112 мъжът е препратен към най-близкото районно управление, откъдето изпращат патрулка до магазина, за да бъде издирена собственичката на изгубеното портмоне. През това време
служителят в магазина Бисер Томов записва трите имена на децата, пита ги кой клас са и къде учат
Когато ни каза, че ще се обади в районното и ни записа имената, малко се уплашихме, защото това е работа с полицията, а ние никога не сме имали и не искаме да имаме работа с полицията, споделят Марти и Дари. Те обаче не дочакват полицаите, тъй като служителят ги изпраща да се прибират. 
По пътя към дома момичетата развълнувано обсъждат случката с върнатото портмоне, като се чувстват изключително удовлетворени от постъпката си. 
Казахме си, че сме извършили едно добро дело. Докато се прибирахме и говорихме по тази тема, обсъдихме, че ако в портмонето е имало пари, а нещо е изчезнало, преди ние да го открием, е имало вероятност и някой да ни обвини, отбелязват двете приятелки. 
За благородната си постъпка момичетата споделят единствено с най-близките си. 
„Семействата ни биха направили същото, защото те са ни възпитавали в добро. Аз първо разказах на баба ми Йорданка, която ме посъветва да се успокоя и ме похвали за благородната постъпка“, казва Марти. Дари пък споделя с майка си Стефка, която се разплаква от радост.
 Лицето на мама направо грейна като слънце. Тя се почувства много горда
допълва момиченцето.  
Два дни след тази случка - на 10 октомври, когато Дари празнува своя 12-ти рожден ден, в часа на класа изненадващо влиза служителят от „Практис“ Бисер Томов. Двете момичета веднага го разпознават, но изпитват огромно притеснение, тъй като се досещат, че е дошъл, за да стане доблестната им постъпка достояние на всички в училище. 
Дадох думата на Марти да разкаже накратко историята пред съучениците ни, защото се притесних, казва Дари, като допълва, че реакцията на всички е била една и съща - гледаха ни с отворена уста. Поздравиха ни и ни похвалиха за добрата постъпка. Класната им Стоянка Тодорова, която преподава български език, също разбира едва след като служителят ги посещава.
След като той си тръгна, тя ни накара да разкажем с подробности случката, а оттогава всеки, който разбере, ни хвали много. След публикацията във фейсбук и във вестник „Утро“ започнаха да ни се обаждат много роднини и приятели, казват момичетата. С Марти и Дари се свързва и класната им във „Васил Левски“ от 1 до 3 клас Радка Панайотова, която
вече е пенсионерка и живее на село, където почти няма обхват
Тя обаче не пропуска възможността да ги похвали, а двете приятелки са истински трогнати от нейното обаждане. 
Все още с децата обаче не се е свързала собственичката на загубеното портмоне, за да им благодари, но и те самите нямат такива очаквания. В този ред на мисли споделят, че често правят малки жестове на доброта, но забелязват, че хората не винаги са благодарни, а това ги натъжава. 
Хората са материалисти. Добротата намалява, а материалността надделява и това не ни харесва, казват двете приятелки. 
За доблестната си постъпка Марти и Дари бяха наградени със специална грамота и предметни награди от директора на училището Галин Ганчев в присъствието на много учители и ученици. 
Три седмици след случката с намереното портмоне и господина, който го приема и записва трите имена на децата, а след това изненадващо ги посещава в училище, Марти и Дари се връщат отново в магазин „Практис“, за да ни запознаят с него. А Бисер Томов ги посреща с прегръдки, много целувки и не спира да им се радва. 
Гордея се, че има такива достойни дечица и се надявам доброто да зарази и останалите деца.
Щастлив съм, че познавам Дари и Марти
казва Бисер и с вълнение разказва за случката на 8 октомври и за инициативата да похвали момичетата пред целия им клас. 
„Привечер две дечица дойдоха в магазина и донесоха дамско портмоне, което са намерили на паркинга пред входа на магазина. Дежурният ръководител се обади на тел. 112, а аз от своя страна записах имената на децата с идеята да бъдат похвалени и поощрени, защото е радостно, че има такива деца и расте едно читаво поколение. Дойде полицейска патрулка, издириха притежателката, а тя дойде, за да си получи портмонето. Целенасочено проследих как се развива процесът, а дамата каза, че не е имало пари и всичко си е на мястото. Самият аз преди няколко години съм намирал мъжки портфейл, който върнах в полицията, но се оказа, че е имало пари и някой ги е взел преди мен. След два дни, когато имах почивен ден, прецених, че е хубаво в училище да разберат за тях. Без предварителна уговорка отидох, за да разкажа за случилото се, като се оказа, че двете деца не са посмели да се похвалят в класа“. Това сподели Бисер, който работи повече от година в „Практис“, но за първи път става свидетел на такава постъпка. 
12-годишните ученички във „Васил Левски“ Дарина и Мартина доказаха, че доброто е живо, и всички ние се гордеем с тях и се надяваме все повече деца да последват техния пример и все по-често да има подобни благородни постъпки.