Д-р Ирена Петрова е завършила Медицинския университет във Варна. Има защитени две специалности -  по вътрешни болести и по ендокринология и болести на обмяната. В Русе започва работа в МБАЛ, като първите  години работи в Спешно отделение, а от 10 години е в отделение „Вътрешни болести и ендокринология“.  От септември има кабинет и в Медицински център „Медик Консулт“ на ул. „Воден“ №6 (срещу спирката на Гимназията по механотехника). Д-р Петрова преглежда и консултира пациенти с направления, има и свободен прием. Телефон за записване: 0882 909725.

- Д-р Петрова, напоследък много се говори за метаболитния синдром и с него се обясняват все повече заболявания. Колко хора всъщност са засегнати от него?
- Действително метаболитният синдром е едно от най-често срещаните заболявания на обменните процеси. Съвременните статистики са изключително тревожни: един на всеки пет американци страда от болестта, а разпространението й в световен мащаб значително нараства. За България данните показват, че метаболитният синдром засяга около 30% от жените и 40% от мъжете. Тенденцията също е обезпокоителна, защото показва, че възможността за развитието му се увеличава с възрастта.
- Синдром означава, че обединява няколко признака, по които се разпознава. Кои са те?
- Синдромът представлява съвкупност от нарушения, водещи до патологични изменения, които при едновременна изява увеличават многократно - до 30 пъти, риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания и диабет. Затова и метаболитният синдром е наречен „бичът на 21 век“. 
Заболяването е комбинация от наднормено тегло и други нарушения на метаболизма, известно и като синдром на инсулиновата резистентност, тъй като е пряко свързано с нечувствителността на клетките към хормона инсулин.
 - По какви критерии се диагностицира метаболитният синдром?
- Критериите са определени с консенсус от  Българския институт по метаболитен синдром, който е клон на международния Институт по метаболитен синдром.  Това са пет фактора, комбинацията на всеки три от които доказва наличието на метаболитен синдром: повишена обиколка на талията за мъже над 94 см, за жени над 80 см, повишени нива на триглицеридите, намалени нива на добрия HDL-холестерол, повишено артериално налягане, повишена плазмена глюкоза на гладно. При диагностициране на синдрома обаче особено показателна е обиколката на талията. Доказано е, че затлъстяването в горните отдели на тялото и особено в коремната област предразполага към диабет, атеросклероза, подагра и литиаза.
- Какви са причините и рисковите фактори за развитието на синдрома?
- Последните изследвания отдават голямо значение на стреса като първостепенна причина. Смята се, че продължителният стрес може да бъде основната причина за метаболитния синдром, тъй като нарушава хормоналния баланс на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос. В резултат се повишава нивото на кортизола, което пък води до повишаване на нивата на глюкоза и инсулин, а те, от своя страна, причиняват инсулин-медиирани ефекти върху мастната тъкан. Това стимулира образуването на висцералната мастна тъкан - това са мастните отлагания между вътрешните органи, настъпването на дислипидемия, тоест нарушения в мастната обмяна, и хипертония. Дисфункцията на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос може да обясни риска от покачване на абдоминалното затлъстяване, което представлява натрупване на мазнини в коремната област, от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2 и инсулт. Към основните рискови фактори можем да добавим наднорменото тегло, фамилна обремененост, хормонални нарушения (например синдромът на поликистозните яйчници при жените), липса на физическа активност, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, прием на храни, съдържащи голямо количество мазнини. При увеличаване на мастната тъкан се увеличава и броят на клетките на имунната система, които имат отношение към възпалителните процеси. Самата мастна тъкан вече се възприема като отделен орган, който е източник на биоактивни субстанции, някои от които имат свойствата на класически ендокринни хормони.
- До какви усложнения може да доведе неглижирането на метаболитния синдром?
- Както става ясно от определението на синдрома, той води до повишен риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания - основна причина за смъртност в световен мащаб, и захарен диабет, който в последните години също се приема за сърдечно-съдово заболяване, тъй като засяга както малките, така и големите кръвоносни съдове.
- Можем ли да говорил за профилактика, или когато вече е диагностициран метаболитен синдром, става дума за лечение и какво е то?
