Група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе учредиха на 10 февруари клуб „Русчуклии“ - гражданска организация с идеална цел, която е колективен член на изградената вече в страната Българска генеалогична федерация „Родознание“. 
Целта на русенския клуб „Русчуклии“ е да обобщава, развива и популяризира генеалогията като наука, да съдейства на родоизследователите в техните родови търсения, да ги подпомага в популяризирането на разработките им и да ги представя пред различни държавни и обществени институции. Негов председател е Иван Марков, а секретар - доц.Стефан Вичев.
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
В него може да членува всеки гражданин, физическо или юридическо лице, проявяващо интерес и занимаващо се с генеалогични, хералдични краеведски и други сродни изследвания. Приемането на членовете става с устно волеизявление или писмена молба.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непозната история на Русе и региона.

Днес се навършват 102 години от геройската кончина на един наш съгражданин, пожертвал живота си за обединението на България, чието име тъне в забрава, а фактите за неговия житейски път често са неправилно интерпретирани и дори преиначавани. Своето достойно място в Пантеона на загиналите русенци във войните на България има ТЕЛЕМАК ЛАЗАРОВ ИЛИЕВ. 
С този материал бих желал да конкретизирам основните дати и факти от краткия му живот, които да намерят място в един бъдещ паметник или мемориал - лично за него или изобщо на падналите за Отечеството ни, за какъвто отдавна се говори. Такъм мемориал има място в Русе, но не за да задоволи нечие его или за „усвояване“ на някакви пари. 
На Русе, на днешните и бъдещите му граждани, на паметта на града и на поколенията е необходим паметник, който да е приет от всички
след широко обсъждане и съгласие, а не след нечие решение. Впрочем още през 30-те години на миналия век лично братът на воина, забележителният русенски художник Александър Лазаров, проектира мемориал, великолепно вписан още в тогавашната русенска среда. (Отбелязвам в скоби, че в близкия до лобното място на Телемак Лазаров - местността Предела, град Разлог (със старо име Мехомия) неговото име носи улица, има поставен барелеф, а в двора на местната църква „Св. Георги“ е погребан в отделен гроб, отбелязан с паметник, на който е изписано (дословно): „Тукъ почива подналия геройски въ боя при Мехомия на 16-ий юлий 1913 г. Капитан Телемах Илиев Командир на 5-та батарея отъ 11-ий артелерийски полкъ. Роднъ въ гр. Русе в 1884 г. Вечна му памятъ.“. 
Поставям този въпрос с цялата му острота на вниманието на русенската общинска управа, като го оставям без повече коментари, с надеждата, че поне този път предоставяните по-долу сведения и данни ще бъдат не само „взети под внимание“, но и ще срещнат подобаващ отклик. Тук трябва да отбележа и факта, че в един популярен очерк „Книга на загиналите русенци във войните“ от 2005 г. в опита да се съберат на едно място и в хронологичен ред имената на убитите с цел вписването им върху мемориална стела е допуснато абслютно безотговорно преписване от някъде си посочването за датата на смъртта на Телемак Лазаров като 6 август 1913 г.
Преди всичко е редно да конкретизирам името и датата на раждането, която в малобройните публикации се среща в най-различни варианти. В регистъра за кръщенията при русенския катедрален храм „Света Троица“ за 1884 г. на л.64 
с ясни и четливи букви е записано под №273: роден Телемах на 2 септември 1884 г.
родители: баща Лазар Илиев на 28 години, майка Анастасия Атанасова на 22 години. Кръстен в православна вяра на 18 ноември 1884 г. от Телемах Атанасов (възможно Хаджи Пенев?) и свещеника Ангел Пенев. Записването в общия регистър на новородените през 1884 г. в община Русе (л. 46) посочва обаче по-точната дата на раждане и подробности: 10 септември 1884 г. в 5  часа след пладне, което считам за меродавно. В последствие и при други документи буквата Х в края на името се преобразува в по-благозвучното и по-българско К.
Семейството явно е от 
заселници в Русчук от Свищов, Шумен и Варна
видно от откритите частични данни. В града ни първоначално живее в района до Пети пехотен полк, по-сетне на ул. „Пиротска“ и на някогашната ул. „Дряновска“. Най-големият син Александър намира последния си дом в къща на днешната улица „Раковска“ №5.
