Междусъседските отношения раждат драми, за които дори въображението на Шекспир би било твърде бедно. И между тях обикновено има нещо общо - всичко започва от една дреболия, която здравият разум и елементарното човешко разбирателство могат да преодолеят бързо и без следа. Но най-често става точно обратното - от тлеещ въглен проблемът се превръща в разгарящ се огън и опитите на потърпевшите да се защитят само втвърдяват другата страна. Кой кого! „Кой“ е ясно - който има повече влияние и респективно подкрепа при гласуването на етажната собственост. Ясно и е „кого“ - този, който се опитва да се измъкне от задънената улица.

Това се случва от години във вход „Г“ на блок „Борислав“ на едноименната улица в Русе

Ябълката на раздора там са две пейки, поставени вляво от входа, под прозорците на апартамента на Иваничка и Атанас Петрови на първия етаж. Когато тези пейки са слагани преди много години, намеренията със сигурност са били добри - да могат съседите да седнат при хубаво време, да поговорят и да подишат чист въздух, преди да се приберат. Но добрите намерения твърде често се спъват в непредвидените обстоятелства. Това се случва и тук. Пейките са харесани от младежи, чиито разговори и смехове се чуват, сякаш компанията е седнала в хола на апартамента над тях. За отваряне на прозорците и дума не може да става - тогава пък в добавка и цигареният дим се просмуква навсякъде. Сбирките продължават до късно, понякога на пейките се настаняват един или повече любители на пиенето на открито, които не се славят с кротост и благоприличие; случвало се е те да се ползват и за любовни игри...

Семейство Петрови прави многократни опити да убеди съседите, че мястото на тези пейки не е точно под прозорците им. Резултатът много добре приляга за илюстрация на мъдростта на св. Августин, че злото само по себе си не съществува, а е само отсъствие на добро. Хора, които без съмнение подкрепят добротата, съпричастността, солидарността и съчувствието, отказват да влязат в положението на едно семейство, което има съвсем реален проблем. Което няма спокойствие в собствения си дом и никога не знае кога ще започне купонът под прозорците.

Конфликтът ескалира

Стига се дотам, че за да спре изострянето на отношенията, потърпевшите се местят да живеят в свой имот в близко село.
Мнозинството във входа е победило! Разкарало ги е! Прогонило ги е от собствения им дом! 
Ощетеното семейство подава жалби и сигнали до професионалния домоуправител на входа, а на 31 май 2024 година и до общинската администрация.

„Утро“ вече писа за случая през юни същата година. Тогава се обърнахме към общинския пресцентър с няколко въпроса, които публикуваме отново заедно с отговорите.
- Има ли установен ред, по който се одобряват местата на пейки пред жилищни входове? 
- Община Русе няма практика да монтира пейки, непосредствено под тераси и прозорци, с цел да се предотврати нарушаване на спокойствието на живущите.
- Съществува ли схема за това и ако е така, кой и как я определя?
- Поставянето на пейки за отдих в междублокови пространства се извършва на база на отправени молби от граждани или управители на етажни собствености.
- Може ли етажната собственост, отделен собственик на апартамент или група собственици да разположат пейки където намерят за добре и нужно ли е за това решение на общото събрание на входа?
- Определянето на местоположението на пейките се извършва индивидуално за всеки случай, като се взема предвид желанието на заявилите желание да им бъде предоставено парковото оборудване. При липсата на алеи, на които да бъде извършен монтаж, и предложеното място създава предпоставка за конфликти се изисква протокол от събрание на етажната собственост, в който е взето решение по конкретния казус.
В конкретния случай пейките не са поставени от Община Русе и са собственост на живущите в бл. „Борислав“ и спорът за тях следва да се разреши от етажната собственост.
- Как са осигурени защита и спазване на правата на живеещите, които не са съгласни с поставянето на пейки или с избора на техните места?
- Съгласно разпоредбите на Наредба №4 на Общински съвет - Русе са определени нормите за спазване на обществения ред и допустимите нива на шум, като контрол на същите се упражняват от органи на ОДМВР, служители на звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“, звено „Общинска полиция“ и други упълномощени със заповед на кмета на Община Русе служители на общинската администрация.

