Една от най-бляскавите български оперни солистки неотдавна се завърна за кратко в града на своя същински сценичен дебют. Дарина Такова си припомни красивото начало на своята удивителна кариера - а то, началото, е било не другаде, а именно в Русе! 
Преди 28 години тъкмо в Русе и тъкмо по време на международния фестивал „Мартенски музикални дни“ Дарина Такова, второкурсничка в Консерваторията в София, излиза на сцената, за да направи своя професионален солистичен дебют. „Спомням си абсолютно отчетливо - онзи уникален феномен за България, който се казваше Васил Арнаудов! Той имаше магнетичното излъчване на голям гений. 
Васил Арнаудов разпознаваше таланта мигновено! 
Няма как да забравя всичко това - мен три години подред не ме приемаха в Консерваторията и когато най-накрая ме приеха, още във втори курс Васил Арнаудов ме покани да участвам в „Мартенски музикални дни“! Бяхме заедно с Татяна Давидова и Цветан Михайлов, спомням си залата - в тогавашния Дом на културата, аз - с всичките мои страхове, излизам за първи път на сцена с хор, оркестър, диригент...“. 
С този красив спомен започва разговорът ми с една от емблематичните български оперни солистки, която по време на тазгодишното 57-о поред издание на русенския музикален фестивал бе приела да води майсторски клас на млади оперни дарования. Това бе и поводът да върна Дарина Такова към началото на нейната кариера. Която за съжаление, преди няколко години бе прекъсната буквално в апогея й на световните сцени, при това толкова нелепо - заради 
хирургическа интервенция, която непоправимо уврежда гласова струна
Мощта и красотата на нейния глас познават публиките на прочути оперни театри като Ла Скала в Милано, Римската опера, оперите на Флоренция, Болоня, Торино, Верона, Палермо, Триест, Неапол, Венеция, Парма. Фестивалите в Пезаро, Бергамо, Арена ди Верона. Концертните зали на Санта Чечилия, Концертгебау в Амстердам, Карнеги Хол в Ню Йорк. Бароковия фестивал в Инсбрук. Мюнхен, Берлин, Хамбург, Франкфурт, Женева и Лозана, Мадрид и други.
Печелила е множество награди, а сред коронните й роли са Виолета във Вердиевата „Травиата“, Семирамида в едноименната опера на Росини, Лучия ди Ламермур, Лукреция Борджия, Анна Болейн, Сомнамбула и Пуритани, както и много други роли в опери на Моцарт, Гуно, Масне, Бизе, Майербер, Офенбах, Пуленк, Пучини и Верди.
В последните години Дарина Такова се занимава с активна педагогическа дейност, майсторски класове и консултации на млади оперни певци от България и чужбина. 
Русенското начало на фестивала преди време очевидно е било
част от плановете на добрите орисници на таланта на Дарина Такова
„Васил Арнаудов беше влюбен в моя глас, днес дори си мисля, че тогава, когато той ми предложи да дебютирам на фестивала, може би не съм осъзнавала напълно за каква отговорна изява е ставало дума. Та „Мартенски музикални дни“ са толкова престижно събитие - тук има изяви на световно ниво! Сигурно затова никога няма да забравя усещането, когато запя хорът - една огромна човешка маса, която звучеше като един човек. Васил Арнаудов беше човекът, който може би единствен беше в състояние да постигне това. Когато той, с неговия заряд, застана отпред, той дори не дирижираше: правеше го само с очи, с онези негови поразителни очи, и с вежди. Ето, затова 
за него казваха: „Той свири на хор!“
За него хорът беше перфектният инструмент. Защото той беше в състояние да извлече от хора това, което искаше“, разказва Дарина Такова. 
Русенската сцена успява да я привлече още няколко пъти по-късно. Пяла съм тук и на „Мартенски музикални дни“, и в операта, в „Царицата на нощта“, „Вълшебната флейта“, „Риголето“, казва певицата. И разказва, че едни от най-запомнящите се моменти са били репетициите за „Риголето“ с друго звездно име - баритона Иван Консулов. „Освен че партньорството ни на сцената беше чудесно и хармонично, двамата много се забавлявахме. Обичахме в паузата между репетициите да отскочим до ресторанта на хотел „Дунав“. Помня, че 
Иван Консулов все предлагаше да не прекаляваме с чесъна
че като се върнем на репетиция и като духнем на Хризантемата /така наричахме един от колегите/, човекът ще вземе да припадне на сцената“. Все повече, когато се връщам назад, установявам, че това са били едни невероятно щастливи моменти, едни хубави, безгрижни години“, усмихва се Дарина Такова. 
