Широки, чаровни усмивки и големи очи, по чийто интелигентен поглед личи, че разбират всичко и искат да кажат много, но не могат. Или по-точно - не могат така, както го правят повечето 6-годишни деца. Това са първите впечатления на човек при среща с лъчезарните близнаци Божидар и Дарина, които са едни от децата, на които кампанията „Българската Коледа“ помага. А причината за това носи сложното име Двустранна невросензорна загуба на слуха. Това е диагнозата на родените на 4 март 2010 година в Русе Божидар и Дарина, които благодарение на слухови импланти имат връзка с външния свят.
Най-вероятно така са се родили, но късно разбрахме
Когато станаха на 3 години, започнахме да ходим по лекари, за да се прецени какъв е проблемът. Процесът беше дълъг и Божидар стана почти на 4 години, когато разбрахме, че е напълно глух. За Дарина си мислехме, че чува, но се оказа, че тя е чувала съвсем тихо, неразбираемо с едното ухо, а с другото е била глуха. А това за нас беше шок, тъй като си мислехме, че гледа от братчето си и затова не се обръща. Изобщо не ми е минавало през ума, че тя не чува. Като й викнехме силно, тя се обръщаше, а Боби изобщо не. И понеже Дарина реагираше на вибрациите, си мислехме, че чува, разказва майката на близнаците Лиляна Стоянова. 
Всъщност още когато Божидар е на годинка и един месец, таткото Димитър забелязва нещо по-различно в детето и изразява съмнения, че не чува. 
Той обаче беше толкова музикален и на различна музика танцуваше по различен начин - на рап играеше рап, на симфония танцуваше балет и си вадех извод, че това дете чува, а изобщо не знаех, че човек може да усеща вибрациите. Беше ми странно и това ме обърка. Но така си настроих организма, че всеки път като влизам от вратата, да обръщам внимание на реакцията му. Правеше ми впечатление, че Дарина също не идва в коридора, ако се звънне или се отвори.
Ако светна лампата обаче, и двамата веднага са при мен
Задавах си въпроса защо Дарина също не идва до вратата, но въпреки всичко нито веднъж не ми се отвори ума, за да си дам отговор на този въпрос. Явно бях сляпа за това, разказва Лиляна. 
На 3-годишна възраст, когато децата започват да посещават детска градина, се налага да минат и през лекарска комисия, за да може логопед да провежда занимания с тях в забавачницата. Тъй като обаче Божидар не е срамежлив и пред комисията издава звуци и срички, комисията определя, че той има аутизъм. Дарина пък е по-свита и пред лекарите не издава никакъв звук, а те преценяват, че момиченцето е глухо. От детската градина обаче не са съгласни с поставената диагноза на Божидар, като се налага семейството да направи изследвания в София. 
Когато отиват в София за изследването, се установява, че Божидар е напълно глух, а впоследствие става ясно, че и Дарина е почти глуха. Оказва се, че това е генетично. 
В моя род няма такова неща, макар че ми казаха, че имам такъв ген. За рода на съпруга ми не се знае, защото той е осиновен и няма никаква следа, споделя Лиляна. 
За да бъдат направени операции на близнаците и да се поставят слухови апаратчета, всичко отново е един бавен процес. 
Родителите на Божидар и Дарина обясняват, че
тези апаратчета не могат просто да се сложат и децата веднага да започнат да чуват
И до ден днешен те все още се настройват и всичко отнема време. Децата трябва да са в София през 40 дни, но по стечение на обстоятелствата ходят по-рядко - на около 3 месеца. Постепенно звуковете се усилват и настройват, тъй като ако се усилят от раз, детето ще го отхвърли и ще се уплаши.
С Дарина нещата се случват по-бързо, защото на лявото ухо тя е с обикновено апаратче, при което веднага има слух и затова има преднина. 
Първата операция на Божидар беше лятото на 2014 година, когато му поставиха апаратче, което е имплантирано вътре в главата. През октомври пък бе направена и втората, но веднага след операцията той получи инфекция, вследствие на което тъпанчето му е пробито и сега при всяко къпане ухото трябва да се пази, за да не се намокри, което доста усложнява нещата и е стресово, обяснява Лиляна. 