Две години по-късно нищо не се е променило. Или не - положението е влошено

Синът на Петрови се прибира в Русе заедно със съпругата си и малкото им бебе. Семейството се настанява в апартамента в блок „Борислав“, но бързо е застигнато от проклятието на пейките. Шумът пречи на детето да спи, отварянето на прозорците за проветряване става повече от рисковано, а вместо разбиране младият мъж получава съвети да ползва други стаи на жилището, а съпругата му е заплашена със сигнал до социалните да й вземат детето. Напрежението отново се сгъстява - този път дори още повече - и добрите хора от входа отново побеждават. Младите се изнасят от града и ще живет другаде, Русе губи двама високообразовани специалисти и малкото им дете, а родителите - възможността да общуват с най-близките си не по телефона или по интернет, а очи в очи, както и да се радват на внучето си.
Атанас Петров подава поредния сигнал до Община Русе, адресиран до кмета и главния архитект, който цитираме дословно:
Уважаеми г-н Милков,
Обръщам се към Вас по повод проблем, който ескалира и лишава мен и семейството ми от възможността да използваме собственото си жилище. 
Апартаментът ми се намира на първия етаж и точно под прозорците на две от стаите, използвани за спалня и детска, от години има поставени две пейки, които се ползват от различни хора по всяко време на деня, както и да късно вечер. Седящите на тях говорят на висок глас, пушат и не се съобразяват с това, че може да ни безпокоят, нито пък че димът от цигарите им влиза в жилището ни.
Опитът да обясним проблема на съседите и да го решим с взаимно разбиране, компромиси, съгласие и отстъпки срещна твърда съпротива от едно ядро от живеещи в същия вход, което се амбицира да задържи на всяка цена пейките и дори да увеличи използването им с аргумента, че те са стаяли на същото място от 40 години. 
Потърсих съдействието на ОП „Комунални дейности“ и пейките бяха премахнати, но по късно, под давлението на съседите, те бяха върнати с мотива, че са тяхна собственост, за която обаче не разполагат с документи за придобиване.
Ситуацията ескалира и със семейството ми предпочетохме да използваме друг наш имот, вместо да бъде подлагани всекидневно на психологически тормоз. Така апартаментът четири години беше необитаем. Това се промени през април тази година, когато синът ми и неговото семейство, включително и с роденото му през септември 2025 година дете, се настаниха в жилището. Това доведе до явни и демонстративни провокации - демонстративно сядане на пейката и говорене на висок глас по всяко време, пушене на цигари и търсене на конфликт. Освен на неспирен и нарастващ психически терор, семейството на сина ми стана обект и на физическа агресия  - след молба да не пуши под прозореца, съсед от входа започна да хвърля предмети по стаята, в която се отглежда детето, като един от тях повреди мрежата срещу насекоми и падна в стаята в непосредствена близост до детето. Опитът ми да го предупредя, че подобно поведение няма да бъде толерирано и ще потърсим защита със законови средства доведе до жалба срещу мен и семейството ми в полицията.
Описвам в едри щрихи тези битови подробности, за да Ви въведа в ситуацията с максимална обективност.
Моля за проверка дали въпросните пейки са разположени на конкретното място въз основа на схема за поставяне на преместваеми обекти и със съответното разрешение от главния архитект на Община Русе.
Ако е издадено такова разрешение, приложено ли е към него решение от общото събрание на етажната собственост за ползване на контролирана обща част /водоплътен тротоар/ по Общия градоустройствен план за разполагане на пейки в град Русе?
Ако проверката установи, че няма такова разрешение, моля да бъдат предприети действие по член 57а от ЗУТ за тяхното премахване с цел да се преустанови създаването на безпокойство и да се осигури нормалното ползване на собствеността ми.

Сигналът е подаден на 7 юли, отговор по него все още няма.

По преписката има движение, установи „Утро“.

Опитът да разберем нещо повече обаче попадна в добре познатите административни кълчища

„Да, мина преписката, сега е при колегата, той ще се обади“.
„Колегата е в отпуск, до петък, но в понеделник ще се обади“.

