Оценка от 5,50 за „Дунав“ e заслужено поощрение. Тя дори можеше да е и по-завишена при домакински победи срещу „Оборище“ /Панагюрище/ и „Спартак“ /Плевен/, както и при поне едно реми срещу „Локомотив“ /Горна Оряховица/. Това са 5 точки и ако отборът ги имаше, днес щеше да е на 9 пред „Поморие“ и „Локо“ /ГО/. С такъв аванс пей, сърце, и очаквай по-спокойна пролетна сесия!
Отборът можеше обаче да загуби повече точки като гост срещу солидни отбори като „Поморие“, „Нефтохимик“, „Верея“. Само че се пребори мъжки и въпреки че не взе всичко от тези двубои, показа характер. Като прибавим и нечистите съдийски номерца в някои от най-възловите двубои, шестицата на релси изглежда на място в есенния футболен бележник на лидера в „Б“ група.
Най-важното от тази есен бе, че уроците с прехода през „В“ група за налагане на бърз и динамичен футбол избистриха стила на „Дунав“. Днес никой не може да сбърка облика на отбора с физиономията на другите тимове от втория ешелон. Дунавци, особено когато им потръгне, действат на скорост, раздвижено, технично, разнообразно, мощно. Освен това обезсърчиха много от съперниците си с желязна преса по целия терен. И им се получаваше често, ако изключим редките случаи, в които се удряха като в стена пред вратата на окопан съперник. Тогава наставаше едно излишно нервничене с центрирания от всички части на терена. Липсата на повече фантазия в „затегнати“ мачове им струваха домакинските ремита срещу „Оборище“ /Панагюрище/ и „Спартак“ /Плевен/.
„Дунав“ избута цяла есен с камерна група от 15 футболисти. Този танц по ръба на бръснача с риск от евентуални тежки контузии на основни хора нямаше как да бъде избегнат. Но отборът оцеля! По чудо! И понеже повече не може да се играе с огъня покрай късата резервна скамейка, старши треньорът Веселин Великов направи първите ходове. В тренировката на 12 януари ще видим халфа на „Банско“ Янислав Иванов. Дай боже, да посрещнем и полузащитника на „Берое“ Антон Огнянов. Водят се преговори с още двама много добри футболисти.
Другите Великов си ги има. Отгледа ядрото във „В“ група и почна да надгражда. Сега разполага с двама равностойни вратари. Мартин Луков бе титуляр в повечето шампионатни мачове, Станислав Антонов бе човекът в двубоите за купата. И двамата са добри. Никому познатият Луков запълва рамката със силната си фигура. Показа невероятен рефлекс в ключови моменти. Проблем при него е несигурната игра с крака. Понякога се стъписва и се чуди какво да прави с топката.
На десния бек са двама близки по класи футболисти. Николай Парнаров се наложи като титуляр, но когато получи контузия, изгря звездата на младия Марио Петков. Николай и Марио тепърва имат да учат още някои тънкости за играта в офанзивен и дефанзивен план. 
Централната двойка защитници Мартин Ковачев и Михаил Милчев се сработи за отрицателно време. Общото между тях е биткаджийският и корав характер. Мартин е почти перфектен като либеро, играе солидно с глава, притежава и много добър далечен пас за човек от отбраната. Михаил се бори за всяка педя земя, а когато възникнаха здравословни проблеми с Атанас Атанасов, се справи отлично и със задачите на ляв бек. Той трябва да поизчисти играта си при изнасяне на топката.
Атанас Атанасов няма алтернатива за защитник от другия фланг на отбраната. Има много добър и техничен ляв крак, обича да атакува почти като типично крило, а марковите му диагонални подавания към Юлиян Ненов са шах за всяка защита. Атанасов няма на практика типичен дубльор като по оста Парнаров-Петков, така че дано да издържи физически и през пролетта.
Деян Димов и Ивайло Раденцов изнесоха основната тежест в борбата за първата топка в средната линия. Допълваха се, намираха сили да градят, вкараха важни голове. Когато са във форма и умората не им тежи, играта на отбора върви като по ноти, а комбинациите в нападение са наслада за очите.  
Мирослав Будинов не вкара очакваните от всеки централен нападател много голове, но свърши колосална работа - и в средата, и в атака, и дори в защита. Той бе най-малтретираният футболист на „Дунав“. На него може да се разчита във всичко. Ако оправи мерника си и покаже малко повече спокойствие плюс техника при последния изстрел, ще е безценен.
Николай Колев мина през върхове и леки спадове. Навъртя огромен километраж като ляв външен халф, вкара красиви голове, помогна много на Димов и Раденцов. А извървя сложен път от титулярен десен защитник до универсалната си и важна роля в предни позиции.
Юлиян Ненов бе безспорната звезда и откритието на сезона в „Б“ група. Влезе в първенството малко плахо, но талантът му набираше сила с всеки мач. Бързина, много добра техника, плътни удари плюс голамайсторски нюх - какво да искаш повече от едно 21-годишно момче! Качествата му не останаха незабелязани и логично бе повикан в младежкия национален отбор. Ако не легне на лаврите си и довърши сезона с „Дунав“, ще израсне още и на лято ще бъде примамлива трансферна хапка за всеки елитен отбор. 
Петър Патев игра сравнително малко. В началото изглеждаше леко неориентиран, но после стабилизира играта си. Петър е много умно момче с чудесен тактически поглед за избор на позиция. Еднакво полезен като централен защитник и опорен халф. 
Парадоксът при Светослав Читаков бе, че играе по-солидно, когато се включва като резерва. Излезе ли като титуляр, някак прегаря. Вкара обаче важни голове и даде доста в организацията на играта. Видимо израсна. 
Георги Чакъров! Той може всичко, но играта му през есента не се получи. Може би защото бе контузен, после бе и наказан. Критиките в „Утро“ го поразсърдиха, но той е мъжко момче и сигурно си дава сметка, че те бяха добронамерени. И понеже може много с топката, очакваме, че през пролетта ще го видим в познатата му мощ с бързия и техничен дрибъл на пределна скорост, с хитрите и извеждащи подавания към хората в атака, с куп голове във вратата на съперниците. И ще е хубаво да охлади малко емоциите си, защото през есента си изкара от нищото доста картони. 
Деян Лозев и Бранимир Костадинов също получиха своите шансове. Не блеснаха, не ги запомнихме с почти нищо. Веско Великов смята, че ще изглеждат коренно различни след здравата и сериозна зимна подготовка. Дано!
5,50 - всъщност отличен. И тази оценка се потвърждава от публиката, чиято дума е най-важна. А тя се върна на стадиона. 5000, 6000, 7000 зрители в някои мачове - всичко е като в доброто старо и толкова далечно вече време. Възрастни фенове, бащи и майки с децата си - такова чудо не се бе случвало от дълги години! Не че „Дунав“ е „Барселона“ или „Манчестър Сити“, но тази вяра в отбора, дори когато греши, бе най-поразителното и разтърсващо чувство през есенния сезон. Когато публиката даде подобна оценка с присъствието си на трибуните, надеждата за силна пролет и дългоочакван пробив в „А“ група става двойно по-силна.