Преди 4 години светът загуби Йохан Кройф, но футболът никога няма да престане да се учи от съветите му. А някои истории, разказвани за великия №14, влизат в графата "легенди". Не всички от тях обаче са достатъчно популярни и ето една, която може би не знаете.

И дори далеч не най-важното е, че има българска нишка в нея. И едно предателство.

Та споменатият футболен идол Йохан Кройф се разхождаше по улиците на Амстердам като един щастлив пенсионер на 33 години, прегърнал небрежно съпругата си Дани. През това лято - а то бе лятото на 1980 г., той не мислеше да играе повече футбол.

И кой би го винил за това решение след три купи на европейските шампиони с Аякс, революция в Барселона като треньор, фурор и разпалване на интереса към сокъра в Америка. Успешен на терена и с ореола на един от най-добрите в историята, Кройф бе решил - може би е дошло време за семейството и почивка. Е, ако все пак се появи някоя изгодна оферта...

През същата година Лестър от Англия и Леванте от Испания са близо до договор с великия Кройф, но финансовите му изисквания са твърде високи. Той никога не е правил компромиси в това отношение - все пак мениджър му е тъстът му Кор Костнер, бизнесмен със стоманени правила за парите и тяхното умножаване. А и не е притиснат от нужда да играе на всяка цена. Спокойно ще окачи обувките, ако няма подходящо предложение.

 

Embed from Getty Images

Но с кафето една сутрин, пред "пенсионера" Йохан попада местният вестник. В Амстердам се обсъжда горещата тема защо Аякс, въпреки че е шампион, не може вече да привлича хората на стадиона. Средна посещаемост от едва 17 000 е накарала клуба да играе всички домакинства без дербито срещу Фейенорд на малкия стадион "Де Меер", а не на олимпийския. Просто не може да напълни голямата арена.

Кройф се замисля и обсъжда с Кор Костнер ситуацията. Естествено - откъм бизнес гледна точка. След което отива директно при борда на директорите на клуба с оферта.

"Мога да се върна да играя и стадионът ще е пълен. Не е нужно заплатата ми да е голяма. Но ще получавам всичко от приходите от билетите, които продадем над сегашните 17 хиляди." С две думи звучи - идвам, играя, стадионът се пълни, а аз прибирам онова, което докарам като посещаемост над сегашната.

Аякс приема. Не че вярва, че ефектът ще е кой знае какъв. Но все пак - това е Кройф, любимото момче на Амстердам. Макар и напуснал близо 7 години по-рано при не идеални отношения с клуба. Преговорите не са лесни, но след няколко месеца, през ноември 1980-а, великият футболен философ (и добър бизнесмен) се завръща в клуба. Отначало като съветник на треньора и директор, с което вече повишава интереса на феновете.

През май 1981-а обаче вече тренира и мисли за поява на терена. На 34 години Йохан преоткрива съблекалнята и това да нахлузиш пак футболните обувки. И договорът влиза в сила. Кройф заиграва, и то как.

През следващите два сезона Аякс е шампион, а Кройф е невероятен.

"Даваше съвети за всичко - спомня си съотборникът му Ян Мьолби, който разказва цялата тази история в автобиографията си. Той е датски младеж, взет като тийнейджър от гранда. - Дори, когато някой не успяваше да си вземе кафе от машината пред стадиона, той отиваше и му казваше - Не блъскай силно, пусни монетата с отсечени движения. Беше истински тартор и ужасно обичаше да казва как да става всичко наоколо."

Кройф има мнение по всеки въпрос. Според него светофарите в Амстердам не са на точните места, Йеспер Олсен не е халф, а крило. Теренът не се мокри достатъчно често, а билетите са твърде евтини. Има мнение за всичко и почти винаги е прав. Досаден, но прав. За билетите, естестено, има и личен мотив. Аякс вече има средна посещаемост от 45 000 и се мести трайно на стадион "Олимпийски". Хората идват, за да гледат как край великия Йохан расте ново златно поколение.

 

Embed from Getty Images

В първия му пълен сезон след завръщането Аякс вкарва 117 гола в първенството, като бие два пъти с по 9:1, а в още седем случая нанизва по пет или повече попадения. Зрелища, в сърцето на които е Кройф.

