Д-р Ивайло Йорданов е специалист по урология с над 14 години професионален опит и началник на Отделението по урология в УМБАЛ „Канев“. Завършва Медицински университет – Варна и придобива специалност „Урология“.
Професионалните му интереси са в областта на бъбречно-каменната болест, онкоурологията, урогинекологията, андрологията и доброкачествените заболявания на пикочо-половата система. В практиката си прилага съвременни ендоскопски, лапароскопски и лазерни методи за лечение на урологични заболявания. Преминал е редица специализирани обучения и мастъркласове в България и чужбина.

„Worth its Weight in GOLD“ е темата на тазгодишния Месец на урологичното здраве, който се отбелязва през целия септември по инициатива на The Urology Foundation. Целта е хората да говорят по-открито за урологичните проблеми, да разпознават симптомите и да не отлагат консултацията със специалист.
През 2026 г. фокусът е върху нещо, което виждаме всеки ден, но рядко наблюдаваме внимателно – урината и информацията, която тя може да даде за здравето ни. Промени в цвета, вида, миризмата или количеството й могат да бъдат временни и безобидни, но понякога са знак, че е необходимо да се потърси лекар. Основното послание на кампанията е „Поемете контрол. Проверявайте урината си“. (Take control. Check your urine.)
За това какво може да ни подскаже урината, кои симптоми не бива да подценяваме и защо профилактиката не започва едва когато се появи проблем, разговаряме с д-р Ивайло Йорданов, уролог и началник на Отделението по урология в УМБАЛ „Канев“.

- Септември е месец на информираността за урологичното здраве. Ако трябва да започнем от най-честата грешка – кои сигнали хората обикновено подценяват и идват при вас по-късно, отколкото е трябвало?
- Като цяло есенно-зимният период е времето, когато много от урологичните проблеми се изострят и симптомите стават по-осезаеми. Голяма част от тях може да са били налице и преди това, но в по-лека степен. Най-често говорим за симптоми от долните пикочни пътища - чести и неотложни позиви за уриниране, дискомфорт в долната част на корема, чувство за непълно изпразване на пикочния мехур.
Един от симптомите, които хората често подценяват, е наличието на кръв в урината
Понякога то може да се появи еднократно и без очевидна причина, но може да бъде свързано и с камъни в отделителната система, инфекции или туморни заболявания. Затова появата на кръв в урината не бива да се пренебрегва и е необходимо да се потърси консултация с уролог.
- Тази година кампанията провокира хората с нещо съвсем обикновено, а именно - да поглеждат урината си. Какво всъщност може да ни подскаже промяната в цвета, вида или миризмата й и коя промяна задължително трябва да ни изпрати при лекар?
- Цветът, миризмата и количеството на отделената урина могат да ни дадат много информация за състоянието на организма. Количеството например може да ни ориентира за степента на хидратация, за функцията на бъбреците, както и за ефекта от лечението при някои остри състояния. Промяната в миризмата най-често може да насочи към инфекция на пикочните пътища, а
характерната миризма на ацетон например може да бъде сигнал за недобър контрол на диабета
Що се отнася до цвета на урината, върху него могат да повлияят много фактори - от определени храни и съдържащите се в тях пигменти до различни заболявания на стомашно-чревния тракт, метаболитни нарушения или заболявания на пикочо-отделителната система. Затова, ако човек забележи необичайна промяна в цвета на урината, особено ако тя се задържи по-продължително време, препоръчвам да се консултира с лекар.
- Мъжете често приемат нощното ставане, по-слабата струя или по-честото уриниране с едно „вече съм на години“. Кога това престава да бъде неудобство и се превръща в медицински проблем? 
- Да, много хора приемат тези промени като естествена част от остаряването и свикват да живеят с тях. Но възрастта сама по себе си не е достатъчно обяснение и не бива автоматично да отдаваме подобни симптоми на годините. Важно е да уточним и нещо друго. Нощното ставане за уриниране не е проблем само при мъжете и не означава непременно заболяване на простатата. То се наблюдава и при жените и може да бъде свързано не само със заболявания на долните пикочни пътища, но и с други състояния, включително нарушения, свързани с централната или периферната нервна система. Когато обаче към честото нощно уриниране се добавят по-слаба струя,
затруднено започване на уринирането, усещане за непълно изпразване на пикочния мехур
по-чести или неотложни позиви, това вече е основание да се потърси уролог. Особено ако оплакванията се засилват или започват да нарушават съня и нормалното ежедневие.
Не е необходимо човек да чака симптомите да станат тежки, за да потърси помощ. Навременната консултация може да установи причината за тях и да покаже дали се налага лечение.
- Около PSA има и страх, и доста объркване. Какво всъщност показва този маркер, кога трябва да започне проследяването му и може ли нормалната стойност да ни даде пълно спокойствие за простатата?
- PSA е съкращение от простатно-специфичен антиген – белтък, който се произвежда от клетките на простатната жлеза и може да бъде измерен чрез обикновено изследване на кръв. Това е основният маркер, който използваме при профилактиката и ранното откриване на рак на простатата, но резултатът винаги трябва да се преценява в контекста на цялостното състояние на пациента.
