Андрей Желязков е имал удоволствието да бъде единственият българин, който е бил съотборник с Йохан Кройф. Това се случва през сезон 1983/84, когато двамата са заедно във Фейенорд.

„Загубихме един много обичан човек. Да, Кройф беше почитан не само като футболист, но и като личност. И то не само в Европа, но и в целия свят”, заяви Жужо пред БЛИЦ СПОРТ по повод смъртта на Йохан Велики.

„Аз преминах във Фейенорд през 1981 година. Понеже по това време не можеха да се извършват продажби на български футболисти в Западна Европа, бях преотстъпен за три сезона от Славия в холандския клуб.

Няма да забравя как през лятото на 1983 година, докато си почивах в София, ми се обадиха от Холандия, за да ми кажат, че сме привлекли в нашия отбор Йохан. Това беше уникална новина, защото Кройф премина директно от Аякс във Фейенорд. Все едно от Левски в ЦСКА. Не можех да повярвам, че е истина.

Имам много спомени с него. И все приятни, и все хубави. Научих доста неща от Йохан, защото той беше магьосник на терена. Кройф бе пример и за джентълменство. Но едно от най-хубавите му качества беше скромността му. Не познаваше грандоманията, тя му беше чужда.

Във Фейнорд всяка седмица имахме по двама дежурни футболисти, които да помагат на домакина за изнасянето на топката и подреждането на конусите на терена. Когато Йохан дойде при нас, си мислехме, че той няма да се занимава с тези неща. Та Кройф беше звезда и то от световна класа. Но още след първите дни Йохан сам пожела да го запишем сред дежурните. Не можехме да повярваме, че подрежда конусите преди началото на тренировката.

Направихме много силен сезон. Не са един и два случаите, когато аз съм му асистирал за гол и обратно. Йохан се разбираше с нас, както се казва, и със затворени очи.

Да, той беше пушач. Страстен пушач още тогава. На него единствено му беше позволено да пуши в тоалетната на съблекалнята.

Знаете ли какво правеше преди мачовете. Вадеше кутията с цигари, взимаше запалката и отиваше в тоалетната. Дърпаше си десетина пъти, а после ни извеждаше с капитанската лента на терена към победите. Правеше същото с цигарата и след края на двубоите.

През въпросния сезон 83/84 станахме шампиони на Холандия и спечелихме Купата на страната с Фейенорд.

За последно се видях с Йохан преди около 6-7 години. Тогава беше организирано тържество във Фейенорд. Изглеждаше добре. Върнахме се назад във времето и си спомнихме за златния период, в който нямаше кой да ни победи в Холандия”, добави Андрей Желязков.

„Нека Йохан почива в мир! Поклон пред паметта му! Такива като него никога не умират, а остават завинаги в сърцата на хората”, завърши Жужо.