Всъщност Божидар има две операции, а Дарина една, която е направена през февруари 2015 година. Сполучливите интервенции са направени в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, а семейството е изключително благодарно на цялата болница, на детското отделение, на проф. Попова, доц. Върбанова, доц. Тодорова, проф. Ценев, сурдопедагожките и на целия персонал. Благодарни сме също и на евангелските църкви, които са ни помагали с какво ли не, казват Лиляна и Димитър.
Първата операция родителите преживяват сравнително лесно, тъй като тя е и най-бърза - 2.20 минути
но всяка следваща е шок за тях, като операцията на Дарина продължава над 4 часа. По време на втората операция на Божидар в болницата до него е баща му Димитър, като притесненият татко гледа подобна операция на лаптопа, за да може да е в течение какво се случва, а и да му минава времето.
Децата вече са свикнали с апаратите, които вечер трябва да се махат, а също и да не се мокрят. Колкото повече Божидар и Дарина порастват, осъзнават, че за тях това са ушите и сами си ги търсят, казват Лиляна и Димитър.  
Като всички деца, 6-годишните близнаци посещават детска градина „Детелина“, но не редовно, тъй като често се разболяват. Там те общуват добре с останалите деца, не са затворени и дръпнати. Другите също ги приемат, като очаквано задават въпроси. 
Според таткото Димитър хората в обществото все повече започват да обясняват на децата си за различните и не са невежи. За нас самите това също беше ново и за първи път видях импланти, но когато човек се сблъсква, веднага и лесно разбира и научава нещата, споделя мъжът.
Два пъти в седмицата Божидар и Дарина посещават терапевтичния център „Лого ленд“ при логопеда Стела Пасева, като се опитват и да говорят.
Божидар има капацитет от около 200 думи, които не употребява в говора си
Дарина пък на този етап обърква родовете и спрягането на глаголите. Уроците са с продължителност 40 минути за всяко дете, като цената им е около 14 лева, а „Българската Коледа“ отпуска средства именно за тези уроци. 
Един наш ден протича в целодневно опитване да ги науча да говорят, като търся и ползвам картинки, книжки, учебници, изрязвам и преснимам снимков материал, правя изречения. Присъствах на заниманията на сурдопедагожките с децата и съм изключително благодарна, защото това, което съм видяла, ми помогна да намеря начин да се занимавам вкъщи с близнаците, иначе щях да бъде в недоумение. Без помощта на Бог не мога да направя това, което съм успяла. Връщайки се години назад, когато съм била ученичка, си спомням, че не съм имала литературни способности, за да мога да направя това, а сега сякаш отнякъде ми идват сили и мисли в главата, на които аз самата се учудвам. Това го отдавам само на Бог, на никой друг!, споделя Лиляна, която не работи, а изцяло се е отдала на грижите на децата. 
Божидар и Дарина имат и по-голяма сестра -
14-годишната Виктория, която чува и проговаря рано още на годинка и половина
Тя учи в Музикалното училище, грижи се и помага с каквото може за по-малките си братче и сестриче. 
Мечтаем да ги видим с истински слух, но за това може да помогне само изцеление от Бог, нищо друго. Второто нещо, за което мечтаем, е жилище, тъй като сме под наем с три деца, но засега нямаме никакъв шанс, споделят родителите на 6-годишните близнаци. 
Всъщност те имат наследствен имот - къща в Тетово от родителите на Димитър, а това автоматично не им дава право да кандидатстват за общинско жилище.  
Къщата, освен че е далеко, не е подходяща за обитаване. Там няма как да се живее. Дори и да е ремонтирана и да е годна за обитаване, не може да си позволим с три деца всеки ден да пътуваме близо 40 км, споделя Лиляна.
За всеки, който иска да помогне на близнаците Божидар и Дарина, има разкрити банкови сметки:
IBAN щ BG29 BUIB 9888 5046 3611 00 в лева - Божидар Лазаров
IBAN щ BG27 BUIB 9888 5046 3623 00 в лева - Дарина Лазарова
Всички можем да помогнем на децата с тежки заболявания, като дарим 1 лев за „Българската Коледа“ с SMS на номер 1117.