Важно е хората да знаят, че повишената стойност на PSA не означава непременно рак. Тя може да бъде повлияна и от други състояния на простатата. В същото време нормална или дори ниска стойност не може категорично да изключи наличието на злокачествено заболяване. Именно затова PSA не бива да се разглежда като изследване, което само по себе си поставя или отхвърля диагноза.
Кога да започне проследяването се определя индивидуално - според възрастта, наличието на рискови фактори и фамилната обремененост. Затова
профилактиката на рака на простатата не се изчерпва с едно лабораторно изследване
Тя включва и консултация с уролог, който преценява резултата от PSA заедно с останалите данни от прегледа.
Когато има основание за съмнение, се преминава към допълнителни изследвания и диагностични процедури, чрез които може да се потвърди или отхвърли наличието на заболяване.
- Има ли урологични заболявания, които могат да се развиват дълго почти без симптоми? Как тогава човек може да ги „хване“ навреме? 
- Да, има урологични заболявания, които могат да се развиват продължително време с много слабо изразени симптоми, а понякога и практически без оплаквания. Именно това е една от причините профилактиката да бъде толкова важна. Сред заболяванията, които могат дълго време да останат незабелязани, са
бъбречно-каменната болест, доброкачествената простатна хиперплазия
както и някои онкологични заболявания на пикочо-отделителната система. Например наличието на камък в бъбрека невинаги започва с характерната силна бъбречна колика. При увеличената простата промените също могат да настъпват постепенно и мъжът да привикне към по-слабата струя, по-честото уриниране или нощното ставане, без да ги възприема като медицински проблем.
Затова най-сигурният начин да „хванем“ подобен проблем навреме са редовните профилактични прегледи и изследвания, дори когато се чувстваме добре. Особено след 50-годишна възраст профилактиката не бива да бъде нещо, което правим само когато се появи оплакване, а част от грижата за собственото ни здраве.
- Обикновено свързваме уролога с мъжете и простатата. А кои са най-честите причини една жена да потърси уролог и има ли проблеми, които жените твърде дълго лекуват сами? 
- Че урологът е лекар предимно за мъжете заради заболяванията на простатата е едно от широко разпространените погрешни схващания. Всъщност голяма част от заболяванията на пикочо-отделителната система засягат и двата пола и жените също са наши пациенти. Сред най-честите причини една жена да потърси уролог са инфекциите на пикочните пътища, особено когато се повтарят.
Парене и болка при уриниране, чести и неотложни позиви, дискомфорт ниско в корема
са оплаквания, които много жени познават. Когато инфекциите се повтарят, е важно да се потърси лекар и да се установи защо се случва това, вместо всеки следващ епизод да се приема като поредния „цистит“.
Друга честа причина е уринарната инконтиненция или неволното изпускане на урина. Това е проблем, за който много жени се притесняват да говорят или го приемат като неизбежна последица от възрастта, ражданията или други промени в организма. Не бива обаче да се примиряват с него, защото е важно да се установят видът и причината за инконтиненцията и да се прецени какъв подход е подходящ за конкретната пациентка.
Затова бих насърчил жените да не възприемат уролога като специалист, към когото се обръщат само мъжете. Повтарящите се инфекции, промяната в уринирането, изпускането на урина, болката или появата на кръв в урината са достатъчна причина да се потърси консултация, вместо проблемът да бъде отлаган или лекуван продължително време самостоятелно.
- Камъните в бъбреците понякога напомнят за себе си чак с бъбречна криза. Какво можем реално да направим, за да намалим риска? И наистина ли съветът „пийте много вода“ важи еднакво за всички? 
- Профилактиката на бъбречно-каменната болест е много по-широка тема от познатия съвет „пийте повече вода“. При много хора бъбречната криза остава единичен епизод, но при други заболяването рецидивира и именно тогава профилактиката има особено важно място. Да,
приемът на достатъчно течности е една от основните мерки за намаляване на риска от образуване на камъни
но само увеличаването на водата не е достатъчно.
Причините за образуването на камъни са различни, както различен може да бъде и техният състав. Затова при повтарящи се епизоди е важно да се установят факторите, които благоприятстват образуването им. В зависимост от конкретния случай могат да бъдат необходими промени в храненето и начина на живот, допълнителни изследвания или други профилактични мерки.
- Ако оставим настрана профилактичните прегледи, кои симптоми в урологията не търпят отлагане и изискват човек да потърси медицинска помощ веднага?
- Има няколко симптома, при които не бива да чакаме да отминат от само себе си. Един от тях е хематурията или появата на кръв в урината. Дори когато е еднократна, не е придружена от болка и изчезне бързо, тя трябва да бъде причина да се потърси лекар и да се установи откъде идва.
Силната болка също не бива да се подценява, особено когато е внезапна, в областта на кръста или корема и не отшумява. Когато към урологичните оплаквания се добави висока температура, това може да бъде сигнал за инфекция и състоянието изисква своевременна медицинска оценка. Друг симптом, който не търпи отлагане, е невъзможността за уриниране. Това е състояние, при което пациентът трябва да потърси медицинска помощ веднага.
Като уролози винаги съветваме пациентите да дойде навреме и да установим, че няма сериозен проблем, отколкото да отлага от страх или с надеждата, че симптомът ще изчезне. Понякога едно навременно посещение при лекар спестява много по-сериозно лечение по-късно.