"До 30-годишен правех на терена всичко по инстинкт. След 30 разбрах защо съм го правил", обяснява по-късно в автобиографията си.

Феновете се тълпят да го видят как се забавлява на терена, а след мача пали любимата си цигара "Marlboro" пред стадиона и раздава автографи.

Следващият сезон не е по-различен. Аякс пак вкарва над 100 гола (106) и печели убедително титлата. Кройф съвсем се развихря - типичните му обръщания (едното е патентовано като cruyff turn), с прехвърлящи удари от 30 метра, както и с една дузпа, за която се говори и днес.

Срещу Хелмонд с Йеспер Олсен си подават от наказателния удар топката, разменяйки я два пъти, преди Йохан да я мушне в празната врата. Всички са смаяни. Кройф се смее и се забавлява. Такава дузпа не е виждана.

През сезона 1982-83 г. Аякс има страхотен отбор и край фамозният номер 9 (с него играе след завръщането си) блестят датските халфове Сьорен Лерби и Ян Мьолби, крилото от същата страна Олсен, Франк Рийкард, Вим Кифт, Жералд Ваненбург, Сони Силой, Джон Ван`т Шип, както и един младок, който изиграва първите си 25 мача и вкарва 10 гола в лигата - Марко ван Бастен. Именно той е най-голямото протеже на Йохан и ветеранът често "закуцуква" при решен мач, за да влиза 18-годишния талант.

Отново разказва Мьолби:

"Станахме шампиони малко преди края на сезона, като победихме Хелмонд с 4:1 като гост. Предстоеше домакинство на Фортуна и се готвеше голямо празненство в Амстердам, играчи и фенове заедно. Мачът бе без значение, но след него щяха да ни награждават, та трибуните бяха изпълнени около час по-рано."

Сценарият е като за фиеста. 5:3 след първото полувреме, като Кройф прави три фамозни асистенции на Кифт, Мьолби и Ваненбург. Публиката е в екстаз, скандирайки името на стария си идол, а той се разхожда по терена като Крал на Амстердам. Какъвто всъщност е. Но карнавалът скоро ще бъде прекратен брутално.

Малцина около звездата знаят, че Йохан не е щастлив от февруари и подготвя най-голямата бомба, която футболът в страната помни. Бордът на директорите е решил през зимата, че контрактът на Кройф със специфичната клауза за приходите от билети вече не е изгоден за клуба. И му предлага нов, без нея. Легендата отказва и вдига скандал: "Изправих ви от нищото, хората идват, защото на терена играе много силен отбор и има какво да видят".

 

Снимка: Getty Images

 

Има и още нещо. Един от директорите изпуска фразата "а и вече си на 36...", което направо влудява Кройф. В съблекалнята съотборниците му бегло усещат какво се случва, като ясно виждат, че лидерът на отбора не е щастлив. Дори съветите му намаляват, повече седи встрани, нетипично за стила му вечно да показва и казва кое как да става.

"Прибрахме се в съблекалнята на почивката на онзи мач, а трибуните ревяха оглушително - продължава Мьолби. - Йохан не вървеше с нас, бе изтичал някъде напред. Когато влязохме, заварихме невероятна гледка. Фланелката на Кройф с номер 9 лежеше на пода, в средата на стаята. Той пък бе гол до кръста, с цигара в уста. Седеше си в единия ъгъл. Треньорът Аад де Мос бе застанал до него и бе скръстил ръце..."

Какво става ли?

Мачът е от 15 часа, като Аякс е избрал стария стадион "Де Меер" за него. Нищо, че е по-малък. Атмосферата, а и това, че феновете си го имат за свой, е решителната причина. Ще се пръсне по шевовете, а хората тропат с краката си току върху тавана на съблекалните. Искат още едно полувреме шоу и после - празненствата с титлата.

Но долу, под трибуните е тягостно.

"Момчета, аз бях дотук - казва Кройф. - Излизам от игра. Трябваше да ви кажа по-рано, но бях дал дума да не го правя: Отивам във Фейенорд. И тъй като по радиото ще съобщят това в новините в 16 часа, си тръгвам. Разбирате, че не искам да съм тук, а у дома, когато всички чуят новината!"

Всички седят като гръмнати. Фейенорд?! Врагът?!

