Всичко започва на 2 септември 1939 година, когато падат първите бомби, хвърлени от „Луфтвафе“ над Варшава. Чужденците масово се евакуират от полската столица. Сред тях са Крум Цоков - търговско аташе, акредитиран от Български експортен институт, и неговият помощник и секретар Димитър Икономов. В българската дипломатическа мисия остава само писарят Трифон Пухлев, за да се грижи за имуществото на легацията. В кошмара на разгръщащата се унищожителна война, под истерично ревящите самолети и смъртоносните писъци на падащите бомби българинът отваря вратите на сградата и укрива в мазето 96 поляци и няколко дни се грижи за прехраната им. В това време търговският съветник Цоков се връща у дома и се среща с полския пълномощен министър Адам Търновски, с когото договарят българското представителство да оказва съдействие на полските военни. Тогава 
българинът получава и списъци на поляци, които трябва да бъдат спасени
По това време около 50 хил. полски военни и цивилни емигрират, пътуват предимно до и от Констанца и Балчик с кораби се отправят към Кипър, Малта и предимно към Франция, където е сформирано задгранично полско правителство и се създава полски военен корпус. 
В началото на войната българското външно министерство издава окръжно, че в полските паспорти не трябва да се слага никаква виза, дори и транзитна. Това създава организация за фалшиви паспорти, с които стотици полски емигранти минават през страната ни. Цоков, Икономов и Пухлев изготвят фалшиви лични документи, като често се използват имена на български градинари. С дипломатическия си имунитет Цоков успява да пренесе 23 куфара с 13 милиона полски злоти, които да предостави на полските бежанци. Според анализите на съхраняваните в ЦДА към момента документи може да се каже, че са спасени около 120-150 души. Нелегалното издаване на визи, с които поляците напускат страната, е преустановено след донос и арест на Пухлев. Стига се дотам, че пълномощният министър на Райха Адолф Бехерле поставя остро въпроса пред външно министерство, Пухлев е отзован и разследван за злоупотреба с пари на легацията.
Видно е, че 
още в самото начало на Втората световна война в българската легация се създава конспиративна група от българи с дипломатически имунитет
които извършват твърде рисковани операции по нелегално пренасяне на документи, пари и евакуацията на полски граждани, преследвани от германските окупационни власти. Полски фотограф успява да заснеме потресаващите разрушения във Варшава, а благодарение отново на тримата българи снимките стигат до Париж и така светът разбира за зверствата на нацистката армия. Това е началото на дейността на група Б-2, която 1939-1944 г. успява да спаси участници в полската съпротива, интелектуалци, офицери, които по-късно се присъединяват към британските сили. И до днес не е известен мащабът на дейността на група Б-2, но със сигурност е първата значима международна антихитлеристка мрежа след избухването на Втората световна война. В различни публикации броя на спасените поляци варира от 2 хил. до 10 хил.
Създателят на група Б-2 е Крум Цоков - български дипломат, ерудит, владеещ шест езика
Цоков, Икономов и Пухлев сътрудничат на полската съпротива и правителството им в изгнание в Лондон, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Чрез полските легации в София, Букурещ и Белград те създават канал за пари и кореспонденция от Полша за чужбина и обратно. Използват дипломатическото си положение за освобождаване на арестувани поляци, за прекратяване на следствия и за извеждането им в емиграция. За пристигналите вече в София поляци се грижи полското семейство Зембжуски. Те прехвърлят сънародниците си към Истанбул и оттам към свободата.
Членовете на тази конспирация плащат висока цена за делата си. До февруари 1941 г. България не участва във войната и дотогава прехвърлянето на поляците е по-лесно. Конспиративната дейност в София е разкрита и на 15 май 1942 г. са арестувани 17 души, а Зембжуски, предадени от техен сънародник, след година умират в „Освиенцим“. Дейността им в група Б-2 продължават техни роднини.
Спасяването на Ванче Михайлов
По време на интензивни преговори за присъединяване на Кралство Югославия към страните от Тристанната ос Рим-Берлин-Токио през 1940 г. от Белград настояват Гестапо да им предаде лидера на ВМРО Ванче Михайлов, който по това време живее със съпругата си в околностите на Варшава. Въпрос на дни е двамата на бъдат оковани и предадени на тайните служби. (В интервю за в.“Македонска трибуна през 1964 г. В.Михайлов разказва как веднага след окупацията на Полша били арестувани със съпругата му и лежали една седмица в затвора „Делжна“). Но информацията за искането стига до София и лично цар Борис разпорежда да не се допуска семейството на Ванче Михайлов да бъде предадено на Белград. Защитата му е възложена на пълномощния министър Петър Траянов, а за преки изпълнители на операцията са определени Крум Цоков, търговски представител в Берлин, Будапеща и Варшава, и помощникът му Димитър Икономов.
Последният осигурява две легитимации с имената на семейство Димитрови, българи градинари, върху които залепва снимките на Ванче и съпругата му Менча. Използва личните си контакти с немски офицери в канцеларията на генерал-губернаторството да се поставят задължителните печати и подписи, разрешаващи свободно преминаване на границита в Унгария. За сложната операция Министерството на външните работи предоставило безотчетно 1000 долара. 800 от тях Икономов предоставя на Ванче Михайлов, а  останалите 200 са дадени за „почерпка“ на чиновниците, оформили документите. Тогава е първата и последна среща на Икономов с лидера на ВМРО.
