До 30 дни ще стане ясно дали френският завод за автомобилни части „Монтюпе“ ще плаща глоба от 500 000 лева. В този срок трябва да излезе решението на тройния състав на Административния съд, който разгледа жалбата на дружеството. 
Тя беше подадена, след като на 29 септември миналата година в резултат на няколко проверки директорът на РИОСВ издаде наказателното постановление със сериозната санкция. Причината е, че служителите на екоинспекцията са установили, че от хале 3 на завода безразборно се изпускат вредни емисии, съдъжащи фенол, формалдехид и диметиламин. Тъй като това не е първо наказание за „Монтюпе“, от РИОСВ решили да бъдат по-строги. 
Борислав Българинов, адвокат на „Монтюпе“, вчера внесе писмени доказателства в подкрепа на искането за отмяна на глобата, след което страните преминаха към пледоариите си. Съдът им даде 7-дневен срок, в който да внесат допълнителни бележки в подкрепа на позициите си. 
Преди това обаче Българинов заяви, че е технически невъзможно от хале 3 да се изхвърлят вредни газове. Юристът на РИОСВ опонира, че то е проектирано за естествена вентилация, а при проверка професори от БАН са забелязали задимяване във височина, което, според него, се образува във въздуха, като се отварят противопожарните люкове и вратите, а не през комините на всеки от каруселите. Те пък трябвало да бъдат поставени в много повече помещения, за да не се концентрират газове на малко пространство. На въпроса защо от РИОСВ не са направили нищо при приемането на хале 3, отговорът беше, че тогава то е било празно и не са знаели какво оборудване ще бъде поставено там. 
Борислав Българинов изтъкна като причина за уважаване на жалбата на завода и факта, че проверката и издаването на акта са дело на един служител, който после е бил единственият разпитан свидетел, с което юристът твърди, че се сблъсквал за пръв път в практиката си. 
Делото, което приключи вчера, е второ поред, с което „Монтюпе“ се опитва да събори санкцията. На първа инстанция то беше гледано от Районния съд, който я намали на 450 000 лева. 50-те хиляди по-малко обаче не се харесаха на чуждия инвеститор и той обжалва пред втората и последна инстанция - Русенския административен съд.