Само, който е бил в Амстердам или Ротердам в ден на мач между двата отбора, разбира за каква омраза става дума. Никой не може да повярва. Това е немислимо. Нито един футболист до този момент не е преминал директно от Аякс във Фейенорд в цялата история на това съперничество! Кройф допушва цигарата и си тръгва. Това е отмъщението му за неуважението на борда на директорите.

 

Embed from Getty Images

Отвън феновете още не знаят. Те разочаровано дюдюкат, когато на почивката в игра се появява Ван`т Шип, а номер 9 не излиза на терена. Той вече е в колата си и пътува към дома. Няколко души носят транзистори и чуват новината по радиото в началото на второто полувреме... Разпространява се като светкавица из тълпата по трибуните и настава хаос.

"Имаше хора, които нахлуваха на терена и спираха мача - пише Мьолби в автобиографията си. - Беше пълен хаос. Стадионът ни освиркваше нас, играчите на Аякс. Бяхме в пълно вцепенение, защото не само нямахме вина, но и се притеснявахме за здравето си."

Фортуна изравнява - 5:5. В края Аякс все пак бие с 6:5, като Едо Офоф вкарва от дузпа, но никой няма сили да се радва. Всички чакат сигнала за край, за да спринтират към съблекалнята.

"Същата вечер нямаше купон, дори награждаване нямаше - отново си спомня датчанинът. - Градът бе залят от фенове, които искаха оставките на шефовете на Аякс. Потресът бе пълен, но никой не каза дума срещу Йохан. Сякаш някой друг бе отишъл във Фейенорд... Толкова го обичаха, че не можеха дори да го обвинят в предателство."

Вестниците пишат само за трансфера. Нищо за мача, нищо за титлата. Няма шампионски оди, само жлъч към ръководството, което е изпуснало живата легенда на Аякс. Това е тема номер едно за Нидерландия, а и за Европа. Лятото минава трудно в Амстердам. Клубът преболедува жестокия удар, но един по един звездните играчи също искат да си ходят. Остават местните младоци, а те стават гръбнак на поколението, спечелило Евро 1988 за "оранжевите".

В това време Кройф прави първите си тренировки в Ротердам, като началото на сезона е страховито. Не си мислете, че Йохан отива във Фейенорд и заварва слаб отбор... Там са вратарят Ханс ван Брьокелен, Петер Хаутман, Андре Хьокстра, българската звезда Андрей Желязков, както и един младеж, който още не е навършил 21 години - Рууд Гулит. Фейенорд бележи 13 гола в първите си три шампионатни мача, а след 6 кръга е начело.

Преди да дойде гостуването на Аякс, който е разпродал всички 63 000 места на "Олимпийски", а феновете са канят да вгорчат живота на гостите и Кройф. И - какъв мач само... Марко ван Бастен вкарва три пъти, печели и дузпа. Вкарва я новобранецът Роналд Куман. Олсен, Мьолби, Бове и Моленар довършват гостите. 8:2. Рецитал на Аякс.

Кройф играе силно, подава за двата гола на гостите, но често се притеснява за здравето си. На терена нахлуват фенове, без обаче да го атакуват. Те просто не могат да понесат да го гледат в екипа на Фейенорд.

На връщане към Ротердам в автобуса е тихо. Кройф казва няколко думи в стил "това е само началото на сезона, а в края ще сме първи".

На 26 февруари Фейенорд нанася решителния удар във второто дерби за сезона. 4:1 на "Де Кайп", с което вади от релсите Аякс. Кройф вкарва и подава за по един гол, а над всички е Гулит. Мисията е изпълнена, сезонът завършва с дубъл.

Всички те заедно - Гулит, Рийкард, Ван Бастен, Куман, Ван Брьокелен бяха сърцето на нидерландския тим, пленил света в края на 80-те. Но в първите години на същото десетилетие още растяха в играта.

Въпреки неговото предателство, Кройф остава идол за Аякс и днес, а в Ротердам феновете на Фейенорд го уважават безкрайно за смелостта да дойде при тях. А и за приноса към онзи паметен сезон. Феновете в Амстердам никога не винят него за бягството му при врага, а шефовете му. Днес стадионът носи името му Йохан, който остава най-големият идол на Аякс.

А тези, които бяха в онази съблекалня на 14 май 1983 г. под тропота на публиката на "Де Меер", никога няма да забравят как Йохан запали цигара и произнесе немислимото.