И аха да повярваме, че този път ще има изключение от правилото, бяхме върнати в реалността - колегата не се обади нито в понеделник, нито във вторник, нито в който и да е друг ден. Затова подадохме официално искане за информация какви действия са предприети по сигнала, придвижен ли е сигналът до компетентни служители, какви действия ще бъдат предприети и в какъв срок. Комисия е проверила случая на място, изискан е протокол от Общото събрание на етажната собственост за поставяне на пейките, защото се оказало, че такъв липсва, но официална реакция и на това питане няма.

Потърсихме независим отговор на два въпроса, който може и да не е експертен, но със сигурност е основа за анализ и действия.

Първият въпрос е кой се разпорежда с пространството пред жилищните блокове? 
Отговорът гласи следното:
Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС): Прилага се спрямо фасадата на сградата (която по чл. 38 от Закона за собствеността е обща част) и спрямо т.нар. прилежаща площ към сградата. Ако тротоарът/зелената площ около блока е обособена като прилежаща площ за ползване от блока със заповед на кмета, Етажната собственост (ЕС) има право да взема решения за поддръжката и ползването й.
Законът за устройство на територията (ЗУТ) и общинските наредби: Прилагат се, когато земята около блока е публична или частна общинска собственост (както е при повечето панелни и ЕПК блокове). В този случай външното пространство (тротоари, градинки) се управлява от общината. Поставянето на трайно закрепени пейки или елементи на градското обзавеждане изисква спазване на общинските наредби за преместваемите обекти и елементи на градското обзавеждане (по чл. 56 от ЗУТ).
Следващият въпрос е достатъчно ли е решение на Общото събрание на етажната собственост за поставяне на допълнителни елементи, каквито са пейките?
Отговорът:
Дори Общото събрание (ОС) на блока да е гласувало за поставянето на пейките с необходимото мнозинство, това решение не е автоматично законно, ако то нарушава основни права на собствениците от първия етаж: Нарушаване правото на ползване и спокойствие (чл. 6, ал. 1 от ЗУЕС): Собствениците са длъжни да не извършват дейности и да не ползват общите части по начин, който създава неоснователни пречки, шум, замърсяване или накърнява сигурността на другите обитатели. Поставянето на пейка непосредствено долепена до фасадата/прозореца създава условия за: 
* нарушаване на нощната тишина и неприкосновеността на дома, 
* увеличен риск от влизане с взлом (пейката служи като „стъпало“ към прозореца/терасата), 
* директна видимост в апартамента и замърсяване с цигарен дим. 
Забрана за увреждане и изменение на общи части (фасадата): Долепянето или закрепването на пейка за самата фасада без съгласие/разрешение може да се третира като увреждане на общата част или нарушаване на архитектурния вид. 
Липса на общинско разрешение (при общинска земя): Ако земята под прозореца е общинска, Общото събрание на блока няма правно основание самостоятелно да поставя съоръжения върху чужд (общински) имот без разрешение от съответния районен кмет.

Това казват законите и вероятно точно те в края на краищата ще решат този дългогодишен спор.
Има обаче нещо, което не е казано никъде черно на бяло. 
Потърпевшото семейство Петрови има съмнения, че в този случай възелът е допълнително затегнат от общинска служителка
която с намесите си последователно направлява процесите в техен ущърб. Подозренията им се засилват от една реплика на съсед в обща група в приложение за мобилна комуникация, че „Въпросът с общината е решен“.
Кой е въпросът, как е решен, кой го е решил и решен ли е изобщо - кой да ти каже?
Едно семейство, едни собственици на апартамент, са подложени на подхранвано от амбиции, упоритост и трупащ се гняв издевателство пред очите на всички.

След провокиран инцидент държавен служител неофициално е дал акъл на Атанас Петров да продава апартамента и да се маха. Това ли е решението на проблема в правовата държава България? Така ли властта защитава законните права и интереси на всеки гражданин!

Развръзката предстои. Най-вероятно - в съда.