- Споменатият Институт по метаболитен синдром, който е създаден през 2003 г. като отговор на лавинообразно нарастващата честота на заболяването и който има клон и в България, обединява международни експерти в областта на кардиологията, диабета, липидния метаболизъм, ендокринологията, затлъстяването, генетиката, епидемиологията и здравната икономика. Всички те работят в посока подобряване на профилактиката и лечението на пациентите, като са предложени различни стратегии, за да се предотврати развитието на заболяването. Единно е мнението, че с подходяща рехабилитация и промени в начина на живот  разпространението на синдрома може да бъде намалено.
Основните мерки, които се препоръчват в профилактиката на метаболитния синдром, са няколко. Първо - умерена загуба на телесно тегло. Редуцирането на 5 до 10% от теглото помага на тялото да разпознава инсулина по-добре и значително намалява вероятността метаболитният синдром да се развие до по-сериозно заболяване. Освен това повишената физическа активност значимо подобрява нивото на инсулина. Аеробното натоварване, като например бърза 30-минутна разходка всеки ден, води до загуба на тегло, намаляване на холестерола, намаляване на кръвното налягане и намален риск от развитие на диабет или инфаркт. И не на последно място, промяната в начина на хранене - поддържане на диета, в която въглехидратите са не повече от 50% от общите калории.
- Чела съм, че средиземноморската диета е препоръчителна например при сърдечно-съдови заболявания.
- Да, така е. Смята се, че тази диета може значително да намали риска от смърт от сърдечно-съдови заболявания и рак. Доказано е, че класическата средиземноморска диета намалява оксидативния стрес, възпалението и елиминира токсините от „евроамериканския“ начин на хранене. При правилно изпълнение тя може да намали с до 80% вероятността от развитие на диабет. В нея изобилстват храните от растителен произход, включително плодове, зеленчуци, хляб, варива, ядки и семена. Акцентът трябва да падне на суровите или минимално обработените храни, както и на сезонните и локално отгледаните продукти. Маслиновото олио е най-подходящата мазнина, която трябва да замени другите масла - краве масло и маргарин. Като цяло трябва да се повиши консумацията на ненаситени мастни киселини и ако те не достигат в диетата, да се добавят допълнително. Наситените мазнини не бива да превишават 8% от дневните енергийни нужди. Препоръчва се ежедневна консумация на нискомаслени и обезмаслени млека и млечни продукти. Всяка седмица трябва да се приема птиче месо и риба, която е за предпочитане. Яйцата не бива да превишават 4 седмично, включително тези в ястията и готовите храни. Добър десерт е пресният плод. Сладкишите не са препоръчителни, защото съдържат много захар и наситени мастни киселини. Една чаша вино дневно с храната е приемлива, но от гледната точка на здравето трябва да се приема като нещо допълнително и незадължително. Според съвременните препоръки на Американската и Международната диабетна асоциация терапията, в това число и диетата, трябва да е насочена към постигане на терапевтичните цели: намаляване на кръвната захар и холестерола, контрол на кръвното налягане и поддържане на разумно тегло.
- Какво е мнението ви за хранителните добавки и помагат ли те в борбата с метаболитния синдром?
- Основното лечение на метаболитнния синдром е насочено към отделните му компоненти като съчетание на диета, физически упражнения и медикаменти. В частност хранителните добавки биха могли да помогнат, но не и като основна терапия на синдрома.
- Затлъстяването при децата, което напоследък също тревожи лекарите, може ли да се смята за предпоставка за развитие на метаболитен синдром и какво трябва да се направи в такъв случай?
- Затлъстяването често е част от метаболитния синдром и в частност висцералното затлъстяване -увеличената коремна обиколка, затова е включено в диагностичните критерии за синдрома. По отношение на децата на първо място е необходим сериозен контрол от страна на родителите върху хранителния им режим. Изграждането на хранителни навици у младите, подтикването към спорт и здравословен начин на живот са единствената профилактика на заболяването. А като ограничим риска от метаболитен синдром, можем да предпазим себе си и децата си от множество заболявания, които влошават качеството на живот.