Участниците в операцията остават неизвестни чак до 1952 г., когато подробно е описана от информатор на Държавна сигурност от Русе с псевдоним „Павловски“. На една страничка секретният сътрудник уточнява, че за операцията по извеждането на Ванче Михайлов научил в разговор с Икономов, 
обект на започналата през 1945 г. с гриф „Строго секретно“ разработка „Котва“
Тя трае почти 30 години. В четири пожълтели от времето папки се съхраняват 806 страници. Формалният повод за започването на „Котва“ е изборът на Димитър Икономов за народен представител от политическия кръг „Звено“ в рамките на Отечествения фронт през 1945 г. Последният доклад е от 12 октомври 1972 г. 
Кой е Икономов и каква е причината ДС да го следи три десетилетия?
 Роден е в Русе на 16 септември 1909 г. След ранната смърт на родителите си е осиновен от семейството на леля си Гица Чохаджиева. Възпитаник е на Духовната семинария, живее по манастири, защото няма дом. Докато е на стаж в Рилския манастир, младият духовник се запознава с важен гост на светата обител - експремиера проф. Александър Цанков. И тази среща предопределя живота му - 
с личните протекции на политика, оценил природната му интелигентност, 21-годишният свещеник е назначен за стенограф в Народното събрание
Амбициозният Икономов продължава задочно образованието си по стопански науки в Свободния университет, а за да се издържа, преподава бързопис в Търговската гимназия, работи и като журналист към редакцията на в.“Нова камбана“. През 1937 г. печели конкурс за стенограф-преводач в тогавашния Експортен институт и е изпратен като секретар по търговското сътрудничество към българската легация във Варшава. Заради дейността си за подпомагане и спасяване на поляци от хитлеристките окупатори е арестуван от Гестапо по обвинение във валутни спекулации и престоява девет месеца в затвора „Раковец“. Не издава никого от съмишлениците си, не признава нелегалната си дейност. Освободен е, защото се е доказало, че дейността му е благотворителна и участието безкористно, както и след застъпничество от страна на  главния секретар на МВнР Димитър Шишманов. Продължава дейността си до 1943 г,. когато е отзован в България. Мобилизиран е и изпратен в дисциплинарна рота в Гюмюрджина, Гърция. 
Връща се в родния си град и се включва активно в обществения и политически живот на Русе
Член е на ръководството на Областния комитет на Народен съюз „Звено“ и подпредседател на Областния комитет на ОФ. Има много важно участие в инициативата за създаване на Висше техническо училище в Русе. Участва в русенската делегация, който провежда срещи с регента проф.Венелин Ганев, с министър-председателя Кимон Георгиев, също от НС „Звено“, с министри, народни представители и аргументирано защитава необходимостта от  висше учебно заведение в града. Той е и един от авторите на пространно изложение по въпроса до МС, участва в създаването на Ефорен комитет. Съгражданите му го избират за депутат в ХХVI ОНС.
Но политическата му активност, гражданската позиция и утвърденият авторитет не се харесват на опонентите - комунисти и кандидатурата му за следващите избори е бламирана. В местния печат се появява клеветническа статия, че Д.Икономов е бил на Катин в качеството му на германски журналист. На тези измислени обвинения търговският съветник отговаря: „Аз бях най-подозирания и гонен българин в Полша от страна на  Гестапо ... 
Аз ще пусна сам куршум в главата си, ако се установи, че съм ходил в Катин
и където и да било с някаква германска делегация“. И пояснява, че е организирал цяла мрежа от млади полски студенти, които издирват пострадали семейства и им раздава средствата, които емигрирали съпрузи и бащи изпращат на останалите в Полша свои роднини. Сумите, които не успява да предаде до адресатите, предоставя за издръжка на 40 деца сирачета в Познанско и пансиона в Окоримо край Варшава в продължение на 6 месеца. Но е арестуван и дейността му е прекратена.
„Трябва някой да преживее трагедията на разрушена Варшава, на гладните деца, които будеха спомена за моите гладувания в детството, за да разбере какво вършех и за какво го вършех - пише Икономов. През тези месеци преди моето арестуване аз пожертвах моята спокойна и обещаваща кариера, за да служа на брата славянин при неговото тежко иго, смятам за най-светлите в живота ми. ...Аз мога да бъда съден и руган колкото си щете, но никой не може да отнеме благодарността и щастието от тая благодарност на хиляди, които облякох, обух или помогнах да избягат в чужбина“. 
Димитър Икономов се оттегля от политиката и до края на живота си се занимава само с преводаческа дейност. Има над 70 превода от полски на български. По известни са „Кукла“ и „Фараон“ от Болеслав Прус, „Потоп“, „С огън и меч“, „Пан Влодиовски“ от Хенрих Сенкевич, „Графиня Козел“ от Юзеф Крашевски и др. 
Награден е с ордена „Полония реститута“ и знака Заслужил за полската култура
Лауреат е на международната награда на полските автори и композитори.
През 1972 г. в.“Поглед“ почна да публикува спомените му за групата Б-2, доста орязани от редакторите, но след 4 броя са спрени. Умира през 1975 г.
На 1 май 2010 г. Полското посолство в София открива паметна плоча с имената на членовете на група Б-2 и на българските и полски герои от съпротивата по време на Втората световна война. На героизма на българските дипломати е посветен документалният филм на Барбара Рогалска и Божидар Славов „През София към свободата“, който разкрива непозната за повечето българи история от Втората световна война за трима българи, семейство поляци и стотици спасени от тях полски граждани. Този сюжет заплита български вариант на „Списъкът на Шиндлер“, български герои, за които Полша знае, а ние - не, и които са пратени от комунистическия режим в лагера „Белене“.