И продължава: „Но времената бяха доста различни. Сега си давам сметка, че като млад изгряващ талант всички около мен са били с разтворени обятия и са оказвали на мен и на другите млади колеги голяма подкрепа. Сега младите в повечето случаи са оставени на самите себе си, като изгубени в пространството. От друга страна, и днешните млади са доста различни. Най-важните компоненти на таланта са първичната дарба, страстта и вдъхновението. Един от тях да липсва - всичко се срива. Ежедневно си задавам въпроса, задавам го и на моите ученици: 
„Не ви ли вдъхновява тази музика, която изпълнявате? Не ви ли вълнува?“
Дори малките музикални форми са написани от композиторите в моменти на вдъхновение. И не мога да престана да съм в ступор от това, с което се сблъсквам: едно равно отношение към музиката, към това, което правят... Аз идвам от една голяма кариера, продължавам да работя на високо ниво - не мога да си позволя да бъда друга. Но ето че преди няколко години констатирах, че не можеш да научиш на музика някого. Това или го носиш в себе си, или не го носиш. Значи, аз мога да ги науча на техника, мога да ги притискам до безкрайност, за да се опитам да ги изкарам от рамките, в които те сами са се натикали. Но самите те няма да стигнат до голяма кариера, дори до реализация, ако не правят всичко това с душа и с радост“, казва Дарина Такова. 
„Когато ме питат какво бихте посъветвали младите, винаги съм казвала следното: На първо място бих сложила не толкова гласа, външността, сексапила - въпреки че всички те имат огромно значение. Най-важен е характерът - те са длъжни да оформят характер, който да им е полезен. И да изпитват радостта от това, което правят, да изпитват страст, съпреживяване. 
Инак си само пръчка с глава, която звукоизвлича!“
продължава примата. 
Нейното постоянно общуване с млади хора, които са избрали да се посветят на оперна кариера, й дава богат материал за размисли. „Моите млади години бяха безгрижни - за това допринасяше и нагласата ни, че на преден план не беше материалното, разбира се, че беше важно, но не в него беше драмата, защото имахме други ценности. Сега основното, което разлюлява младите, е страхът за материалното оцеляване. И това не е само в България, цялото човечество живее с този страх, при това вече от години“, обяснява Дарина Такова. Със своята фондация тя не просто подпомага израстването в професионален план на младите дарования, като им дава възможност да участват в майсторски класове със световни звезди, но и се опитва да им внуши важните принципи, без които кариерата е невъзможна. Изискванията й към младите са високи - каквито са изискванията към самата нея. „Винаги казвам: Аз не подготвям хора за аматьори. Човек трябва да има големи мечти. 
Всеки трябва да има големи мечти, цели и стремежи
Аз и затова водя в майсторските класове знаменитости като Лучана Вентиньо, например, която е преподавател в оперното студио в Миланската скала, в последните години ни гостува. Защото искам моите ученици тук да видят не само техника и гласови дадености, а именно характер. За да могат младите да преодолеят своята убийствена ментална и физическа леност, която ги прави безучастни, без вдъхновение без отношение към работния процес. Не само аз - всички колеги сме ужасени от това, че тези млади създания не носят искра, няма го у тях големият огън. А точно този голям вътрешен огън искам да видя у тях. Страстта и вдъхновението са тези, които могат да ги изведат до успеха“, убедена е Дарина Такова. 
„В България вече не се раждат големи певци, големи гласове, както беше преди 30 години. 
Аз закачих последните години от златното време на България като оперна държава
Българските оперни таланти се прочуха благодарение на Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова. Нашето, средното поколение, ще остане в историята. И след това последваха едни 25 години на вакуум - не излизат големи таланти и това е! Разбира се, и тези години дадоха своите певчески таланти, но те са единици - Кирил Манолов, русенецът Орлин Анастасов, Соня Йончева... От десет години преподавам и не мога да не отбележа, че има срив в образованието в Консерваторията. И причините са известни: липса на мотивация, мизерно ниско заплащане, липса на критерии. Но и като цяло отношението към културата е мизерно“, продължава невеселите си разсъждения Дарина Такова. И признава: „Аз правя всичко възможно, но е много трудно. Работя на 50 процента като вокален педагог и на 50 процента като психотерапевт. Защото в повечето случаи младите хора имат гласове, но на ментално и психическо ниво имат сериозни блокажи, които не им дават смелостта да живеят и да се изразяват в изкуството. Дъщеря ми също е една от тях, достоен член на тази генерация. Затова се радвам всеки път, когато установявам, че моите ученици напредват, развиват се, разкрепоставят се. Стремя се да ги възпитавам. И съм безмислостна. Затова ми викат Фюрера. Но аз ги дърпам към това: да бъдат смели, енергични, страстни, вдъхновени, много и целенасочено да бъдат работливи. Само тогава ще разгърнат себе си и ще постигнат успех“, заключава оперната прима.