Президентът Илияна Йотова призова днес от трибуната на ООН Черно море да се превърне от зона на повишен риск в зона на национална и международна сигурност - зона на безопасност, зона на свободни транспортни, енергийни, търговски, дигитални коридори, на туризъм, зона, където се срещат в мир различни  култури, религии и политически системи.
СИГУРНОСТТА В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН
Сигурността и стабилността в Черноморския регион като неразделна част от сигурността във всичките й измерения бяха основната тема в изказването, което държавният глава направи на френски език, по време на общите политически дебати в рамките на 81-вата годишна сесия на Общото събрание на ООН.
Президентът Йотова, която оглавява българската делегация на форума, подчерта, че бъдещето няма да принадлежи непременно на най-силните, а на онези, които успеят да изградят доверие.
"Войната в Украйна излезе от териториалните води на страните от конфликта и това засяга България пряко днес и сега. Но проблемът в Черно море от регионален стана глобален", подчерта Илияна Йотова. Тя посочи, че регионалните последици заедно с тези от войната в Иран и безводието на река Дунав (носят) риск (от) продоволствена криза. Президентът Йотова постави и въпроса за устойчивостта и баланса на морските екосистеми в Черно море, застрашени в още по-голяма степен от войната в Украйна.
Тя заяви, че България подготвя инициатива, за която ще търси заедно със страните от региона и всички заинтересовани държави постигането на съгласие и съвместно действие, за да се осигури свободното и безопасно корабоплаване в Черно море. "Убедени сме, че тази тема заслужава вниманието на Организацията на обединените нации", подчерта Илияна Йотова.
"Мирът и сигурността са наша отговорност. В условията на конфликти, които отнемат живота на хиляди хора и оставят след себе си огромни разрушения, трябва да засилим усилията си за предотвратяване и прекратяване на военните действия", призова държавният глава.
"НЯМА ВОЕННО РЕШЕНИЕ" ЗА УКРАЙНА
Президентът изтъкна, че основно предизвикателство остава войната в Украйна, последиците от която се простират далеч отвъд непосредствената зона на бойните действия. "Крайно време е да прехвърлим конфликта от военното на политическото и дипломатическото поле. Това означава преговори, за които е необходим диалог и поне минимална степен на доверие, подкрепено със съответните гаранции", призова Илияна Йотова.
"Можем ли да постигнем мир в Украйна? Очевидно можем", изрази увереност президентът Йотова. Тя отново подчерта, че няма военно решение за Украйна. "Мир не може да бъде постигнат без участието на Украйна и Русия", подчерта Йотова.
ПРИЗИВ ЗА ПО-АКТИВНА РОЛЯ НА ЕВРОПА
Държавният глава изтъкна, че Европа не може да бъде просто наблюдател, а трябва да бъде реален участник със свое предложение за следвоенната архитектура за сигурност на континента. "Военната сигурност следва да бъде допълнена с втория стълб на сигурността – договорно-правния, който да гарантира, че укрепването на отбранителния потенциал ще носи повече сигурност, а не нова надпревара във въоръжаването", категорична бе Илияна Йотова.
"Необходима ни е визия за следващия ден по формулата "Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност", изтъкна още тя.
НЕООБХОДИМОСТ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ НА КОНФЛИКТИТЕ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК
От трибуната на ООН президентът Йотова отдаде своята почит към паметта на капитан Марин Маринов, който загуби живота си в ивицата Газа, докато изпълняваше хуманитарна мисия.
Държавният глава подчерта в тази връзка необходимостта от политически решения за деескалация на конфликтите в Близкия изток. Палестинското ислямистко движение "Хамас" няма място в бъдещото управление в ивицата Газа, каза президентът Йотова и потвърди подкрепата си за решаването на израелско-палестинския конфликт на основата на съвместното съществуване на две държави.
България подкрепя свободата и безопасността на международното корабоплаване и настоява за пълното спазване на приложимото международно право и Конвенцията на ООН по морско право, заяви президентът Йотова, имайки предвид затварянето на Ормузкия проток заради войната между САЩ и Иран.
"Световните конфликти внесоха нови, непознати досега заплахи, като застрашиха дори ядрената сигурност чрез безотговорни атаки срещу ядрени обекти", посочи държавният глава Илияна Йотова подчерта, че България остава ангажирана с укрепването на международната архитектура за неразпространение, разоръжаване и контрол върху оръжията и с трите стълба на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, която да бъде приложена включително по отношение на Иран, който е необходимо да изпълнява своите международни задължения. 
Илияна Йотова изрази увереност, че нито една държава не може да се справи сама с борбата с тероризма, радикализацията, дезинформацията и киберзаплахите.
АКЦЕНТ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО
Президентът заяви, че като член на Съвета на ООН по правата на човека през периода 2024–2026 г. България работи за обществена среда, в която дискриминацията, расизмът, антисемитизмът и езикът на омразата нямат място. "Свободата на медиите, защитата на журналистите и достъпът до надеждна информация са съществена част от тази среда, особено в условията на нарастваща дезинформация", изтъкна Илияна Йотова.
Президентът подчерта, че изкуственият интелект трябва да се развива в рамките на международното право и под ефективен човешки контрол, а космическото пространство - да остане за мирно и безопасно използване.
Акцент в изказването на държавния глава също така бяха правата на децата и жените. „Правата на детето и достъпът до образование, равнопоставеното участие на жените и момичетата в обществените процеси и пълноценното включване на младите хора в тях са ключови за да изграждаме общества, в които всеки е част от решенията, които определят неговото бъдеще", заяви Йотова, като в същото време подчерта, че неравенствата в света стават все по-дълбоки. 
По думите на президента на България днес светът има нужда не просто от повече диалог, а от повече доверие, повече отговорност и повече способност да действа заедно. „Многостранното сътрудничество има смисъл само ако води до решения, а решенията – до действия и резултати“, изтъкна президентът.
РЕФОРМА НА ООН
Илияна Йотова подчерта необходимостта от реформа на Съвета за сигурност с по-справедливо регионално представителство и по-голяма легитимност и ефективност.
България подкрепя разширяването на Съвета - както с постоянни, така и с непостоянни членове, включително с поне едно допълнително непостоянно място за Източноевропейската регионална група, заяви президентът. Илияна Йотова се аргументира, че Съветът за сигурност трябва да отразява днешния свят - с по-справедливо регионално представителство и по-голяма легитимност и ефективност.
ПРОТИВ ДВОЙНИТЕ СТАНДАРТИ
Президентът се обяви против двойните стандарти за "малки и големи държави". Това означава световен ред на правила - от всички и за всички, за малки и големи държави, без двойни стандарти, отбеляза Илияна Йотова.
Тя каза, че България ще продължи да бъде последователен защитник на този ред и на една силна, ефективна и активна ООН.
"Бъдещето няма да принадлежи непременно на най-силните, то ще принадлежи на онези, които успеят да изградят доверие", обобщи държавният глава. "Няма по-голяма отговорност пред нашите народи от това да предадем на следващите поколения свят, в който сътрудничеството е по-силно от противопоставянето, диалогът – по-силен от езика на омразата, а мирът – по-силен от войната. И България е готова да допринася за това не само като потребител на сигурност, а като създател на сигурност", подчерта в заключение президентът.