За родителите му почти нищо не е известно. Все в същите регистри за раждания и кръщенета на храма „Св. Троица“, които са частично запазени, успях само да открия подробности за майката. Родена е и е записана като Танаска на 13 август 1862, кръстена на 22 август с.г. от баща Георги Танасов от Свищов и майка Иванка Иванова, покръстена при свещеника, поп Никола Денчев от Христаки Танасов. По-късно името й се видоизменя на Анастасия.
Известен е по-големият му брат, художникът Александър Лазаров, роден във Варна на 6 април 1880 г., починал в Русе на 26 декември 1966 г. Погребан е от съквартиранта си И.Ташев.
След 1990 г. мястото в гробищния парк е препродадено. Вероятно след неговото раждане семейството се преселва в Русе от Варна и Шумен. За съжаление в последния популярен справочник „Лицата на Русе“ към името му съвсем фрагментарно са отбелязани годините: р.1880, Варна - ум.1966, Русе. Благодарение на откъслечно запазените негови архиви, предоставени ми с любезното съдействие от инж. Р.Кузов, могат да се почерпят допълнителни данни и визуални сведения за самия него, за Телемак Лазаров и семейството. Споменава се за тяхна родственица, най-вероятно по-малка сестра, СОФИЯ, за която Александър урежда документи за учението, съобщено от текста на писмо от 7 ноември 1908 г.
Телемак Лазаров 
учи първоначално в русенските училища, а към 1901 г. постъпва на редовна военна служба
Отличаващ се с добри заложби към точните науки предприема стъпки към специализацията си в макар и спорната, но най-перспективната военна дисциплина - артилерията. Служи в Пети артилерийски полк в Шумен, откъдето в края на 1903 г. заминава като слушател в Константиновското военно артилерийско училище в Санкт Петербург с чин подпоручик. Неправилно в сайта „Българските бойни знамена“ д-р Георги Тренчев от Разлог твърди, че е възпитаник на Санкт-Петербургската военна академия. 
Новото му зачисляване в състава на Шуменския артилерийски полк с чин подпоручик и поручик оставя следа в израстването му като буден и просветен офицер. Сведения за военната му кариера до началото на Балканските войни могат да бъдат открити в Държавния военноисторически архив (ДВИА) при Държавна агенция „Архиви“, (ф. 39, оп. 1, а.е.15, л.13) и ЦВИА - Велико Търново, на страниците на „Военни известия“, бр. №76 от 21 юли 1905 г., в „Списък на офицерите от Българската войска. Действующа армия. Към 1 март 1908 г.“ С., 1908, с. 300. 
Досадното е, че и тук погрешно е посочена датата на раждането му
26 септември 1884 г., но с точност научаваме датата на производството му в чин подпоручик - на 28 август 1905 г., непосредствено след завръщането от Русия. 
Напетият офицер, вече капитан, е устремил с надежда погледа си в бъдещето на България. Очаква го обаче нерадостна съдба по фронтовете на Балканската и Междусъюзническата война.
След дезавуирането на примирието, с което приключва Балканската война, на 16 юли 1913 г. срещу действащите и настъпващи по поречието на Места гръцки части е организирано контранастъпление на българския Западнородопски отряд и една колона от Самоковския (33 пехотен полк), които завземат гр. Мехомия (днес Разлог), разгромяват гръцкия ариергард, оставен в района, и завземат прохода Предела, излизайки във фланг и тил на гърците пред Горна Джумая (днес Благоевград). В състава на 11-ти нескорострелен артилерийски полк е командирът на 5-та батарея, капитан Телемак Лазаров Илиев. На 16 юли 1913 г., ненавършил 29 години, той 
загива със смъртта на храбрите заедно с още 4 офицери и близо 1000 редови войници, пехотинци и артилеристи
Убеден съм, че не всичко около биографията и генеалогичните връзки на Телемак Лазаров и неговото семейство е изяснено. Проучванията продължават.
Продължавам обаче да си задавам един въпрос: защо до днес в родния град на героя няма и следа от какъвто и да е знак бележещ името и живота му отдаден за Родината. От политическо скудоумие или от безхаберието на съвременниците и наследниците, на нас самите? Затова си позволявам да го адресирам не само към цялата русенска общественост, но и до общинската управа и до неизвестно съществуващия ли все още Инициативен комитет за издигане паметник на загиналите във войните.